Футбол с дъх на бира и празнични конфети (у нас пиратки). Ставаш от леглото, а в огромен брой случаи и направо от масата или бара, и започва най-странният футболен ден на годината.
Първият.
Традицията да се играе в първите часове на Нова година вече доближава стогодишен рожден ден. В Англия се почита като част от празненствата за посрещането на Новата. Така, както ден след Коледа задължително феновете трябва да гледат футбол. Градация на принципите по важност - християнски празник за семейството, футбол за народа, след това останалото...
На този Ден първи за англичаните феновете на над 130 отбора от 4 професионални и 3 непрофесионални лиги се запътват към трибуните на свои и чужди стадиони.
Програмата, особено във Висшата лига, често е дирижирана - тук се намества кръг, който да не предполага големи пътувания. Това невинаги е лесно, но тази година схемата успя. Само феновете на Нюкасъл днес ще пропътуват около 175 км за мача с Уигън, но пък двубоят поне не е на 1 януари... Вчера поне във Висшата лига нямаше "преселения" на повече от 150 километра. Това обаче изненадващо не се харесва на всички фенове.
Защото романтиката за феновете на Манчестър Юнайтед можеше да е пълна, ако гостуваха на Уест Хем, вместо на Уест Бромич. До Югоизточен Лондон са си близо 300 км, а мачът почна в 12,45 ч местно време. За да успеят, запалянковците трябваше или да посрещнат Нова година из Лондон, или да тръгнат около 6 ч сутринта от дома. А сега потеглиха към близкия Уест Бромич с любимата си за този период на годината песен на уста: "Нахранете скаусърите, нека разберат, че е Коледа" (гадничка подигравка към хората от района на Ливърпул, които били ударени от жестока криза и безработица през 70-те и 80-те).
Преди няколко години агитката на Нюкасъл бе в положението на славен пътешественик, след като трябваше на 1 януари да стигне до 15 ч. в Портсмут (на 550 км) за гостуването на своите. И пак 2800 верни нюкасълски смелчаци бяха на трибуните. Неслучайно прозвището на тази черно-бяла луда банда е "Туун арми" (вярната армия, от "туун" - което означава вид много устойчиво на всички промени във времето дърво).
Стартът на годината с любимия отбор е част от начина на живот на англичаните. Мнозина гледат първо с кого играе техният тим на 1 януари, когато се определят датите за календара през сезона. И съжаляват, ако е домакин. Защото какво по-хубаво начало на годината от едно вълнуващо пътуване с тайфата до Лондон, например?
Психолозите още не са изследвали как влияе новогодишният футбол на семейните отношения. Мненията са разделени. Битува теория, че лютите англичанки се бунтуват срещу съпруга, който се стяга за път още в 7 сутринта на 1 януари. Или пък излиза за пъба в 10, ако отборът е у дома. Но по-вероятна изглежда тезата, че мис Смит (събирателен образ) е доволна да се отърве за няколко часа от мъжа си. Нормално, след като през целите коледни и новогодишни празници и е писнало той да не отлепя очи от телетекстове, спортни новини и интернет сайта на любимия отбор.
От този сезон обаче в Англия се връща тревожна тенденция, затвърдена от първоянуарския култов и традиционен ден за футбол. Празните места по стадионите вече са обичайна гледка. На "Анфийлд" близо 10 000 седалки останаха незапълнени, въпреки че Ливърпул продаде 100% от капацитета на сезонните си билети - близо 38 хиляди. Само 35 000 гледаха мача с Болтън. Имаше празни места дори на трибуната "Коп".
Празни седалки често се зъбят дори на "Олд Трафорд" и "Емирейтс", където играят претендентите за титлата Манчестър Юнайтед и Арсенал. Това в предишните години би било абсурд - да намериш билет за домакинство на тези отбори.
Проблем със запълването на стадиона нямат само Блекпул (малко 16-хилядно стадионче) и Тотнъм, който също има малка арена, а и върви страхотно през сезона.
Рецесията и отливът на феновете вероятно е нормален с оглед на финансовата криза, която сковаваше Великобритания в последните 24 месеца. Има и други фактори - футболът във Висшата лига е определян като "скучен" и "театрален" от по-романтичните запалянковци в Англия. На тях не им се гледат мачове, в които Арсенал с лекота размазва очевидно неравностойния Блекпул, например. А битки, в които дъхът на играчите се усеща на първия ред на трибуните. Висшата лига бе станала твърде предвидима и с ярки фаворити преди този сезон.
За късмет сега първенството отново е лудо и пълно с изненади. Всеки може да спре всеки. Дано това отново направи невъзможно намирането на билети за трибуните на английските стадиони.
Но и без пълни стадиони, светът гледа английския футбол на 1 януари. Натежали от наздравици очи следят Бербатов, Рууни, Торес и Фабрегас, радвайки се, че ги има.
Някои следват примера им - от миналата година испанската федерация взе решение кръг да има още първия уикенд след Нова година, а не както преди - с двуседмична пауза. Сега мачовете се паднаха на 2 януари и куп отбори протестираха, поискаха отлагане. Но испанците са разбрали, че футбол по празниците е шоу за хората, а и задължение на скъпоплатените артисти с екипи и бутонки. Затова довечера ще гледаме Барса.
В България футбол между декември и март реално няма. И когато на 1 януари си пуснеш Юнайтед и Арсенал, а на следващия ден видиш магията на Барса, докато навън всичко е сковано от студ и спи след тежките новогодишни трапези, оценяваш вълшебството на тази велика игра.
И все по-малко ти се иска да идеш в края на февруари/началото на март да видиш родните герои, които се появяват на терена с пукването на пролетта.
Получава се така, че "всеки оценява това, което няма". Англичаните не ходят по стадионите, защото са преситени и им доскучава футболът им, който не е скучен на никого по света. Може би, защото го гледат през ден, та дори и на празниците.
А ние въздишаме по техните мачове и загърбваме нашите, въпреки че ги чакаме след близо четири месеца зимен сън и глад за футбол...
