Световното не е това, което беше. Топката лети странно, празни места на трибуните, Бразилия си тръгна преди последната седмица, Марадона се въздържа и не наби нито един съдия, Холандия стигна финал...
Последното наистина е любопитно, защото, гледайки на хартия състава на ''оранжевите", трудно можем да го сравним с големи отбори в миналото, останали далеч от върха.
Кой подмени вечно провалящите се "лалета" с победители?
Всъщност, подобно на негерманския Бундестим, който се спъна сам в себе си в най-нетипичен за немската история стил, и този холандски отбор не е ... холандски. През годините основните характеристики на изключително симпатичните момчета от Ниската земя (с 16,7 милиона население) бяха финес, атаки до прималяване и звезди с его, колкото планетата Марс. Индивидуалности, които приличат на отбор само по еднаквите екипи, радват окото на естета, карат се като сърдити деца и си тръгват като неудачници.
Сега картинката е като негатив на описаното. На терена няма типични холандски любовници на топката, може би като изключим Уесли Снайдер и донякъде Робин ван Перси. Има само един "син на вятъра", а не поне трима, както винаги е било. Сега това е Ариен Робен, най-типичният холандец. Егоист със скорост на болид от "Формула 1", склонност към унищожаване и на най-добрата атака, но и пък към вкарване на най-невероятния гол. Скандалджия, който винаги може сам да се контузи.
Другите "лалета" са подменени. Основни играчи са Марк ван Бомел, Найджъл де Йонг и Дирк Каут, които са готови да разбиват с глава стената за победата и не ги интересува дали отиграват естетически издържано ситуациите. В защита няма елегантни играчи като Франк де Бур или Роналд Куман, топката се изритва от "германци" като Матайсен и Хейтинга. Предпочитана тактика е на контраатаки, използват се максимално статичните положения, играе се предпазливо и умно. Нищо общо с тая лавина, срещу която се изправяха съперниците на Холандия в миналите години, та дори и на "Евро 2008".
Оттогава Берт ван Марвайк има само една загуба, и то в контрола с Австралия, изиграна почти изцяло с втория състав. Останалото са победи и тук-там някое равенство. Вече 25 мача Холандия не губи. Съвсем не по холандски...
Отново можем да хвърлим око и към геополитическата и етническа карта. Най-силните играчи, или поне основни футболисти от националния в последните 2 десетилетия винаги идваха от Суринам, или бяха от произход с аромат на колониите на Ниската земя. Славният Аякс на Ван Гаал от 90-те години бе почти изцяло изграден върху тъмнокожи "лалета" с имена като Давидс, Зеедорф, Клуиверт, Богарт... Сега на терена почти няма черни холандци, освен Найджъл де Йонг и Грегори ван дер Вил, а като резерви се използват бързоногите Райън Бабел и Елеро Елия. Тип играчи, напомнящи атрактивния стил на вечните неудачници в оранжево, пленявали света и умирали красиво от 1988 г. насам. Сигурно затова и са резерви.
Дори самият Йохан Кройф каза, че тази Холандия прилича повече на Германия. Но е сигурно, че няма нищо против тя да вдигне световната купа. Само че историята доказва - в живота и във футбола печели този, който не бяга от себе си и не слага маски.
