Рафаел Надал, Новак Джокович, Анди Мъри, Григор Димитров и Кей Нишикори бяха сред звездните имена, които караха домакините в Бризбън да промотират турнира в града като "мини Голям шлем".
И наистина с толкова от суперзвездите в тура събитието се очертаваше да бъде едно от най-силните от категория ATP 250 за целия сезон.
Единствено Новак Джокович не подаде заявка за участие, но австралийците бяха готови да осигурят покана на бившия №1, ако реши да се завърне в официален мач на корта именно по време на Brisbane International. Еуфорията на организаторите от есенните месеци на 2017-а обаче не се оправда. Естествено, не по тяхна вина, но това не променя фактите.
След Надал и Нишикори, поставеният под №2 Анди Мъри също се отказа от участие и Григор Димитров остана единственият представител на Топ 20 в основната схема.
От една страна контузиите на конкурентите изглеждат като разчистване на пътя пред българина за защита на трофея от 2017-а, но от друга е нож с две остриета.
Дори без Надал, Мъри и Нишикори, в Бризбън остават достатъчно класни съперници, които ще се опитат да се възползват максимално от тяхното отсъствие, а напрежението върху първата ни ракета ще се усили.
Ако преодолее първото си препятствие в четвъртък, още на четвъртфинал Григор ще се изправи срещу някой от талантливите младоци Кайл Едмънд или Хьон Чунг.
При нова победа, на полуфинал дебнат Ник Кирьос и Александър Долгополов, а потенциалният финал е срещу Милош Раонич, който миналата година бе сразен от Григор, но през 2015-а и 2016-а игра поредни финали срещу Федерер и от втория опит повали могъщия Маестро.
Ако допуснем, че Димитров се намира във формата от края на миналия сезон, защитата на трофея изглежда като логична развръзка, но българинът е в тотално различна ситуация спрямо тази отпреди 12 месеца.
Тогава той бе едва седми поставен, започна от първи кръг и се справи с цели трима представители на Топ 10, преди да вдигне купата.
Григор беше с настройката, че има четирима-петима фаворити (поне на хартия) преди него и ще трябва да ги победи, ако иска да стане шампион.
През 2017-а въпросът бе дали Димитров може да пребори конкуренцията, а сега е дали ще се намери негов конкурент.
Рядко, ако не никога, не е бил чак в такава ситуация. Дори и на домашния турнир в София имаше двама в схемата преди него - Доминик Тийм и Давид Гофен, което поне малко отнемаше от тежестта на очаквания, колкото и големи да бяха те.
Сега товарът върху Григор е още по-голям. Показа на целия свят на какво е способен и след като стъпи на върха, всички погледи са върху него, за да видят колко време ще се задържи там.
Приказката през 2017-а започна именно в Бризбън, а всички мечтаем за продължение.
Мечтаем и за страхотната игра на Димитров от изминалите 12 месеца, която ни караше да очакваме победа, без да има значение кой е от другата страна на мрежата.
