"Не обичам триковете. Моята работа е да получа топката, да я овладея и да я подам отново. Самоцелната красота не е за мен", казва Денис Бергкамп.
Истинска холандска пресметливост. Бергкамп наистина никога не е целял да създава красота на терена. Винаги търсеше ефективността. Но магията го следваше по петите. Затова и се превърна в автор на едно от най-фамозните изпълнения на световни първенства.
На 4 юли 1998 година Бергкамп сътвори история. И то по своя си начин.
Пое топката. Овладя я. Нямаше на кого да я подаде, затова с третото си докосване реши да стреля. С външната част на крака. Под гредата. Неспасяемо.
Изпращайки всеки холандец по света, включително и коментатора на двубоя в абсолютен екстаз.
В онзи ден в Марсилия един срещу друг се изправиха тимовете на Нидерландия и Аржентина. 20 години бяха изминали от последната им среща - финала на Мондиал '78, когато "албиселесте" и гениалният Марио Кепес победиха с 3:1, за да спечелят първата си световна титла.
Но сега Бергкамп бе готов да доведе сблъсъка с аржентинците до различен изход.
Още в началото на четвъртфинала все още звездата на Аякс по онова време показа, че ще има огромно влияние в двубоя. Именно Бергкамп с глава поднесе топката към Патрик Клуйверт за първия гол на "лалетата", извеждайки го прекрасно едно в едно с вратаря Карлос Роа.
Впоследствие холандецът обяснява какво е почувствал в онзи момент: "Разбираемо е удоволствието от това да вкараш гол, но за мен да подадеш за такъв е също толкова удовлетворяващо - казва Бергкамп. -
Това е все едно да решаваш пъзел. Винаги в главата си съм имал сценарий как може да се развие ситуацията в следващите две-три секунди. Изчислявах го. Изключително приятно е да направиш нещо, което никой друг не е подозирал за възможно."
Въпреки любовта си към асистенциите всички видяхме какво бижу бе запазил в ръкава си магьосника Денис. Едно изключително изпълнение в 90-ата минута, което донесе победата на холандците.
Моментът стана още по-специален заради крещящия коментатор Джак ван Гелдер. В изблика му на радост името на Денис Бергкамп свистеше в ушите все по-силно с всяко следващо споменаване, а р-то в Бергкамп и все по-твърдо и по-натъртено.
Ван Гелдер звучеше като обладан по подобие на някой от героите на сериала "Свръхестествено", за щастие, от хубаво, а не от лошо, и не бе нужно да се стига до екзорсизъм.
Нетипично за него, самият Бергкамп показа доста емоции. Достойно за подобен гол в 90-ата минута на четвъртфинал на световно първенство, нали? След като прати топката в мрежата, "осмицата" на Нидерландия пробяга няколко метра с разперени във въздуха ръце, след което се свлече на тревата, готов да бъде залят от оранжевото цунами от щастливи съотборници.
Години по-късно Денис разказва за гола, преди който овладя над 60-метров пас:
"Да вкарам подобен гол, и то както аз го мога, на този етап от турнира... Обожавам красивия футбол, но красотата не бива да бъде напразна. А този гол ни класира за полуфиналите на Световното първенство", споделя Бергкамп пред "FourFourTwo".
Какво се случи точно? Бергкамп продължава:
"Видях, че Фран кде Бур ме гледа, и знаех, че ще ми подаде. Знаех, че трябва да си създам пространство и да се отдалеча на пет-шест метра от защитника. Топката прелетя над рамото, аз я овладях с лек подскок. С второто си докосване се освободих от Аяла и си създадох по-добър ъгъл за удар. След това се прицелих в далечния ъгъл.
Още с второто си докосване знаех, че нещата ще се развият, както трябва. Нищо друго не ми минаваше през главата. Сякаш цял живот съм чакал този момент."
Аржентинският защитник Роберто Аяла, от когото Бергкамп избяга, за да вкара магическия гол, твърди, че е нямало какво да направи срещу холандския си опонент: "Гледал съм положението десетки пъти и продължавам да смятам, че не допуснах грешка. След като той спря топката, посегнах да играя с нея. Но след второто му докосване, ако бях опитал да го спра, щеше да се стигне до дузпа. Бергкамп просто го изигра перфектно, но някои хора продължават да говорят за някаква измислена грешка."
В друго свое интервю Бергкамп описва гола си като "резултат на много, много часове работа върху контрола на топката, удари и баланс".
Робин ван Перси разказва история, в която в продължение на 45 минути е наблюдавал подобна тренировка на холандската легенда: "Бергкамп се възстановяваше от контузия. Упражняваше пасовете и ударите си. Чаках го да допусне грешка, но така и не го направи. 45 минути без нито една грешка! Истинско изкуство."
Разбира се, Бергкамп често получава въпроси за онзи си гол срещу Аржентина. Веднъж той отговаря така: "Няма как да изиграеш перфектен мач във всяко едно отношение. Но в онзи момент мисля, че беше перфектен."
За негово съжаление, три дни по-късно Нидерландия изгуби полуфинала срещу Бразилия след изпълнение на дузпи, каквото се случи на "оранжевите" срещу Аржентина в Катар.
В книгата "Brilliant Orange: The Neurotic Genius of Dutch Football" авторът Давид Винер разкрива перфектно защо холандският национален отбор така и не успява да направи нещо повече на големи първенства чрез думите на Денис Бергкамп, който признава и защо самият той не успя да вкара повече голове в кариерата си:
"Нямам инстинкт на убиец. Не усещам точното време, в което да вляза в наказателното време. По принцип аз съм извън него. А головете от такива позиции често са си красиви. Бих искал да мога да добавя лесните голове към играта си, но в същото време не искам да губя това, което знам - моя футбол. Същото може да се каже и за холандския футбол - ако бяхме хладнокръвни убийци, нямаше да играем красив футбол, който ние наистина умеем."
Красота и завършващо докосване.
Въпреки че е автор на един от най-красивите и паметни голове в историята на световните първенства, Бергкамп не смята за нужно да го гледа отново и отново: "Защо ми е да го гледам по телевизията, аз вече знам какво ще се случи."
Ние също знаем, но обичаме да го си го пускаме отново и отново.
