Как стана така, че в рамките на една на пръв поглед обикновена октомврийска седмица, българският футбол получи няколко различни и важни изпитания, които могат да определят облика му за доста време напред. И наистина става въпрос за неща, които на пръв поглед нямат нищо общо.
На първо място, естествено е световната квалификация срещу Чехия. Сметките за това какво трябва да се случи, за да сме на бараж са толкова сложни, че е много трудно да излязат. Но пък ако националите играят силно и красиво, това ще е радост за публиката на стадиона и ще оправдаят думите на националния селекционер Любослав Пенев, че никой не успя да ги надиграе в този квалификационен цикъл.
Понякога футболът се свежда до основните неща, без да се правят сметки - до удоволствието, което играта доставя на зрителите, до настроението и атмосферата, която споделят на стадиона играчи и фенове. Защото така се раждат двете най-важни неща във футбола - вяра в собствените сили и надежда. Може пък и да стане.
Същото важи и за многострадалните играчи на Левски, чийто клуб в последно време присъства редовно в новините, но нито веднъж заради правилната причина. То не беше събличането на новия треньор от феновете, напускания, обяснения и анализи за това кой е виновен, кой има полза от голите треньори и т.н, като качествен сапунен сериал, който се точи от много време и краят му не се вижда.
Накрая обаче Тодор Батков се опита да тегли чертата и за пореден път даде шанс на момчетата със сини фланелки - идва дербито с ЦСКА и те получават идеален шанс да покажат на всички, че не са некадърници и глезльовци. Една победа срещу ЦСКА ще е повече от глътка свеж въздух за Левски, а и по думите на Батков вече го няма този, който се оплакваше от слабата селекция и некадърните играчи. Да видим дали това ще се отрази добре на отбора или ще стане както обикновено - слаб спектакъл на терена с много падане, викане и нискокачествен футбол. Между другото това важи и за ЦСКА, където обаче са доста по-опитни в битката и справянето с безпаричието, но пък в Борисовата градина си имат по-специфичен проблем - там чакат да разберат кога точно ще влезе в затвора главатаря им, който все пак е осъден на 9 години зад решетките и присъдата му е на втора инстанция.
И накрай, стигаме до удавянето на Нефтохимик. Явно в Бургас няма пари за този клуб и се стигна до абсурдни решения, неприсъщи за професионален клуб - местене на стадион в близък град (от Бургас в Несебър) и освобождаването на играчите, които не са от Бургас - така клубът няма да им плаща наемите. Тук може би времето за мъжество изтече - може би мъжкото решение ще е да се сложи край на агонията, а не да станем свидетели на поредното ходене по мъките, което ще завърши с разтрогнати договори, взаимни обвинения за пари и играчи, трениращи с извадени навън джобове. Няма смисъл.
Седмицата най-вероятно ще се окаже топла, но и леко дъждовна. Да видим как това ще се отрази на героите в българския футбол. Защото е време за мъже.
