След мача България – Косово 2:3 президентът на Българския футболен съюз (БФС) Борислав Михайлов предвидливо се изнесе със служебния автомобил през задния вход на „Васил Левски”, за да не му се налага да се черви пред медиите.
Това е съвсем безотговорно, но какво друго да очакваме от човек, който така или иначе отдавна не е казвал нещо смислено. Още по-безотговорно обаче прозвучаха думите на вицето на Боби - Йордан Лечков.
Сливналията първо се ожали едно хубаво, че му е писнало да носи негативи („на мен ми идва ту мъч”). Изкара се истински страдалец на втория по ранг пост във футболното управление на България. И накрая прехвърли топката в полето на клубовете. Те не изкарвали читави играчи и затова материалът за българския отбор бил лош. Иначе БФС си вършел работата отлично, като подсигурявал базата и подготовката за националите. И не носел отговорност за играта. Ти да видиш!
За какво, в такъв случай, отговаря „отговорникът за националните отбори” Йордан Лечков, ако не за резултатите?
Негова работа например е да предложи селекционер, при когото първият тим на България да играе поне малко от малко читав футбол. Както беше при Петър Хубчев, с него поне победихме Холандия, Швеция и Норвегия. Но точно те двамата с Хубчев се изпокараха, и треньорът избяга в Левски. Публична тайна е, че скандалът между тях вървя повече от година. Причината беше, че преди Световното първенство в Русия през 2018 г. БФС (разбирай отговорника за националния отбор) така и не организира поне един приятелски мач за националния отбор. И докато другите играеха, нашите гледаха. Което ядоса педантичният и подреден Петър Хубчев.
Силен в приказките, още при първите несполуки в Лигата на нациите Йордан Лечков подкара с критики играчите на Хубчев. „Няма да позволя на никого да напада футболистите. Това се отнася включително и за вицепрезидента на БФС Йордан Лечков. Той може да недоволства от мен, от екипа ми, и ако утре каже, да си тръгваме. Но да говори такива неща по адрес на момчетата, не мога да го допусна“, каза навъсеният Петър Хубчев и малко след това си стегна багажа. Да не забравяме, че по същата причина навремето се отказа и Димитър Бербатов.
Но за разлика от Хубчев, Йордан Лечков остана. И лично той би трябвало да носи отговорност за това, че на овакантения пост беше избран Красимир Балъков. Който, ще прощава, беше наистина голям футболист, но като треньор дотук не се е доказал с резултати като за национален селекционер. Нито у нас, нито в чужбина. И едва ли ще се докаже бързо, ако се съди по безобразната игра на отбора му в първите два мача с Чехия и Косово.
Но Лечков бяга като дявол от тамян, когато трябва да каже какви ги е свършил избраникът му Балъков в дебютните си изяви. И твърди, че не носи отговорност.
А за какво точно отговаря Йордан Лечков? Базата на националите в Бояна си е там, ползва се по график. С отбора се занимава администраторът, с екипировката – домакинът, с транспорта – шофьорът, с храненето на футболистите – готвачът. Ако работата на сливналията опира до това да ходи с Боби Михайлов на конгреса на ФИФА в Париж, да се вози в чартъра с националите и да се изказва след всеки мач, нека да си каже.
Всъщност, отговорникът за националните отбори Йордан Лечков си има една сладка работа. И тя е да води юношеските състави на България да играят в Сливен. Където ползват неговия стадион (нищо че няма осветление), и спят в неговия хотел. Същото е и със семинарите за футболните съдии, които най-често се провеждат пак в същия град. Кой плаща за ползването на базата и настаняването? Футболният съюз, където вицепрезидент и отговорник за националните отбори е Йордан Лечков. Кой прибира парсата? Концесионерът Йордан Лечков.
Същият много обича да разправя, как младите ги мързи и не искат да играят футбол. Каза го и след загубата от Косово. За пореден път даде за пример сина си, който не искал да поеме по пътя на славния си баща. Пита се обаче – БФС и Йордан Лечков какво направиха, за да влезе например футболът в училищата? Кампания ли организираха като хората, играта ли вкараха в програмите за физическо възпитание, поне на някой масов турнир отидоха ли? На хартия вероятно може и да са свършили нещо. Но на практика всичко е едно няма нищо.
Всъщност, Йордан Лечков си е съвсем на мястото в схемата на безхаберното управление на Боби Михайлов. Какъвто ни е футболният съюз, такъв ни е и националният отбор. Сега, а и занапред.
