Варварски побой с метални тръби. Посред бял ден. На стадион в столицата на страна от Европейския съюз. Поредната отметка в ужасяващата криминална хроника през последните дни.
Няма данни жертвата да е наркодилър, нито да се занимава със сенчеста дейност. Той е 38-годишен маркетингов експерт, служител на един от най-разпознаваемите брандове у нас - футболен клуб Левски.
Да започнем с уговорката, че на този етап не са установени нито извършителите, нито мотива за нечовешката агресия срещу Цветан Вълчев. Информацията е твърде оскъдна, а всяко предположение може да се тълкува като спекулация или внушение.
Любовна афера, дългове, бизнес интереси, дори засечен автомобил на светофара - поне на теория версиите са безброй. От всички възможности обаче на публично обсъждане е подложена само една - тази за пари и влияние, разпределяни от футболния клуб към фенските фракции.
Докато полицията издирва извършителите, водещите телевизии светкавично се свързаха с председателя на Националния клуб на привържениците (НКП) Степан Хиндлиян. "Глупав и елементарен опит да бъде насочено вниманието към нашата организация с този изключително брутален инцидент, който ние тежко осъждаме", гласи очакваната му реакция.
Няколко други акцента от изказването на Хиндлиян обаче правят силно впечатление: Левски не разпределя пари към фенклубовете; При новите собственици е назначен друг маркетингов екип; От тази дейност за 9 месеца и половина търговско дружество, управляване от НКП, е платило на Левски близо 100 000 лв.
Кой на кого и колко плаща - трудно е да му се хване краят. Сигурното е, че текат едни пари, а сумите не са за пренебрегване. Битката за кокала пък се води открито и с брутални средства. Достатъчно е да си припомним за абсурден инцидент, когато едни привърженици на Левски намазаха други с изпражнения заради някакъв отчет след 100-годишния юбилей.
Макар и със затихващи футболни функции, двата гранда на българския футбол запазват внушителната си фенска маса. И заради това са крайно интересни на определени кръгове в държавата, особено щом наближат избори. От една страна разочарованите запалянковци са непредвидими пред урните. От друга - когато опре до безредици и уличен натиск, няма по-ефективни отряди от ядрата на агитките, където заповеди дават лица с дебели досиета. Въпросните командири отлично осъзнават своята значимост в тази мръсна игра, а това им позволява да извиват ръцете на клубните собственици. Омагьосаният кръг се затваря.
Ето защо опитът за убийство на стадион "Георги Аспарухов" поражда първо това предположение. Затова Степан Хиндлиян е принуден да влиза в обяснителен режим още преди залавянето на извършителите. Ето какъв е отровният ефект на тази помийна яма, където плуват всякакви нечистотии вече 30 години.
Досега дискутирахме хулиганството и насилието на стадионите. Сега вече кръв се лее и пред тях. В мишени се превръщат дори служители на клубовете. И до доказване на противното хората ще са убедени, че тук става дума за разчистване на сметки и опит за сплашване. За терор с метални палки в мръсния бизнес, наречен български футбол.
