Неведнъж за Усман Дембеле се е говорело като за погубен талант с неоползотворен потенциал.
Но много пъти той е чувал за себе си и че може да стане най-добрият в света. Талантът му нямаше как да бъде поставян под съмнение и затова, когато през 2017 г. Барселона го превърна в един от най-скъпите футболисти, инвестицията изглеждаше като разумен ход.
Само че сделката с Борусия Дортмунд за 105 млн. евро плюс още 40 млн. бонуси не даде желания резултат.
На "Камп Ноу" обещаващият младок беше твърде непостоянен, страдаше от контузии и характерът му беше поставян под съмнение.
Престоят му в Барса беше белязан от дисциплинарни проблеми, дълги периоди извън терена и пропуснати възможности, а опитите на няколко треньори да го развият и интегрират се оказаха напразни.
В Пари Сен Жермен обаче французинът попадна на правилния наставник в лицето на Луис Енрике - и именно Енрике е с основна заслуга за това днес Усман Дембеле да е носител на "Златната топка".
През тази година Дембеле заигра като прероден, най-после показа на какво е способен и сбъдна прогнозите, че ще стане №1.
Макар че вече е традиция този тип награди да са съпътствани с много полемики и недоволство от крайния резултат, тазгодишният победител ще остане в историята като заслужен и справедлив.
И то не защото конкуренцията е била слаба, а защото с начина, по който преоткри себе си, Дембеле стана една от главните причини за най-успешния сезон в историята на ПСЖ.
Французинът записа 35 гола и 14 асистенции във всички турнири, а през втората половина от сезона беше най-решаващият нападател в големия футбол.
С неговия принос ПСЖ спечели Шампионската лига плюс титлата и Купата на Франция, достигна и финала на Световното клубно първенство. Но това са само сухите факти, а влиянието на футболист като него не се изчерпва с тях.
Скептично настроените твърдят, че всъщност Дембеле е бил слаб през цялата първа половина от кампанията, това обаче е по-скоро мит.
Трябва да припомним, че той стартира 2024/25 с 4 гола и 3 асистенции в първите шест кръга от първенството.
Още тогава надмина резултатността си от целия предходен сезон и загатна какво предстои.
Ousmane Dembélé. Ballon d’Or 2025. #ballondor pic.twitter.com/w77AH7x7DK
— Paris Saint-Germain (@PSG_inside) September 22, 2025
После дойдоха проблемите и Дембеле беше наказан от Енрике заради закъснение за тренировка.
Затова пропусна мача с Арсенал, а после получи червен картон срещу Байерн Мюнхен и треньорът започна да го оставя на скамейката.
От началото на октомври до средата на декември Усман наистина беше слаб - но тогава дойде ключовата за целия сезон промяна.
Дембеле и преди е играл на по-централна позиция, но в Барселона и в началото в ПСЖ беше по-скоро типично крило и очакваше топката в близост до тъчлинията.
Когато Луис Енрике имаше нужда от прекрояване на атаката заради напускането на Килиан Мбапе, той изпробва няколко други варианта, но намери точната формула едва когато превърна Дембеле във фалшива деветка.
От средата на декември нататък, новоизпеченият централен нападател се разписа в 10 от 11 изиграни мача, а тази негова серия съдържаше два хеттрика и четири срещи с по два гола.
После дойде и звездното представяне във фундаменталните двубои от елиминациите на Шампионската лига.
Гол срещу Ливърпул, две асистенции срещу Астън Вила, гол и асистенция срещу Арсенал, две асистенции във финала срещу Интер - Усман Дембеле се доказа като човек за важните моменти.
Междувременно стана и голмайстор на Лига 1 в сезон, в който титлата на отбора му не подлежеше на съмнение.
Не бива обаче да се вглеждаме само в головете и асистенциите му.
Дембеле изпълнява уникална роля в състава на Енрике и допринася във всички фази на играта.
Той е нещо между реализатор, дрибльор и плеймейкър, обича да се връща назад или да се измества към предпочитания си десен фланг, да развива атаките, да отправя извеждащи пасове и да пробива с топка в краката.
Умее и да привлича опонентите към себе си, за да създава пространства за останалите нападатели, от което неведнъж се възползваха Хвича Кварацхелия, Брадли Баркола и Дезире Дуе.
"Вече съм много по-близо до вратата. И като преодолея само един противник, излизам на голова позиция. Не е същото като да стоиш на фланга и да трябва да преодолееш трима противници", отчете самият Усман.
Забележителното е не само, че започна да бележи постоянно, но и че го направи без да намалее останалият му принос в предни позиции.
Преди той беше от играчите, които често си изработват отлични позиции, но обикновено пропускат и им липсва финалният пас или удар.
Затова понякога беше вбесяващ за гледане и човек не спираше да се пита докъде би стигнал, ако вкарваше това, което пропуска.
Но Енрике не спря да вярва в него и дори през 2023/24 го нарече най-влиятелния футболист в света, макар че тогава репликата звучеше някак парадоксално.
Дембеле беше в серия от само един гол в 34 мача, но имаше едни от най-добрите показатели при асистенциите, ключовите подавания и пробивите.
В центъра на атаката прибави към играта си и попаденията, за да се превърне в своята най-добра версия.
Но най-значимата промяна в неговото представяне под ръководството на Енрике не е при играта с топка.
Готовността на Дембеле да се развива и да се труди си проличава заради отдадеността в отбрана и превръщането му в машина за пресиране.
Нападателят дава началото на чудовищната преса, с която ПСЖ задушава съперниците още в първите минути на най-важните си мачове.
Усман прави огромен брой спринтове с изключително настървение, но същевременно хладнокръвие и тактическа зрялост: хвърля се да пресира централния защитник, а после и вратаря, като същевременно блокира линията за пас обратно към защитника. Това се случва отново и отново, множество пъти на мач.
Става въпрос за упорита, изтощителна работа, която изисква безупречна физическа подготовка и постоянна концентрация, а не блестяща техника или фамозно въображение.
Неслучайно Енрике заяви, че би дал на Дембеле "Златната топка" дори само заради начина, по който пресира. Защото поведението на французина олицетворява цялостната промяна в Пари Сен Жермен и превръщането на парижани от сбирщина скъпоплатени звезди в истински отбор.
Треньорът вече дава Усман за пример пред целия отбор и посланието е ясно - щом звездата влага такива усилия в работата без топка, задължително е да го правят и всички останали.
Преди не толкова много време звездите на ПСЖ си почиваха, докато останалите от отбора се трудеха, за да отнемат топката и да им я подадат. Логично, на европейската сцена тимът беше лесно уязвим.
Сега звездата най-отпред е инициатор на безмилостна, яростна преса, каквато малцина други са способни да осъществят.
И не можем да си представим този ПСЖ без ролята на Дембеле като смесица от нападател и плеймейкър, свръхталант и отдаден черноработник.
Така че триумфът му за "Златната топка" е още една победа в полза на отборната игра - и в полза на футбола като колективен спорт, в който упоритият труд е не по-малко важен от таланта.
