"Сега си вземи тетрадка и внимателно си записвай", това ми препоръча приятел, с когото гледахме мача между Бразилия и Хърватия. Както той, така, по всяка вероятност, и много други фенове на латиноамериканците вярваше, че "шахматистите" ще ги сполети буря, каквато отнесе Южна Корея... но не би.
Хърватия съкруши големия фаворит и го елиминира от турнира след изпълнение на дузпи, за да се класира на полуфиналите. А понеже така или иначе "бях взел тетрадката", реших в нея да си запиша: "С чики-рики футбол, перхидролени прически и гълъби не се става световен шампион".
Звездите на Бразилия получиха най-жестокия урок, който впрочем и Димитър Бербатов отбеляза като гост-анализатор в студиото, а именно, че ако основната ти цел е да унижаваш даден съперник, не само може да си изпатиш, а не заслужаваш и съжаление. Също така, рискуваш при потенциален неуспех, всичко да се обърне срещу теб.
Петкратните световни шампиони пристигнаха в Близкия Изток като богове - най-скъпите костюми, които обиколиха световните агенции; най-голямата увереност, благодарение на която всеки казваше, че това е тяхната година; телефони, на чиито "lockscreen" е световната купа.
Изиграха си хитро картите в груповата фаза, а после Ричарлисон правеше танца на гълъба и забавляваше целия свят в мача, в който отборът му игра феноменално срещу Южна Корея.
Във футбола обаче е важно кой се смее последен. А не кой се смее по средата на турнира.
На мача от 1/4-финалите атакуващите футболисти на Бразилия бяха решили да се изрусят и станаха любимци на фотографите на стадиона с външния си вид. Трябва да признаем, имаха и много страхотни възможности да спечелят с разлика в редовното време, но вратарят на Хърватия Доминик Ливакович ги отказа. Той имаше и огромна заслуга при дузпите.
Друго е по-важно. Бразилия е самба, музика и танци, фойерверки от финтове и атрактивен футбол. Всичко това прави състава на "селесао" уникален и привлича още повече фенове на играта. Вероятно си спомняте как Роналдиньо, Роналдо, Роберто Карлош и компания се забавляваха преди две десетилетия - трикове с топката, атрактивни движения под акомпанимента на ритмична музика и шоу. И, разбира се, световната купа! Как футбола на тези магьосници да не ти е любим?
Но този отбор на Тите е различен и изнесе продукция, която прилича на резултата нискобюджетен филм с гръмка концепция и много амбиция.
Ако изключим Адриано, който за известен период беше сред топ нападателите в света, именно от времето на Роналдо насам "селесао" не раполага с голмайстор от световна класа. А това е много важно, особено срещу отбори като Хърватия, когато финтовете и бързия футбол вършат работа до един момент, но после трябва човек, който да може да вкара от всяко положение и да бъде максимално ефективен.
Бразилия има Неймар, който обаче е друг тип играч, а около него има още 4-5 човека, които са като негови копия: Ричарлисон, Рафиня, Антони, Родриго, Винисиус, които в желанието си да наподобяват десетката на Бразилия, стават неефективни подобия на него.
Към всичко това добавяме и фактора "Златко Далич". Селекционерът на Хърватия има точно такъв отбор, който да бъде кошмар за Бразилия. Момчетата му играят здрав балкански футбол, физически, точно като сърбите, само че по-добър в защита и способен да държи високо темпо по-дълго време. Не е случайно, че Марсело Брозович може да навърта по 16 км всеки мач.
Отборът е и дисциплиниран, подобно на много от азиатските, включително и Южна Корея, която нямаше да "катастрофира", ако в средата на терена си имаше Лука Модрич. Звездата на Реал Мадрид носи спокойствие при изнасянето на топката, знае как да контролира темпото и да излиза от пресата на бързите бразилци, като по този начин още едно силно оръжие от арсенала на Тите беше неутрализирано.
Накрая остава и опитът, но не този да си играл на най-високо ниво, защото това важи и за Неймар, Каземиро и Маркиньос, а даже и за Родриго, а опитът да си лидер и тартор в съблекалнята на отбора, в който играеш.
Такъв е Модрич за Реал Мадрид, такъв е Брозович в Интер, а същото важи и за Перишич в отборите, в които е играл. Такива са и по-младите играчи от отбора на Далич, даже и тези, които все още са в местното първенство.
При дузпите, това дава увереност на останалите. Прави разликата.
И когато емоциите стихнат, може би няма нищо изненадващо, че Хърватия победи Бразилия. Логично е.
За латиноамериканците остава да си извадят поуки да плачат и да ближат рани. Но все пак е хубаво да не забравят самбата и да не бягат от себе си, защото това е техният почерк, който идва и с тежката отговорност на това да играеш такъв футбол. Не е за всеки, дори и той да е роден в Бразилия.
Хърватите ли? Легендарният Тодор Колев обичаше да пита: "Как ще ги стигнем американците?", а във футболен вариант ние можем да попитаме: "Как ще ги стигнем хърватите?"
