Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ювентус трябва да поеме вината за неслучилия се Сарибол

Както в Челси, така и в Ювентус Сари успя да вземе голям трофей, но въпреки това се задържа само един сезон Снимка: Getty Images
Както в Челси, така и в Ювентус Сари успя да вземе голям трофей, но въпреки това се задържа само един сезон

Сарибол няма да се реализира в Ювентус.

След бурния вчерашен ден в клуба, Маурицио Сари се раздели с поста си и на негово място бързо беше назначен дебютантът в професията Андреа Пирло.

Юве тръгва по нов път след малко повече от година престой на Сари - който не изглеждаше особено подходящ за "бианконерите" още при представянето си през юни 2019.

Нямаше как назначението му да не бъде прието скептично в клуб, известен с мантрата си "Победата не просто е важна, тя е единственото, което има значение". Изпробваният и доказано работещ прагматизъм в Юве щеше да отстъпи пред стремеж към футбол, доставящ естетическо удоволствие.

14 месеца по-късно вече се убедихме, че Сари нямаше как да наложи своята философия за футбола върху играчите, с които разполагаше и които просто не бяха подходящи за неговия емблематичен Сарибол. 

"Бианконерите" спечелиха деветата си поредна титла на Серия А, само че претърпяха неочаквано много инциденти по пътя към трофея и видимо станаха по-нестабилен отбор, но не и по-приятен за гледане.

Ювентус изигра редица беззъби мачове без достатъчно живец и идеи, като отстрани проличаваше, че симбиозата между играчи и треньор просто не се получава. Традиционно силната защита стана колеблива и допусна 13 гола повече от миналия сезон.

По-слабите италиански тимове видимо излизаха с повече увереност срещу хегемона, защото виждаха, че да нараниш Юве вече не беше толкова трудно. Особено видим стана спадът след рестартирането на първенството през юни, когато футболистите на Сари пропиляха преднина от два гола в два поредни случая.

Този фундамент на италианския футбол, съхраняването на предимство в резултата, се превърна в слабост на водения от Сари състав.

Сигурен белег, че сърцевината, изградена от предшественика Масимилиано Алегри, се беше загубила.

Снимка: Getty Images

Всичко стигна до логичния си завършек в петък вечерта, когато Ювентус приключи безславно в Шампионската лига още на осминафинал.

Макар че отпадането дойде след победа с 2:1 над Лион, то беше унизително за отбор, който цели да спечели надпреварата. Французите бяха съвсем преодолим съперник, но не и за този Юве, който предаде идентичността си, за да гони засега неосъществими мечти.

Не е тайна, че целта на фамилия Аниели е да превърне клуба в по-атрактивна световна марка. Затова беше привлечена суперзвезда като Кристиано Роналдо, затова беше взет и Сари да наложи стил, който ще се хареса и извън границите на Италия.

Президентът Андреа Аниели не крие елитарните си възгледи за футбола, не крие и че иска да доближи Ювентус до най-мощните финансово клубове, дори това да стане чрез убиване на останалата конкуренция.

Промяната на клубна идентичност обаче далеч не става толкова лесно, колкото на него би му се искало.

Особено когато се задоволиш само с това да назначиш треньора, но не и да му окажеш нужната подкрепа.

За да въведе Сарибол, на Маурицио му трябваше не само време, но и футболисти с определен профил. Той обаче завари един застаряващ състав, чиято звезда е 34-годишен голмайстор, който не може да бъде накаран да се връща всеотдайно в защита и да гони докрай бековете на съперника.

Сари осъзна, че единственият му шанс е да бъде адаптивен и да налага идеите си постепенно и, за съжаление, половинчато. Бившият банкер бързо даде да се разбере, че ще гради отбора около Роналдо и всичко, включително и игровият облик, ще бъде съобразено с португалеца.

Същевременно, в халфовата линия специалистът просто не разполагаше с достатъчно скорост. На пристигналите със свободни трансфери Адриен Рабио и Аарън Рамзи нямаше как лесно да им се намери постоянна роля в схемата му, а адаптирането им към италианския футбол нямаше как да стане веднага, затова те очаквано играеха на приливи и отливи.

Другите халфове като Миралем Пянич, Блейз Матюиди и Сами Кедира притежават опит, но не и експлозивност и афинитет да придвижват светкавично бързо топката с вертикални пасове и да пресират неуморно - основни черти на Сарибол.

При това несъответствие между стил на треньора и клубна философия, както и при неподходящо изграден състав, Маурицио Сари нямаше как веднага да изгради някакъв изключителен тим.

Но и нямаше кой да го чака с години - Роналдо навърши 35, а повечето от най-скъпоплатените в състава са в края на 20-те и начало на 30-те си години.

Самият Кристиано даде своя принос в типичния си стил и завърши сезона с превъзходни индивидуални показатели. Той продължава и да чупи ред рекорди, но съставът започна да става твърде зависим от него.

Пауло Дибала стартира сезона от скамейката, но накрая беше избран за играч №1 в Серия А заради съществения си принос откъм голове, асистенции и цялостно влияние върху Юве и Роналдо. Това обаче си остава най-неубедителният състав на Юве, откакто клубът отново започна да доминира на Ботуша преди близо десетилетие.

В крайна сметка се оказва, че Сари имаше по-малко време за работа и по-лош материал от своите предшественици. Наставникът успя да извлече много от някои фигури като Дибала, и Родриго Бентанкур, докато друго скъпо попълнение, Матейс де Лихт, също доста се разви през сезона.

И треньорът обаче не е без вина и вероятно ще съжалява за многото компромиси, които направи заради самия шанс да води отбор като Ювентус. 

Съюзът между него и клуба е вече в миналото, но ще си научи ли уроците ръководството? Би трябвало отговорът да дойде не след дълго.

Защото в лицето на Андреа Пирло, шефовете си избират треньор без опит, който тепърва ще налага свои идеи, различни от тези на Сари. Със сигурност към легендарния плеймейкър ще трябва да се подходи с търпение и да бъде подпомогнат на трансферния пазар.

Вече договореният Артур Мело от Барселона изглежда правилна стъпка, но халфовата линия се нуждае от допълнителен ремонт.

Ако в Ювентус отново очакват мигновени резултати без да окажат голяма подкрепа на своя избраник, просто ще пропилеят още един треньор - и то във вероятно последните силни години на Кристиано Роналдо.

Тогава Андреа Аниели ще се окаже още по-далеч от визията си за Ювентус като суперклуб, славещ се не само с трофеи, но и с облик, притегателен и за най-далечните футболни пазари.

Най-четените