Не беше никак лесно, но и този път някак посрещнахме и изпратихме Коледа и Нова година. Да поемем дъх, защото се задават нови празници от национален калибър - Йордановден, Ивановден и мачовете на националния отбор по волейбол.
Докато обръщахме наздравици и се напъвахме за равносметки, двайсетина високи момчета се трудеха здраво и гледаха в бъдещето. От 5 до 10 януари им предстои поредно важно изпитание - квалификацията за летните игри в Рио.
Какво ги очаква в Берлин? Група с олимпийския шампион Русия, европейския първенец Франция и коравата Финландия. Първото или второто място - само по себе си малък подвиг, ще гарантира полуфинал. Но и това не е достатъчно - за Рио ще пътува само победителят. Вторият и третият отиват на допълнителни квалификации в Токио през май.
Няма страшно - нашите са експерти по невъзможните мисии. Помните ли предишната олимпиада? Точно преди Лондон 2012 отборът бе разкъсан от скандали - Радостин Стойчев бе уволнен, а Матей Казийски обяви бойкот. Букмейкърите резонно отписаха българите. Но те играха блестящо и останаха на косъм от медалите.
Четири години по-рано в Пекин ги връхлетя допинг скандала с Пламен Константинов, но въпреки това приключиха на пета позиция и не бяха никак далеч от полуфиналите.
Доскоро подчертавахме, че това е единственият отбор в колективните спортове, който можем да пласираме на олимпиада. Днес отговорността на волейболистите е още по-смазваща. Някогашните машини за медали - борбата, боксът и стрелбата, бележат сериозно отстъпление. Щангите въобще ги няма и май така е най-добре. Остават златните момичета от ансамбъла и Габриела Петрова.
И така - на Йордановден започваме с Финландия, на Ивановден излизаме срещу Русия, на следващия ден - срещу Франция. Тежки софри и волейболни емоции – България знае как да празнува.
