Футболът е феномен, който с всяка следваща година завладява все повече територии. Само след тазгодишното световно, 40% от закупените фланелки на Лионел Меси и Килиан М'Бапе са от потребители на територията на САЩ. Самият Мондиал пък открехна пред феновете вратите на културата на Близкия Изток и всеки - малко или много - е научил нещо ново за тази част от Земята.
Правилата на играта са такива, че да не е нужно да си запален фен, за да разбираш какво се случва на терена. Именно заради това по време на големи форуми дори и неотявлени фенове на играта гледат с интерес. Естествено, за най-запалените това може и да е малко дразнещо заради някои некомпетентни коментари и глуповати въпроси, но да вкараме клишето "магията завладява всички".
Това е и причината често да се шегуваме, че всеки разбира от футбол и политика. За първото е достатъчно да научиш правилата, а във второто - изобщо няма такива. Но да се върнем на футбола, в който да знаеш какво е засада, ти дава право на аргументирано мнение. А "напредналите", знаещи трите фази в играта: защита; преход между защита и атака; нападение, са си чисти "професори".
За сравнение - обикновен човек, който никога не е гледал американски футбол или бейзбол, се нуждае от доста повече време, за да схване какво изобщо става и защо.
Динамиката на футбола, колкото и по-висока да става, все пак не изисква 100% концентрация, за да не бъде изпуснато нещо важно. Може да се гледа и като фон. В баскетбола играчите прехвърчат толкова бързо между кошовете, че за човек, който не е фен на играта, всичко прилича на подскачащи двуметрови мъже и нито може да се разбере тактиката, нито тънкостите. На фона на всичко това, във футбола продължава да има някои спорни моменти, заради които се получават жестоки спорове.
Единственият начин да се решат е да се извади правилникът с последната актуализация - да така е правилно да се казва, а не "новите правила", защото правилата на играта са ясни от два века. Лошото е, че дори и да бъде прочетена буквата на закона, пак остава място за интерпретация.
Например: "Обикновено не е нарушение, ако топката докосне ръката на играч, когато играчът пада и ръката е между тялото и земята, за да подпре тялото, но не и встрани, под прав ъгъл към тялото". Сега го осмислете, прочетете го пак, представете си го. И после трябва още няколко пъти да си пуснете ситуацията, за да разберете какво се случва.
А какво ще кажете за: "Нарушение е, ако ръката е увеличила неестествено обема на тялото". Колко точно е неестествено и в какъв контекст? Ситуацията има значение.
Правилата станаха такива, че да ставаме свидетели на това как защитници, срещу които някои играе един на един, да трябва да държат ръцете си зад гърба, което е смешно. Много по-лесно щеше да бъде, ако се уточни, че има нарушение, ако състезател умишлено докосне топката с ръката си, което включва движение на ръката към топката. И се добави, че ако ръката е в естествено положение, няма нарушение. Като "естествено" е да бъде над рамото, когато състезател скача за игра с глава, защото никой не скача като пирон. Но "неествено" е защитник да се разперва като вратар в наказателното, правейки шпагат.
Въвеждането на VAR помогна много, но дали и там няма алтернатива за по-добро използване?
В момента "Видео асистент арбитър" може да се използва в следните случаи: има/няма гол; има/няма наказателен удар; директен червен картон (не втори жълт картон); сгрешена самоличност. Виждаме моменти, в които не можем да решим категорично за дадена ситуация, или такива, в които си мислим: "100% няма дузпа", но такава е отсъдена.
Нямаше ли да е много по-лесно, когато съдията отива да гледа повторението, да бъде оборудван и с микрофон и да съобщава решението си - без излишни обяснения? "Реших, че в ситуацията има дузпа, защото..." - по този начин всички фенове ще знаят поне причината нещо да бъде отсъдено. Защото много често реферът има пълно право според последната актуализация, но не всички знаят правилото.
Разбира се, нямаше как да минем без засадата. Как е възможно едно от най-елементарните правила в спорта да предизвиква толкова много полемики?
Благодарение на ВАР вече много рядко може да бъде допусната грешка. "Рядко", защото имаше и случай в мач между Ювентус и Салернитана в Серия А, когато не беше зачетен гол на Милик, въпреки че той беше в редовна позиция. Разбира се, с настоящата полуавтоматична система, каквато видяхме в Катар, и такива пропуски ще бъдат избегнати. Въпросът е друг - има ли един състезател реално някакво предимство, ако е с половин сантиметър зад гърба на съперника? Отговорът е ясен - не, но въпреки това подобно разстояние е достатъчно, за да бъде атакуващият футболист в нередовна позиция.
Съдиите вече така или иначе се подсигуряват и оставят играта да продължи, когато ситуацията е "въпрос на сантиметри", но дали нямаше да е по-добре вместо толкова често да се накъсва играта, просто при положения: има/няма гол; има/няма наказателен удар; отборите да разполагат с определен брой обжалвания на полувреме и само тогава да се използва ВАР?
Футболът е игра, която е "дундуркана" от наистина много хора. Това означава, че трябва да бъдем и максимално взискателни към тях. И да задаваме въпроси, когато има (или няма) актуализации.
Правилото за гол на чужд терен беше въведено по време, когато гостуващите отбори играеха в глуха защита. И определено свърши работа, защото помогна за по-атакуващ и резултатен футбол. Но отмяната на това правило закъсня горе-долу с 15-ина години, когато много неща се промениха и доста отбори продължиха напред в Европа незаслужено. За коя ли точка от правилника след 15 години ще си кажем: "Май беше грешка"?
