БФС раздаде лицензи на всичките 16 отбора в "А" група. Така можем да забравим приказките за естествен подбор и намаляване на елитната дивизия по принципа на оцеляването на годните. Всъщност - по правилата на лицензионната комисия всичко е наред.
Всеки отбор подава документите си за лицензиране до 31 март. В този миг се слага чертата на "счетоводната футболна година" и по бумагите, внесени до тази дата, се преценява дали клубът е годен за лиценз. Ако в тази папка, предадена на лицензионната комисия до края на март, всичко е приемливо и изрядно, ако никой клуб няма претенции за дължими суми по трансфери, а никоя институция не си търси големи задължения - лиценз се дава.
Сега, близо два месеца по-късно, куп клубове изригнаха за дължими пари от грандове. Но Пирин може да плаче колкото си иска срещу ЦСКА, няма как да повлия на решението на Лицензионната комисия. Хората в Благоевград знаят правилата - ако си бяха потърсили правата преди края на март, армейците щяха да са принудени да се издължат, за да получат лиценз. И Пирин, и Сливен, не са внимавали при подписване на трансферните документи с ЦСКА, там пише, че траншовете се превеждат с краен срок юни или юли. Така няма как да притиснеш другата страна да ти плати овреме, и да и заплашиш лиценза при отказ.
Което не освобождава БФС от чувството за странни критерии, при които се раздават лицензите. Защото миналия сезон клубове, които не бяха плащали дори на полицията за охрана, плашеха да им спрат тока и водата, и обявяваха открито, че са пред фалит, получиха професионален статут - например Ботев и Локо (Мз). Сега имаме клубове като Берое, Пирин, ЦСКА, Локо (Сф), и кой ли още не. Длъжници, но успели да гарантират към 31 март, че са изрядни по някакъв начин.
Тогава какво излиза? Сашо Томовият ЦСКА от 2008 г. да си потърси правата и лиценза. Или пък, ако клубът тогава е бил толкова неизряден, та да не вземе право да играе в Европа, да се обясни как така е получил такова за България.
И изобщо - само с абсолютна безкомпромисност и ясни правила може да се стигне до футболен катарзис. За стадионите БФС е притиснат от общински комисии и прилага принципност, та даже и прекалена такава. Това трябва да се случи и при регулирането на взаимоотношенията междзу клубовете и на финансовата им дисциплина. И да се разбере, че с лицензиране на принципа на "на този няма как да не дадем", футболът няма да мръдне и стъпка напред в развитието си.
