Планът на Жозе Моуриньо да грабне последния билет за Шампионската лига засега работи.
След като се отказа от четвъртото място в Англия и заложи всичко на спечелването на Лига Европа, португалецът вече е на финала в Стокхолм, където неговият Манчестър Юнайтед излиза срещу Аякс на 24 май.
При успех Специалния, със сигурност, ще се удари в гърдите, че е спечелил два трофея този сезон, след като вече взе и Купата на Лигата. И всички трябва да бъдат щастливи. Само че в полуфиналния реванш срещу Селта едва ли някой на „Олд Трафорд“ е бил щастлив от нещо друго, освен от избавлението с равния 1:1.
Да играеш отбранително цял мач – това не се вписва в представите на запалянковци, оформяли ценностната си система във времето на сър Алекс Фъргюсън. Статистиката е категорична в полза на гостите от Селта: 17 срещу 10 голови положения, 61 на 39 процента владеене на топката, 531 към едва 227 точни подавания...
Плюене в пазвите при всяка испанска атака и щастливо избавление в последната секунда след изумителния пропуск на Гуидети, който можеше да вгорчи живота на всички в Юнайтед.
„Червените дяволи” са на финал, но, със сигурност, на феновете не им харесва маниера на игра при Жозе Моуриньо. Вече се чуват гласове, че португалецът напълно е убил футбола с марка „Юнайтед“. След загубата от Арсенал (0:2) на „Емирейтс“ статистиката отчете, че Юнайтед на Моуриньо не е вкарал нито един гол при гостуванията си срещу отбор от топ 6 на Висшата лига.
Нещо повече – в тези мачове на Жозе често му се случва да играе с шестима в отбрана, връщайки двама от халфовете в защитната линия. Така например стана при нулевите равенства срещу Ливърпул и Манчестър Сити, така беше и през по-голямата част от времето на реванша със Селта.
Защитниците на Специалния казват, че с този маниер на игра все пак са спечелени две точки на неособено приветливи за гостите стадиони като „Анфийлд“ и „Етихад“, подсигурено бе и класирането във финала на Лига Европа. Тази логика може и да важи донякъде, но не и за отбор с претенции от Англия, където са измислили фразата „паркирам автобуса пред вратата“ за подобен стил на игра.
Действително, с такъв футбол навремето Жозе Моуриньо изведе Интер до трофея в Шампионската лига. Само че на тифозите на италианския отбор това им напомни доброто старо време на Хеленио Херера и схемата „катеначо“, с която Специалния тогава уби Барса. Но всеки достопочтен фен на Юнайтед от времето на сър Алекс няма как да хареса подобно нещо.
Вместо агресивен и нападателен футбол, Жозе Моуриньо често предлага скандално постни продукции. Като тази в градското дерби срещу Манчестър Сити на „Етихад“, което се игра в края на април. При победа Юнайтед можеше да завърши в топ 4 на Висшата лига. Вместо това хората на Моуриньо не само играха зле, но и отчетоха печален рекорд – едва 30.8% владеене на топката. А е ясно, че тимът може да действа успешно и по друг начин, както например при победата над Челси с 2:0. Тогава успехът беше опечен само час след началния сигнал при 59% водене на играта. Но това са по-скоро изключения за изповядващия ултрадефанзивната игра Моуриньо.
А решението му да хвърли кърпата в загубения мач срещу Арсенал, да пусне резерви и да отпише сезона във Висшата лига за сметка на реванша срещу Селта едва ли също е било вдъхновяващо за феновете.
Подобен прагматизъм изобщо не гарантира, че Юнайтед ще триумфира като победител в Лига Европа. Още повече, че първият мач във Виго вече беше спечелен с отличния турнирен резултат 1:0. И португалецът можеше да хвърли повече сили срещу Арсен Венгер, като имаше и чисто психологическото преимущество от 12 мача без загуба срещу французина във Висшата лига.
А и когато си платил над 100 милиона евро само за Погба, отборът ти трябва да бъде способен да се бие на два фронта. И опитът на Моуриньо да изтъкне като мотив умората, контузиите и изиграните 59 мача този сезон не изглежда напълно състоятелен. Приблизително по толкова например имат финалистът в Шампионската лига Реал и достигналият до финалното каре в същия турнир Монако.
Все пак за Жозе Моуриньо остава надеждата да се пребори срещу Аякс във финала на Лига Европа. При успех двете купи във витрината за този сезон ще бъдат достатъчно оправдание за неприятния за гледане футбол, който показва Юнайтед в повечето важни мачове този сезон. Но при загуба един от доскоро най-големите отбори в Европа ще се отдалечи още повече от елитната футболна класа в момента.
