Ако не друго, феновете винаги ще помнят онзи ъглов удар.
Най-великият футболен епизод за Ливърпул в двете десетилетия след Истанбул беше резултат от невероятна креативност, свръхестествено спокойствие и удивителен талант.
Без всичко това нямаше как Барселона на Лионел Меси да бъде елиминирана в една сюрреалистична вечер на "Анфийлд".
Но Трент Александър-Арнолд направи чудото възможно. Изпълни светкавично към Дивок Ориги и се оказа, че е изненадал целия противников отбор, а Ливърпул победи Барса с 4:0 след загубата с 0:3 в първия мач.
Естествено, това беше любимата асистенция на Юрген Клоп за неговите осем години и половина край река Мърси. Беше и едно от ключовите отигравания, които позволиха на мениджъра да спечели Шампионската лига с Ливърпул.
С такова изпълнение легендарният статут на Трент беше гарантиран, макар че момчето едва беше излязло от тийнейджърските си години.
Точно шест години по-късно местният герой обяви официално, че си тръгва.
Юношата на Ливърпул можеше да изкара цялата си кариера в родния клуб, можеше да достигне 700 мача за "червените" и да се присъедини към фигури като Иън Калахан, Джейми Карагър и Стивън Джерард.
Но той няма да подпише нов договор и според всички очаквания, ще се присъедини към Реал Мадрид като свободен агент.
Десен бек с такава необикновена фантазия и изящество при пасовете притежава осанката на "галактико". Александър-Арнолд си има кусури, но не може да се отрече, че е уникален и докато почитателите му изтъкват, че подава като Де Бройне и центрира като Бекъм, критиците посочват, че в защита далеч не е като пиковия Кайл Уокър.
Няма как да не е болезнено за Ливърпул да загуби толкова емблематичен играч, който е собствен юноша и култова фигура.
А дори Конър Брадли, Джо Гомес или някое ново попълнение да са достойни за титуляри, те не могат да компенсират необикновената комбинация от качества на Трент.
Затова бъдещият "галактико" ще липсва и очаквано заваляха агресивните и обидни коментари, бързащи да го определят като предател.
Част от феновете бяха тръгнали да се обръщат срещу него още преди да обяви решението си, а сега го заливат с негативизъм. Но няма нищо предателско или нелоялно в постъпката на Александър-Арнолд - това е просто лично решение за неговата кариера.
Той ще задоволи разбираемото си любопитство към друга среда и различно първенство, след като вече спечели всичко с Ливърпул.
Настоящият сезон ни напомни, че в Реал трофеите не са гарантирани, но възможността да играеш за Кралския клуб продължава да бъде трудна за отхвърляне.
Мърсисайдци избегнаха най-ужасния сценарий да загубят три от звездите си наведнъж и преподписаха с Мохамед Салах и Върджил ван Дайк - а двамата ветерани доказаха, че в момента са по-важни за Ливърпул от Трент.
Остават обаче колебанията дали юношата на клуба можеше да бъде задържан.
Новият спортен директор Ричард Хюз се е свързал с представителите на футболиста още преди да поеме официално поста и е предложил щедра оферта, която е щяла да превърне Трент в един от най-скъпоплатените десни защитници в света.
Но дали вече не е било късно за тази оферта?
Ливърпул е клуб, който внимателно планира бъдещето си, но през 2023/24 се забави и позволи договорите на трима от най-важните играчи да влязат във финалната си година.
Това съвпадна с време на промени покрай напускането на Клоп, а по-сериозната възраст на Салах и Ван Дайк обясняваше по-внимателните преговори при тях.
Междувременно, приятелството на Трент с Джуд Белингам продължаваше да се посочва като фактор, а медийният шум не спираше и се оказа оправдан, защото Реал обича да се възползва от такива ситуации.
"Кралете" взеха като свободни агенти и други двама защитници, Дейвид Алаба и Антонио Рюдигер, макар и със значителни заплати.
Като свободен агент пристигна и Килиан Мбапе.
На "Сантяго Бернабеу" опитаха да вземат Трент още през зимата и това се изтълкува като арогантно предложение, което Ливърпул отхвърли веднага.
Но Реал наистина се нуждаеше от играча още тогава, тъй като изкара сезона без типичен десен бек и след тежката травма на Дани Карвахал трябваше да се справя с Лукас Васкес и Феде Валверде на позицията.
За следващата кампания мадридчани ще разполагат с двама от най-добрите в света отдясно на защитата, тъй като 6-кратният носител на Шампионската лига Карвахал вече ще е здрав.
Тепърва ще се спекулира дали той ще отстъпи мястото си на новото попълнение и дали е възможно Трент да играе като халф и двамата да са заедно на игрището.
Но това са проблеми на Реал, докато Ливърпул вече празнува шампионската си титла и може да гледа към бъдещето със самочувствието на отбор, който отнесе конкуренцията във Висшата лига.
Самият Александър-Арнолд имаше значителен принос и веднага след завръщането си от контузия вкара паметен гол за победата над Лестър - първото му попадение за Ливърпул с левия крак.
Това беше сред малкото неща, които липсваха в биографията на Трент с "червените". Осемте му трофея с тима явно са го навели на мисълта, че у дома няма кое стъпало повече да изкачи.
Навремето и други легенди на Ливърпул заминаха към чужбина, когато бяха в пика си - Кевин Кийгън, Иън Ръш, Греъм Сунес. Никой от тях не спечели отново европейската купа, макар че Кийгън взе "Златна топка" и като част от Хамбургер, а Сунес впечатли в Сампдория.
По-скорошни паралели могат да се направят със Стив Макманаман и Майкъл Оуен - още двама "червени" юноши, примамени от Реал.
Макманаман се задоволи с по-периферна роля на "Бернабеу", но спечели два пъти Шампионската лига, а кариерата на Оуен не потръгна и нападателят се завърна в Англия само след година.
Сигурно Трент Александър-Арнолд можеше да избере Джерард или Карагър за свой модел на подражание и да остане верен на Ливърпул до края.
Все по-рядко обаче виждаме топ играчи с един-единствен клуб в цялата им кариера.
Решението на Трент не отнема от приноса му през последните години, нито отменя факта, че той е знакова фигура от един незабравим период.
Големият "червен" талант заслужава статута на величие, заслужава и разбиране за решението си да разгърне своите амбиции - макар те да го отвеждат отвъд "Анфийлд".
