На 9 октомври Лудогорец срази с 3:1 лидера в румънското първенство Астра Гюргево. След контролата в Разград треньорът на гостите Мариуш Шумудика се кокореше като дете в сладкарница.
„Заплатите там са по 30 000 евро, играчите си ги получават на минутата. Могат да се сравняват с клубове от Белгия, Португалия, Швейцария - цъкаше с език специалистът. - За десния си бек от Бразилия са платили 3,8 млн. евро. Такъв фитнес съм виждал само на „Сан Сиро“. В Румъния сме 50 години назад“.
Три седмици по-късно Лудогорец е втори в „А“ група, позорно изхвърча от турнира за купата и гледа мачовете от Европа по телевизията. Задава се втора треньорска рокада в рамките на сезона. А лидерът Левски е воден от Стойчо Стоев, натирен от Разград противно на всякаква логика.
Въпросният десен бек от Бразилия и останалите 12 чужденци изглеждат объркани - сякаш са пресекли границата посред нощ. Уж дойдоха за паметни вечери във вторник и сряда, а вместо това преживяват срамни следобеди през цялата седмица.
Парите и арогантността са гаранция за успех в почти всеки бизнес. Във футбола обаче е малко по-различно - две плюс две не винаги е равно на победа. Проект не означава отбор. Каузата не увлича привърженици. И някои грешки трудно се поправят, колкото и да ги маскираш с пачки.
