Преди почти две години (не на 6, а на 9 септември) победихме Азербайджан на старта на европейските квалификации с 2:1. Тогава треньор на националите бе Любо Пенев, а на мода бе фразата за отлепването на ютията.
В онзи мач „лъвовете“ играха добре и взеха трите точки с късен гол на Венци Христов. Излязохме на първо място в групата, заедно с отборите на Италия и Хърватия, но след това взехме едва осем точки от останалите девет мача.
Снощи, пред около три хиляди зрители на стадион „Васил Левски“, се измъчихме срещу далеч по-голям анонимник във футболно отношение – Люксембург.
Ако не сте гледали мача и сте се събудили с новината за резултатното 4:3, може и да ви е било яд. Не трябва. Освен победата, е хубаво този мач да не остане в историята с абсолютно нищо друго.
В отбрана – тотален смях. Напред – четирите гола лъжат. Нито един от тях не бе вкаран от атака. Два от тях бяха с удари отдалече, този на Ивелин Попов бе от пряк свободен, а на Марселиньо – след корнер и страхотна грешка в противниковата отбрана.
Докато, трябва да признаем, и трите на Люксембург бяха в резултат на в пъти по-добре организирани нападения.
Преди две години изглеждаше, че сме отлепили леко ютията. Сега – дрехата е напълно изгоряла. Всички трябва да го разберат. Особено Боби Михайлов, чиято усмивка снощи бе по-голяма от след прибирането им от Азербайджан преди две години.
Кой знае – може би защото тогава бе преспал и опиянението от победата не бе толкова прясно.
„Имаме бъдеще, но нямаме Дрогба, Мрогба“, каза снощи шефът на БФС. Винаги сме имали бъдеще и никога не сме имали Дрогба, Мрогба. Но поне имахме Барбуков, ония от Враца и двама опорни. Сега и това нямаме.
Според Михайлов „имаме бъдеще“. Дано и да е светло. Защото в настоящето се мъчим с отбори като Люксембург у дома, а ни предстоят гостувания на Франция и Швеция след месец.
Шефът на БФС смята, че „може нещо да изкараме от един от двата мача“. Чул го Петев и дано тогава „петли“ скандинавци се оправдават с футболното верую, че вече няма малки отбори.
Кой ли още се връзва на пиянските брътвежи на Михайлов.