Седмицата в Шампионската лига се оказа изключително неприятна за английските отбори, които претърпяха тежък удар в най-престижния евротурнир.
Англия се гордее с цели шестима представители на осминафиналната фаза, но в първия кръг от тези осминафинали балансът на англичаните е 0 победи, 2 равенства и 4 загуби.
Все пак, преди да вземем предвид гостуването на Манчестър Сити на "Сантяго Бернабеу", всякакви твърдения за крах на Висшата лига биха ни се сторили преувеличени.
В крайна сметка Нюкасъл се справи впечатляващо срещу Барселона и надмина очакванията на свой терен, макар че изпусна победата в края.
Арсенал и Ливърпул остават с отлични шансове да продължат напред, въпреки разочароващото си представяне в гостуванията на Байер Леверкузен и Галатасарай.
Дори Челси стоеше солидно на "Парк де Пренс" до последните двайсетина минути на двубоя, а пък Тотнъм така или иначе е в нокдаун и Шампионската лига е загубила значение за Спърс на фона на борбата за оцеляване в първенството.
Но истинският срам дойде от лекотата, с която Сити беше разпилян от този осакатен и толкова колеблив в своя шампионат Реал Мадрид.
"Белите" бяха без Килиан Мбапе, Джуд Белингам, Родриго и още неколцина контузени, водени са от съвсем неопитен треньор и цял сезон влизат от една криза в друга.
Въпреки това, те отнесоха Сити с 3:0 със знаменит хеттрик на Феде Валверде още през първата част. А резултатът можеше да е още по-суров, ако Винисиус Жуниор не беше изпълнил толкова немощно дузпата след почивката.
Валверде изигра мача на живота си, но беше подпомогнат от цялостния подход на Сити към мача.
Пеп Гуардиола претърпя тотален тактически провал срещу Алваро Арбелоа и играчите на каталунеца паднаха във всички капани, които им бяха заложени от домакините.
Арбелоа правилно насити халфовата линия, като излезе без чист централен нападател и разчиташе на Арда Гюлер и Браим Диас да се връщат по-назад, за да помагат на по-дефанзивно настроените полузащитници.
Наставникът на "кралете" знаеше, че Сити иска да примами противника си да пресира и прие точно обратния подход - защитата беше прибрана, а халфовете се стараеха да не оставят пространства зад гърба си.
Реал показа изключителна отборна игра, каквато рядко се вижда от някои от тези футболисти. Те си помагаха постоянно и насищаха зоната около топката, а Валверде беше навсякъде по терена и успяваше едновременно да покрива Трент Александър-Арнолд, да бъде основна фигура в центъра и да играе ролята на острието в атака.
Макар че Манчестър Сити започна обещаващо в първите петнайсетина минути, бързо стана ясно, че "гражданите" нямат какво да противопоставят на отдадената игра на домакина.
Големите решения на Гуардиола за титулярния състав бяха по фланговете.
Абдукодир Хусанов получи титулярно място на десния бек, а Нико О'Райли, който се беше утвърдил в полузащитата, трябваше да играе като ляв бек.
Изборът на Хусанов най-вероятно беше направен с цел той да се опълчи на скоростта на Винисиус и да удържи при директните двубои срещу бразилеца.
В миналото Пеп разчиташе на скоростта на Кайл Уокър в такива случаи, но поне засега Хусанов е далеч от тази класа и срещна големи проблеми както в дефанзивната част от играта, така и при разиграването на топката.
О'Райли също се провали в дуела с Феде Валверде и не беше подготвен за такава опасност на своя фланг.
Същевременно, играта на Сити в атака меко казано не се получи, защото основният план на Гуардиола се оказа обречен.
Каталунецът идентифицира Трент Александър-Арнолд като слабото звено в отбраната и целеше да го надиграва чрез острия и пробивен Жереми Доку.
Но по този начин Сити стана крайно предвидим с всички отправени топки към Доку, който направи 13 опита за дрибъл - повече от всичките си съотборници, взети заедно.
Белгиецът успяваше да пробие в някои случаи, но така и не оказа значимо влияние върху мача, защото "кралете" имаха готовност да подсигуряват Трент в тази зона и на моменти излизаха дори с трима души срещу Доку.
Сити почти забрави за отсрещния фланг, а подредената игра на Реал не позволяваше топката да стига до Ерлинг Холанд и головата машина изигра един от най-слабите си мачове с небесносиния екип.
Освен че се провали с атакуващия си план, Гуардиола показа старата си слабост и отборът му беше твърде уязвим при контраатаки.
И трите гола на Реал паднаха при неуспешни опити на Сити да пресира високо и да си върне бързо топката.
Английският тим страдаше в този аспект през цялата вечер и пресата му просто предоставяше пространствата, от които Реал се нуждае, за да покаже най-силните си страни.
През второто полувреме схемата на Манчестър Сити беше по-солидна с пускането на Тиджани Райндерс в игра.
Пеп поправи част от грешките си, но беше твърде късно и манчестърци вече бяха изпуснали мача.
Вероятно на Гуардиола му се иска да беше започнал с по-балансиран титулярен състав, вместо с цели трима флангови играчи зад Холанд - Доку, Савиньо и Антоан Семеньо.
А в каквото и състояние да е Реал Мадрид, това е кралят на Шампионската лига и на своя стадион той не прощава такива грешки.
Настоящата версия на Реал не изглежда с големи шансове да спечели надпреварата, но "белите" винаги са способни да изиграят някой голям мач в своя любим турнир.
И ако не допуснат някакъв огромен гаф в реванша, те заслужено ще продължат напред, където би трябвало да им бъде доста по-трудно срещу Байерн Мюнхен.
А Сити най-вероятно ще трябва да се примири с ранно отпадане от Шампионската лига - също като повечето от останалите английски тимове.
