Антонио е от Симитли. Роден е на 9 юни 1991 г. По примера на хиляди българи в средата на 90-те години родителите му заминават да си търсят късмета в Италия. Антонио е само на седем години, брат му Даниел е две години по-голям. Малко след като се установяват в Милано двамата започват да спортуват. „В града, всеки квартал си има школа по футбол. Една италианка, с която общувахме, ме посъветва да пратя децата да се забавляват и уплътняват времето си", разказва майката на момчетата Лилия.
Така започва историята. На практика двамата братя тръгват от школата на Бреша, тъй като именно тя е в района, в който живеят. По-късно преминават през един от сателитите на Парма, за да се стигне до Чимиано, който е сателит на гранда Милан. И тук се появява първия проблем за Антонио. Пряк конкурент за място в състава на българския талант е синът на един от най-известните футболни коментатори в Милано - Тициано Кродели. „Започнаха да налагат повече него, а на Антонио не му стигаше да играе само едно полувреме. Решихме да си отидем", спомня си Лилия. Офертите от други отбори следват една след друга. "Интер ни подпали телефона", признават от фамилията. Михайлови обаче са предупредени да внимават с кръвния враг на Милан - сделката е невъзможна. Въпреки това момчето приема да направи пробна тренировка при "синьо-черните". Новината бързо стига до ушите на ръководството на Чимиано и то реагира остро. Шефовете дори искат да накажат българина, който има договор с тях до май 2006 г. „Размина ни се. Обади се лично президентът на другия сателит Ломбардия Уно и ни каза: "Вижте какво, ние не искаме да загубим вашия син. Треньорът настоява на всяка цена Антонио да играе в отбора му. Нека остане под наблюдението на "росонерите". И ние склонихме", продължава разказа си майка му. Именно тогава започват успехите на Миха. Той е твърд титуляр, бележи почти във всеки мач. Съотборниците му го наричат Феномена.
Стъпка по стъпка Тони привлича вниманието на хората от Милан. В един от последните мачове с Ломбардия Уно го гледат петима скаути на клуба. Любопитното е, че в тази среща българският талант дори не е трябвало да играе, тъй като става дума за двубой на по-големия набор. Президентът на Ломбардия Уно му е предоставил избор - да влезе или не, тъй като играчите на съперника са доста груби. Антонио предпочита да играе. След срещата всички скаути посочват неговото име. Следва разговор с треньора, проби в школата на „червено-черните". Михайлов се справя и с тях, преминава и през задължителните медицински тестове. От Милан са категорични и предлагат четиригодишен договор на футболиста. Контрактът е факт през юли.
„Обичам да играя зад нападателя, но мога да бъда и на върха. Подобна е схемата и в първия тим",споделя Антонио. Обикновено носи фланелката с №9, макар че повече го влече тази с №10.
За кратко през миналата година работи с легендарния Франко Барези. Бившият бранител обаче избира шефското кресло в Милано. Треньорите често му правят забележка, че търси повече красотата. „Казват, че не съм бил много злобен на терена. Трябва да съм по-лош, но аз съм си такъв човек. Търся удоволствието от футбола. Старая се максимално, искам един ден да играя на високо ниво. Дори ако се наложи да започна от ниските дивизии. Самата футболна политика на Милан е да не залага на юношите, а да ги дава за обиграване. После, ако някой се развие, го връщат. Като знам футболистите на моя пост, смятам, че ми е твърде рано да се надявам за място в първия отбор"
В края на миналия сезон Антонио стана шампион на Италия със своята възрастова група. „Радвам се много за този успех. Това ми е първата титла с Милан и се надявам да не бъде последна. Тя е едно удовлетворение за работата на целия отбор през годината. Много момчета от нашия тим не играха, но въпреки това ние си се чувстваме шампиони", коментира Михайлов.
Категоричен е, че никога не би играл за друг национален отбор освен за България. И вече е част от селекцията на Михаил Мадански. Голямата цел е европейското първенство за младежи след три години.
