Джани Инфантино каза каквото му се налагаше да каже.
"Това е най-доброто световно първенство в историята", изрече президентът на ФИФА, превърнал се в пръв пропагандатор на всичко, свързано с домакините от Катар.
Повечето футболни фенове ще се съгласят, че оценката на Инфантино е меко казано неадекватна, тъй като причините да бъде автоматично дисквалифициран Мондиал 2022 от своеобразната класация на световните първенства са много.
Част от тях са самият избор на Катар, корупцията при гласуването на страната домакин, преместването на първенството през зимата, ужасните условия за работниците, изградили инфраструктурата около турнира, заплахите срещу защитници на основни човешки права, фалшивите данни за посещаемостта.
Но ако поне за малко последваме призивите на Инфантино и се концентрираме единствено върху футбола, кореспондира ли случилото се в Катар по какъвто и да е начин с високата му оценка?
Преди 4 години опетненият от диктаторския режим на Путин турнир в Русия безспорно предложи качествен футбол и има защо да бъде причислен към един от добрите Мондиали.
В този смисъл, Световното в Катар не е най-доброто дори измежду тези под ръководството на Инфантино.
Част от аргумента му изглежда е свързан с рекордните постъпления и телевизионния рейтинг, а във ФИФА са доказали, че това за тях е по-важно от всичко останало. Но то няма толкова директна връзка с всеобщата крайна оценка за надпреварата.
За да видим къде се класира Катар спрямо досегашните първенства, трябва да вземем под внимание няколко фактора.
Най-актуалният от тях е предстоящият днес финален мач. Мондиал 2022 ще предложи истински звезден финал, който противопоставя не само две големи футболни сили, но и двама от най-великите футболисти на нашата ера.
Макар че Лионел Меси и Килиан Мбапе са на доста различен етап от кариерите си, и двамата се намират във върхова форма и който от тях вдигне световната купа ще се превърне в главната фигура, с която шампионатът ще бъде запомнен.
Триумф на аржентинеца на последното му първенство завинаги ще превърне Катар 2022 в "турнира на Меси" и ще бъде помнен с добро от безбройните фенове на гения. Втора поредна титла на Мбапе ще го издигне до още по-висок ранг и ще засили сравненията с Пеле и със световните купи на бразилеца.
И в двата случая спомените за Катар ще бъдат оформени от конкретен футболист, а не от отборен триумф като тези от 2006, 2010 или 2014 г.
Рекордното за африкански отбор класиране на Мароко и огромната подкрепа за тима от трибуните също беше нещо значимо, независимо дали ще се превърне в тенденция за африканския футбол или ще си остане изключение.
И макар че в други световни първенства е имало повече сензационни резултати, Мондиал 2022 също предложи солидно количество изненади - а изненадите са гаранция за футболни вълнения.
Вярно е, че победите на Тунис над Франция и на Камерун над Бразилия не промениха нищо кой знае какво и се случиха заради експерименталните състави на победителите. Но обратите на Япония срещу Германия и Испания бяха нещо разтърсващо и значимо.
А успехът на Саудитска Арабия над Аржентина влиза някъде в топ 5 на най-големите сензации в цялата история на световните финали. Победите на Мароко над Белгия, Испания и Португалия също бяха ако не шокиращи, то поне забележителни.
Драмата достигна своя връх в последния кръг на груповата фаза, когато съдбите на редица отбори висяха на косъм до последно и накараха феновете да следят по няколко мача едновременно и да правят сложни сметки.
Белгия, Германия и Уругвай бяха сред големите губещи от групите, но целият трилър беше отлична реклама за първенство със сегашните 32 отбора, а не с раздутите 48, каквото се готви след 4 години.
Сблъсъците Камерун - Сърбия (3:3) и Гана - Южна Корея (3:2) бяха два поредни мача, превърнали се в мигновени класики. Аржентина - Нидерландия със спиращото дъха 2:2 и последвалите дузпи пък е мач №1 на турнира до момента.
Моменти от тези двубои ще бъдат припомняни много след като главните действащи лица в тях се пенсионират.
Достатъчно ли е обаче това, за да поставим Катар 2022 сред най-сполучливите световни първенства? Истината е, че всяко голямо първенство съдържа мачове от такъв калибър, а издънките на ФИФА винаги до някаква степен биват замазани от вълненията около самия футбол.
В нашия живот сме виждали световни финали с повече незабравими двубои в тях, а колкото и да беше хубав мачът между Аржентина и Нидерландия, същите два тима са изнасяли не по-малко бомбастични спектакли (като тези от 1978-а и 1998-а).
До момента не сме видели и чак толкова разтърсващ резултат като онова 7:1 на Германия над Бразилия например, нито пък в някой от полуфиналите се получи класика като ФРГ - Франция от 1982 или Италия - ФРГ от 1970-а.
Ако разгледаме конкретно головете, ще открием достатъчно майсторски и запомнящи се изпълнения като задната ножица на Ричарлисон срещу Сърбия.
Дори и това попадение обаче едва ли ще попадне сред десетте най-красиви на световни първенства. Като изключим Меси и Мбапе, този път нямаше и чак толкова много звездни нападатели в топ форма.
Нямаше изригване на талант в атака, какъвто например видяхме на САЩ '94 с изпълненията на Христо Стоичков, Георге Хаджи, Ромарио, Роберто Баджо, Денис Бергкамп и Юрген Клинсман.
Отсега можем да кажем и че независимо кой измежду Франция и Аржентина стане краен победител, няма да бъде запомнен с някакъв безупречен стил на игра и с безброй красиви изпълнения.
Откъм футболна естетика никой не може да се доближи до Бразилия от 1970 г., а никой губещ не предизвика толкова симпатии, колкото бразилците през 1982-ра.
Всъщност Мондиал 2022 е потвърждение, че играта на ниво национални отбори продължава да изостава от клубния футбол. Четвъртфиналната фаза на Шампионската лига предлага съвсем друго ниво в сравнение с четвъртфиналите на последните световни първенства.
Всичко това са неудобни за Инфантино детайли, които той е щастлив да премълчи, докато се бори да разшири до безобразие Световното клубно първенство в поредната алчна схема на подопечната му организация.
Следващият Мондиал също ще е щедро разширен до 48 отбора, което сигурно отговаря на представите на Инфантино за по-добър турнир - все пак повече мачове означават и повече печалби.
Но при цялата субективност на преценката, в историята има първенства като тези от 1970-а и 1982-ра, които си остават златен стандарт.
Има и такива, които можем да счетем за отлични (1994, 1998, може би 2006 и 2018). Катар 2022 няма да се нареди сред тях, колкото и да му се иска на президента на ФИФА.
Дори наистина да гледаме само футболната страна и да забравим всичко друго, случилото се през последния месец няма как да се вреди в петицата, пък дори и в десетката на най-зрелищните световни първенства.
