България върви уверено по пътя, който в близките години ще я превърне във футболно джудже.
Този сезон клубните ни отбори бяха изметени от евротурнирите още през юли, отпадайки от пълни анонимници.
Коефициентът ни се срина дотам, че от следващия сезон всички наши тимове ще започват турнирите от първи предварителен кръг.
Единственият ни състоятелен футболен клуб - Лудогорец - се срина напълно за няколко месеца, другите под него се борят за оцеляване. ЦСКА е във „В" група, Левски е в кома от близо 10 години.
На национално ниво едва ли някой вярва, че все още имаме шансове за класиране на Евро 2016, а вчерашният жребий за квалификациите на Мондиал 2018 практически ни изключи от борбата. В група с Франция, Швеция и Холандия няма как да се надяваме да завършим на едно от първите две места. По-скоро ще се мъчим да запазим мястото си в четвърта урна при жребиите, защото и то е застрашено.
Реалните ни шансове не се завръщат и в квалификациите за Евро 2020. Въпреки че там се класират цели 24 отбора, от традиционните квалификации отново продължават само първите два тима в група, което не дава шансове на нашите, а при лош сценарий те може вече да са в пета урна.
С други думи, предстоят тъмни, нулеви години за футбола, в които няма никакви реални краткосрочни цели. И именно тук се крие добрата новина - нулевите години са възможност за промяна.
Особено когато отсега знаем, че не можем да се надяваме на нищо през това десетилетие, защо да не започнем най-сетне да мислим в перспектива и да работим за следващото?
Пътищата са точно два: или се намират хора, които гледат дългосрочно на българския футбол и на поколението, което ще играе по българските терени след 2020 г., започват да градят с днешните 14-16 годишни и да инвестират в школи, бази и треньори, или пропадането надолу продължава със страшна сила.
Или футболните хора забравят за днес и утре и за дребните си интереси, или затъват колективно.
Ако промяната в мисленето за футбола ни не започне отсега, след 5-6 години ще сме при Сан Марино и Малта. Тогава поемането в правилна посока вече би отнело десетилетие, ако не и повече.
Поне едно нещо е сигурно: със сегашното ръкодовство на БФС е ясно, че не можем да разчитаме на оптимистичен развой.
