Преди 24 години на днешния 17 ноември големият въпрос пред футболна България беше дали ще бием Франция в Париж. Оказа се, че можело. С два гола на Емил Костадинов се класирахме на световното в САЩ ‘94.
Почти четвърт век по-късно в центъра на футболните новини на същата дата не е „Парк де пренс”, а аматьорският футболен отбор Черногорец от село Ноевци, втори в класирането на една от аматьорските дивизии в Перник. Негов представител се появи в офиса на футболния съюз, за да издига кандидатурата на Любо Пенев за президент на БФС.
Така засега се знае, че през март футболните хора ще трябва да избират между претендента за поста Пенев и сегашния началник Борислав Михайлов. Ще прощават и двамата, но това е все едно да избираш между чумата и холерата. Няма особено съществена разлика.
За 12-годишния мандат на Михайлов е ясно, че каквото можа, съсипа. Националният отбор замина по дяволите, клубове фалираха, съвсем затънахме в съмнения за корупция и черно тото. Ясно е, че трябват промяна и нови хора във футболното правителство на България. С Боби и останалите бивши футболисти от САЩ ‘94 не става, то се видя.
Само че каква промяна с Любо Пенев? Дотук той има един административен провал като президент на ЦСКА през есента на 1999 година, когато свали от „Армията” Илия Павлов и се оказа, че не е способен да намери пари за издръжка на клуба. След това беше треньор на националния отбор, ЦСКА и Литекс, като в Ловеч се оказа малко по-способен, ако се гледат резултатите. Само че сега за треньор ли ще го избират, или за президент?
А и ръководните му способности са твърде съмнителни. Колко работни дни например има Пенев в областта на мениджмънта, маркетинга и управлението на футбола? По този въпрос науката мълчи. Да не говорим за уменията му да прави бизнес, който май също не са от най-добрите. Не го казваме ние, казва го търговският регистър, в който има отразени запори на дяловете му в няколко фирми заради дълг към кредитна институция на стойност над 2 милиона лева.
Някой ще каже, че Любо Пенев най-вероятно ще бъде само фасон на цял екип от експерти, които ще запретнат ръкави да вадят българския футбол ни от калта. Чудесно! Само че от доста време насам във футбола ни се случва не това, което казват експертите, а каквото наредят сини, червени, зелени и още неколцина други. И няма изгледи това да се промени скоро, без значение кой е шеф на БФС. Ако въпросът опира до това думата на един футболен олигарх да се чува повече от тази на друг, нека си го кажат направо.
Всъщност би трябвало да се замислим дали въобще някой нормален и способен ръководител би се хвърлил с главата надолу в това блато на футбола ни. Познавате ли например някой, който ще изтърпи да му се катерят по главата тези от „Армията”, от „Герена”, от „Лудогорец арена”… Да го псуват по медиите за всяка сбъркана дузпа, за всяка загуба на националния отбор. Трудно е да си представим, че подобен човек съществува.
Затова промяна във футбола ни не чакайте, поне не и на тези избори, с тези кандидати. Най-много бацилите на чумата да отстъпят пред тези на холерата. Което си е все същото.