Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Който плаща, той поръчва... мизерията

Който плаща, поръчва музиката. Но когато не знае какво да поръча, накрая може да се озове пред празния сектор на своята публика. Снимка: БГНЕС
Който плаща, поръчва музиката. Но когато не знае какво да поръча, накрая може да се озове пред празния сектор на своята публика.

Когато арогантността измести аргументацията в отговора на най-ясния въпрос, значи аргументите просто са се свършили. Не че е изненада, когато шеф на ЦСКА свива рамене и не може да даде лесен отговор. Вече става традиция. Я от некомпетентност, я от липса на каквото и да е чувство на ангажираност и  отговорност.

Запитан за уволненията в школата на клуба, Емил Костадинов в свой стил сви рамене и рече: "Който плаща, той поръчва музиката"... Така е. Но можеше все пак спортният директор да отговори като спортен директор.

Например да обясни как се подбират кадрите за треньори в школата. Как се оценява работата на всеки от тях след поредния сезон. На базата на какво се решава на кой да бъде преподписан, на кой преразгледан, и на кого прекратен договора.

Емо можеше също така да каже какво се случва сред руините и прахта на "Червено знаме", където се събраха дори деца от отборите и поплакаха, докато им срутваха "дома". Мизерия или не, онова игрище със сгурията и помещенията в комплекса бяха символ на цесекарската школа. Децата отиваха сутрин и оставаха там до вечерта. Живееха с мисълта за отборен дух и свикваха с него, както и с принадлежност към най-титулования клуб у нас.

Далеч съм от мисълта да оплаквам неособено угледната база, ако на мястото й се изгради модерна. Но няма да стане. ЦСКА размени "кон за кокошка" - даде мястото, а насреща получи потупване по рамото и право на снимка пред новата спортна зала, която ще "блесне" там. Залата, да си признаем, предизвиква почесване зад ухото, защото е на неособено удачно избрано поле, а освен това е лесно да видим, че далеч няма да е толкова многофункционална, колкото се опитват да ни убедят.

Пък и да е, майната му, ако съм дете на ЦСКА от набор 95, например. И "Медисън Скуер Гардън" да се появи, аз пак няма къде да тренирам и да мечтая за червената фланелка.

Сега школата на ЦСКА е далеч от корените си. Тоест - на гости в комплекса "Царско село". Едно отиване дотам коства много нерви  и усилия, сигурно е, че желаещите родители да заведат децата си при армейците ще са далеч по-малко. И от това грешно управленско решение пирамидата тръгва да се клати. Няма много деца, няма избор за селекция. Няма добра селекция, няма силни отбори. Няма добри юношески тимове, няма материал за първия отбор. Няма цесекарчета в мъжкия тим, няма идентичност и сила в духа и манталитета на състава.

А, оплювана или не, школата на ЦСКА реално даде последните хубави неща на българския футбол. И не спира да ги дава въпреки мизерията, лошото и непостоянно ръководство на клуба и всички други вътрешни и външни фактори за провал.

В националния в момента има трима сериозни футболисти, на които можем да се опрем. Станислав Ангелов, Стилиян Петров и Мартин Петров тръгнаха от игрищата на школата на ЦСКА. И тримата не са закърмени от 8-годишни например съ сгурията на "Червено знаме", но изкараха там поне по година, преди да прекрачат в мъжкия футбол. И тримата са шампиони със "старшата" на ЦСКА. Последният скъпо продаден навън български играч - Иван Иванов (1,6 млн. долара), бе капитан на последното стъпало преди първия отбор на армейците. Без да навлизаме в сантименти и подробности - ясно е, че в тая школа неща се случват. Или по-скоро - случваха се.

В последните две странни години има огромно текучество. Спас Джевизов бе уволняван и назначаван като шеф на школата, докато му писна и си взе шапката. Сега е Джони Велинов, който всеки ден слуша как ще бъде изгонен, а сега му сложиха и надзирател - Гошо Георгиев, близък приятел на Костадинов и неособено свързан с школата на ЦСКА човек. Младите и вероятно амбицирани хора като Методи Деянов, Галин Иванов, Антон Димитров са местени от длъжност на длъжност, а всъщност така и не им намират място. Етрополе вече взима таланти от "червената" школа, да не говорим за Левски и Литекс. Нещо повече - с това "Царско село", татковците ще предпочетат да запалят колата и да закарат синовете си в Ловеч или Етрополе, където ще ги гледат в пансион по цяла седмица, ще се грижат за тях и ще ги учат на футбол. Да не говорим за Славия и Левски, които са си в София. Единствено запалянковските пристрастия спират много хора да го направят. Но това също се променя с времето, защото за детето ти е важно най-доброто, а не най-желаното от теб.

ЦСКА губи връзка с корена си, а това историята е доказала за пагубно. Като добавим и липсата на дом ("Армията"), картинката е тежка.

Така че, господин Костадинов - прав сте. Който плаща, поръчва музиката. Но когато не знае какво да поръча, накрая може да се озове пред празния сектор на своята публика. Пред нежеланието на своите футболисти да играят. Може да се окаже насред безсилие да намери кадри за работа в клуба, защото всички са се опарили или са лъгани. И накрая може да изслуша музиката на "Момчето си отива"...

 

Най-четените