Когато неизбежната раздяла между Пауло Дибала и Ювентус беше потвърдена в понеделник, братът на футболиста Густаво написа в социалните мрежи кратко и ясно: "Не е за вярване".
Всъщност обаче за привържениците, проследили сагата между аржентинеца и клуба, в развръзката нямаше нищо изненадващо.
Колкото по-дълго продължаваше неяснотата около Дибала, толкова по-очевидно ставаше, че неговото бъдеще не е в Торино.
Мнозина от тифозите са натъжени, че един от любимците им, който несъмнено обича черно-бялата фланелка, ще си тръгне при изтичането на договора му през лятото. Вероятно някои от тях са се надявали нападателят да изкара остатъка от активната си кариера в Юве, но това беше повече плод на емоции, отколкото на трезва преценка.
А трезвата преценка все пак е отговорност преди всичко на шефовете, които се бяха договорили с Дибала за нов договор още през октомври. Липсваше само подписът на една от звездите в състава на Масимилиано Алегри.
В Ювентус обаче осъзнаха, че в сделката просто няма логика нито от бизнес, нито от спортна гледна точка. Беше излязла информация, че клубът е готов да преподпише за пет години с Дибала срещу 10 млн. евро годишно, но това беше огромна сума за склонен към контузии 28-годишен играч. Особено пък в настоящия икономически климат.
Историческата капиталова инвестиция от 400 млн. евро от компанията майка на Юве EXOR не означаваше, че инвестицията в Дибала ще бъде оправдана. Парите бяха необходими за дългосрочно обновяване на зле балансирания състав на тима, който се представя под очакванията.
Налагаше се кардинално решение: около кого си заслужава да бъде граден бъдещият отбор на "бианконерите"?
Отговорът на въпроса си пролича, когато Ювентус даде 70 млн. за Душан Влахович и използва момента да се сдобие с един от големите таланти на своето поколение, способен да води атаката за доста години напред.
Естествено, няма гаранции, че Влахович ще вкарва в Торино толкова, колкото във Фиорентина, но няма гаранции и че мускулните проблеми на Дибала изведнъж ще се изпарят.
Юве погледна към сръбския таран и видя светло бъдеще, докато в аржентинеца вижда предимно отминали успехи.
Сега парите от заплатата на Дибала могат да бъдат вложени в по-млад и по-здрав негов заместник или в нов халф, който да реши отдавнашните проблеми в най-слабата зона, полузащитата.
"Никой не поставя под въпрос техническите качества на Пауло, но трябваше да бъдат съобразени други неща относно продължителността на договора му и други икономически фактори", обясни главният изпълнителен директор на клуба Маурицио Аривабене.
"Решението беше взето, обмисляхме го много, но искам да подчертая едно нещо: бордът на Юве не взима решения срещу Ювентус, а в полза на Ювентус".
Посланието е ясно: "Старата госпожа" не счита, че дори при намалена заплата инвестицията във футболиста ще си заслужава. Юве повече не иска Дибала, при никакви обстоятелства и затова по-нататъшни преговори са излишни.
Отношението може и да изглежда коравосърдечно, особено когато говорим за един от най-талантливите играчи на тима, както и за човек, служил вярно през последните седем години.
За Пауло Дибала дълго време се говореше като за един от топ талантите във футбола, предричаше му се славно бъдеще и "Златна топка", стигаше се дотам да го сравняват със сънародника му Лионел Меси.
Но по ред причини техничарят остана далеч от очакваното величие и се превърна в тежест за клуба си.
Все пак Ювентус губи качествен играч, който все още е важен за отбора. Никой не е вкарал повече от неговите осем гола през този сезон за "бианконерите", нито е записал повече от неговите пет асистенции.
Впечатляващо е, че той води в тези показатели, макар че е изиграл само 21 мача.
Но попаденията и асистенциите му все пак не са толкова впечатляваща бройка, а изиграните срещи са по-важната статистика в случая, демонстрираща здравословните му проблеми.
Вече в пет случая през 2021/22 Пауло Дибала се контузва и в Юве не очакват от тук нататък физическото му състояние да се подобрява с годините.
Деликатното е, че разводът вече е потвърден, но Ювентус и Дибала трябва да останат заедно още два месеца. Треньорът Алегри харесва играча и едва ли ще е особено щастлив от предстоящите непрестанни въпроси дали е съгласен с напускането на нападателя и дали е имал думата при взимане на решението.
Очаква се и коментара на самия Дибала, който няма да е никак щастлив и който още през януари беше наранен от някои коментари на шефове на Юве в пресата.
Преди два месеца, когато играчът вкара на Удинезе, той даже отказа да празнува и предпочете само да забие поглед в директорската ложа, докато се връщаше към центъра на терена.
Запитан защо е реагирал така и защо е гледал натам, той отвърна пронизващо: "Търсех приятел, но не успях да го намеря".
Дибала винаги е чувствал като голяма чест да носи емблематичната фланелка с №10 в Ювентус и беше обиден най-вече от коментара на Аривабене, че все още трябва да доказва отдадеността си на каузата. Намекът беше, че е по-лоялен към агента си, отколкото към клуба.
3 - Paulo #Dybala (113 goals) is the 3rd foreign top scorer in #Juventus history in all competitions, behind only David Trezeguet (171) and John Hansen (124) – excluding oriundi. Joya. pic.twitter.com/Ira3C4mlwI
— OptaPaolo 🏆 (@OptaPaolo) March 21, 2022
Да не забравяме, че Юве опита да го продаде на Манчестър Юнайтед през 2019 г., за да вземе Ромелу Лукаку. Аржентинецът даже беше записал прощално видео за тифозите и се беше разплакал, толкова силно беше разочарованието му, че ще напусне любимия Ювентус.
Накрая той просто отказа да ходи на "Олд Трафорд".
По-късно през същия трансферен прозорец пропадна и негов трансфер в Тотнъм - най-вече заради проблем с имиджовите му права, макар че отново не желаеше да напусне.
Винаги приоритетът му е бил Торино, но сега ще бъде принуден да се премести не по своя воля. И ще трябва да стисне зъби през последните два месеца от сезона, за да завърши достойно периода си в Юве.
Раздялата ще бъде дълга и язвителна, подобна на тази с легендарния Алесандро Дел Пиеро през 2012 г.
Дибала не успя да постигне чак толкова много, колкото иконата Дел Пиеро, но феновете ще имат незаменими спомени с аржентинеца с вълшебния ляв крак, който натрупа 113 попадения за "бианконерите".
Истина е, че неговото напускане можеше да се случи по по-уважителен начин.
Истина е също, че сега е точният момент за раздяла, а Ювентус трябва да продължи напред и да взима тежки решения с цел да прогресира - тъй като независимо от амбициите си, постепенно се отдалечава от най-добрите в Европа.
