Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гриша Ганчев плати, но не убеди

ЦСКА е ЦСКА заради емблемата, "Армията" и Панчарево. Но най-вече заради титлите, купите и европейските вечери. Онези, които подкрепиха Гриша Ганчев преди повече от 4 години, очакваха светкавична или поне скорошна разправа с Лудогорец и Кирил Домусчиев. Снимка: LAP.bg
ЦСКА е ЦСКА заради емблемата, "Армията" и Панчарево. Но най-вече заради титлите, купите и европейските вечери. Онези, които подкрепиха Гриша Ганчев преди повече от 4 години, очакваха светкавична или поне скорошна разправа с Лудогорец и Кирил Домусчиев.

Седем милиона осемстотин трийсет и пет хиляди триста шейсет и седем лева и петдесет стотинки. Трудно е да го изпишеш, а какво остава да го платиш. Гриша Ганчев обаче плати и всякакви съмнения и подмятания по този въпрос приключиха с решението на Софийски градски съд от миналата седмица.

Не че ги плати от сърце и с удоволствие. Дори го назова съвсем директно - пари, хвърлени в канала. Ако зависеше само от него, навярно не би извадил и стотинка за емблемата и останалите активи на фалиралото дружество. Принудиха го единствено обстоятелствата и хората в сянка зад другото ЦСКА, които му дишаха във врата.

От сърце или не - парите вече са преведени. Близо 30 процента от дълговете, заради които ПФК ЦСКА АД спи вечен сън в архивите. Над 4 милиона лева ще поемат по сметките на НАП. Останалите ще удовлетворят частни кредитори.

Такава проява на финансова отговорност е безпрецедентна не просто за родната действителност - футболна, икономическа и политическа. Тя е без аналог дори за отбраната компания от големи европейски клубове, които фалираха и при завръщането си не платиха нищо. Или почти нищо.

Сега предстои тежка битка и на юридическия фронт. Тя ще завърши с успех едва когато ФИФА, УЕФА, БФС и всякакви други органи впишат този ЦСКА като правоприемник на стария. По същество Гриша Ганчев притежава емблемата, покри огромна сума към кредиторите, подписа дългосрочен договор за базите и дори придвижва строежа на нов стадион.

Разбира се, нито една отметка в този списък със завършени и предстоящи задачи няма да убеди онези, за които този ЦСКА е тире и Литекс. Те винаги ще изиграват козовете с лиценза от Етрополе и създаването на нова лига по служебен път.

Привържениците на други клубове едва ли тревожат Гриша Ганчев. И няма защо да го тревожат. Пред него обаче неумолимо се изправя ново и далеч по-сложно предизвикателство. Въпреки всички хвърлени пари и усилия, той тепърва ще трябва да убеждава симпатизантите на ЦСКА, че именно неговото ЦСКА е истинското ЦСКА. И да си върне доверието на голяма част от онази близо 40 000, изпълнили националния стадион при спечелването на последния трофей.

Липсата на купи и смислена продукция на терена са само едната страна на медала. Още по-отблъскващи за широката общност са порядките на работа и моделът на общуване, които никак не подхождат на клуб от центъра на столицата.

Ганчев открито негодува срещу ниската посещаемост, особено на фона на чудесните новини за емблемата, стадиона и така нататък. Хората обаче си остават у дома по съвсем различна причина - чувстват се излъгани заради футболната несъстоятелност в червено.

Кризата на идентичност ще добие още по-заплашителни размери след няколко месеца.

Тогава в елита ще има два клуба с името на ЦСКА. В подобна дисоциативно разстройваща ситуация може да се случи буквално всичко. Особено ако ЦСКА 1948 покаже по-привлекателно лице от ЦСКА-София. Представяте ли си го дори за секунда? Сега добавете в уравнението солидна фракция като "Офанзива" и значителната маса колебаещи се привърженици.

ЦСКА е ЦСКА заради емблемата, "Армията" и Панчарево. Но най-вече заради титлите, купите и европейските вечери. Онези, които подкрепиха Гриша Ганчев преди повече от 4 години, очакваха светкавична или поне скорошна разправа с Лудогорец и Кирил Домусчиев. Засега съперничеството остава само на ниво декларации. А часовникът тиктака.

   

Най-четените