Отдавна е ясно, че на днешните т.нар. „футболни хора” в България футболът им служи за лична употреба. Един си пере милионите. Друг си пере репутацията. Трети върти трансфери. А четвърти някой от високите етажи на държавата го пратил в отбора му „да даде едни пари” срещу нещо си…
Всичките тези осъществиха една невъзможна мисия. А именно – успешно изпъдиха публиката от стадионите. Дванадесетият играч си тръгна обиден. Чат-пат по трибуните още може да се срещне някой редови запалянко, има и агитки. Но е въпрос само на време да ги вкарат и тях в Червената книга като изчезващ вид.
В неделя вечер предстои мач на националния отбор на България срещу Беларус от световните квалификации. Лесно е да се предвиди, че публиката ще се измерва в „няма и хиляда”. И причината не е, че народът ще следи по телевизията как върви резултатът от втория тур на изборите за президент.
Причината е, че Боби Михайлов и себеподобните му от БФС докараха състава на България до това да изглежда като жива карикатура.
Само се замислете: в мандата на Боби нашите ритнитопковци не са побеждавали нито един читав отбор в сериозен двубой от квалификации за световно или европейско първенство. Днешното им ниво е да бият Люксембург, но с голям зор.
Оставете това, ами името на България се оказа забъркано в афери с черно тото и уредени резултати. Има ли нормален човек, който ще заложи спортната чест на родината ни в краката на тези футболисти и в ръцете на шефовете им? Няма, на тях просто хората не им вярват.
Лошото е, че рибата не се вмирисала само откъм главата, ами е тръгнало и надолу. Затова никой не иска да ходи и на мачовете от Първа лига. Причината е само една – там просто не се играе футбол.
А запалянкото върви не само след собствения си отбор, а и след футбола. Всичко почва от играта и свършва с нея.
В Левски например новият собственик Спас Русев се чуди как така отборът му е първи в „А” група, а на „Герена” срещу Черно море публиката пак се измерваше в „няма и хиляда”. Добре е господин Русев да направи сметка колко футболисти се изредиха през Левски за последните 5-6 години.
Ще научи, че става въпрос за повече от 70 играчи от България и близо 50 чужденци. Идват, ритат колкото ритат, и след това ги натирват като некадърни. На изпроводяк им плащат задължителните неустойки.
Същата работа с треньорите, сменят ги през половин година – Гонзо, Стоев, Петрович… От това няма как да последва футболен резултат, а само пръскане на пари на вятъра. Затова Спас Русев да не се чуди, че дълговете на Левски били 20 милиона, а на стадиона не стъпва жив човек.
Навремето големият левскар Рихард Езра казваше, че мачовете на Левски почвали с виртуозните изпълнения на Гунди, Патрата, Соколето и Сашо Костов.
Но някъде към двадесетата минута на мача Езрата и останалите по трибуните изпадали в истинската си футболна нирвана, когато откъм игрището почвало да мирише на прясно отъпкана трева.
Това ухание било изключително съществен резултат от играта, разправяше известният режисьор. А днес от терена мирише само на развалена риба, но не и на футбол. Кой тогава да му ходи на Спас Русев на мачовете?
Същата смрад се разнася и от „Българска армия”. Там заради борчове в подобен порядък като тези на Левски закриха автентичния ЦСКА и го подмениха с Гриша Ганчевия ЦСКА – София. Дълговете бяха натрупани от предшествениците на Гришата: Александър Томов – Лупи и Титаните от Перник.
И те, като онези от „Левски”, бързо наемаха и гонеха купища футболисти. Въртяха се някакви игри с проценти и комисиони. И при тях ЦСКА не спечели нищо, не игра футбол. Същото го чака и Ганчевия ЦСКА – София с цялата каруца футболисти, докарани от Ловеч да ритат в червени екипи. Уж щяха да взимат купи и медали, но дотук само измъчват публиката. Така просто не се прави!
Поглеждаме към Пловдив. Там за привържениците на Ботев и Локомотив се знае, че по принцип са верни до гроб. Без значение отборът им дали е напред в класирането, или някъде по-назад.
Но и в Пловдив зрителите на стадиона вече са „няма и хиляда”.
На ботевистите Цветан Василев им обещаваше шампионска титла и нов стадион. Точно като събори стария, събориха и банката. И хората останаха излъгани, останаха обидени. Другите от Локомотив поне си имат стадион, имат си и отбор. Който дори може да играе сравнително сносно, стига някой да не е играл тото преди това. Впрочем при един от бившите им собственици вместо „Локо Пловдив” наричаха отбора „Тото Пловдив”. Имаше защо…
Ами в Стара Загора? Там в местния Берое с държавни пари помен правят. По три милиона и половина лева от ТЕЦ „Марица-Изток” 2 на година. Само за този сезон през отбора им са минали има-няма 30 посредствени футболисти.
Добре, че в теца не наемат такива посредствени работници, иначе Стара Загора да е останала без ток. С такива като тях няма как и играта да не бъде посредствена. Затова на стадиона под Аязмото публиката също вече е „няма и хиляда”. По подобни причини никой не ходи и на мачовете на „Пирин” в Благоевград. С тази разлика, че там парите не са държавни, ами общински. А за „Славия” трябва да се говори като за мъртвец – или добро, или нищо. Демек – нищо.
Няколко отбора от Първа професионална лига пък играят в изгнание, защото напъните за реформа във футбола ни ги завариха без стадиони с осветление.
Русенският Дунав е домакин в Разград, Монтана ходи до Ловеч, Черно море - до Каварна, а Локомотив (Горна Оряховица) рита отвъд Балкана, чак в Пловдив. Има случаи, в които човек се чуди дали се намира на футболна среща, или е попаднал в Дома на покойника.
Добре поне, че се намериха пари да им сложат лампи и най-късно напролет изгнанието ще свърши. Друг е въпросът колко публика ще им дойде на мачовете. Особено в Монтана, откъдето точки може да вземе който си поиска.
Остава Лудогорец, петкратният шампион на България. Най-силният отбор в България, участникът в Шампионската лига, клубът спечелил 35 милиона евро само от футбол. В Разград дори издигнаха нова трибуна „Моци”, за да побират повече хора.
Но в Първа лига зрителската им аудитория този сезон най-често пак е около 1000 души, понякога и повече.
Миналата събота например на стадиона дойдоха над 5000, за да гледат уж дербито с ЦСКА – София. Само че дерби нямаше по вина на съперника, който за цял мач ритна топката само веднъж във вратата. Цяло чудо е как в Лудогорец въобще успяват да поддържат добро ниво, след като в около 20 мача на сезон трябва да играят срещу отбори, които се спъват в топката.
Някой ще каже, че зрителите са се отдръпнали от стадионите, за да седнат пред телевизорите, където вече излъчват всеки мач пряко. Но във футбола качеството зависи и от количеството. Не можем да разделим трибуните от терена, всичко е една сцена. Колкото по-голяма е тя, толкова повече хора трябват за спектакъла.
А без Дванадесетия играч спектакъл просто няма.
