И до ден днешен "St. Anger" остава един от най-недолюбваните албуми на Metallica - странен, без китарни сола, с "дрънчащите" метални барабани и пълен с спорни моменти. И все пак обичан от музикантите от бандата.
А причината за това е проста - макар феновете да не оценяват поредната промяна в стила на групата, за Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих и Кърк Хамет "St. Anger" е албумът, който ги спасява като група и им помага да продължат по пътя си.
Ако се върнем назад към 2000-2001 г., когато феновете по целия свят все чакат да чуят първата нова музика от Metallica през новия век, макар и не с това нетърпение, което е било преди.
Всъщност за бандата началото на новото хилядолетие е тежък период, който почти води до разпада ѝ.
Макар да са едно от най-големите имена в света на музиката към онзи момент, нещата за Metallica започват да се обръщат покрай делото срещу платформата за споделяне на песни Napster.
Процесът засяга чувствителната тема за музиката и авторските права в момент, когато интернет става все по-масов, а "свободното споделяне на файлове" се е превърнало в "Див Запад" за онлайн пиратството.
Макар групата да твърди, че се бори за правата на музикантите да получават пари за музиката, която създават, в очите на широката общественост Хетфийлд и компания биват възприети като няколко милионери, които са тотално откъснати от реалността и искат да съдят собствените си фенове.
Напрежението достигна връх по време на наградите на MTV през 2000 г., когато основателят на Napster Шон Фанинг се появи на сцената с тениска на Metallica под звуците на култовото парче "For Whom The Bell Tolls" - открита подигравка към позициите на групата.
Опитите на Ларс Улрих да оправдае позициите на бандата са покъртителни - той прави изключително неловък скеч, в който "заема" приятелката на водещия Марлон Уейънс, докато отправя посланието си към Napster: "Споделянето е забавно само когато не става дума за твоите неща". Логично - феновете не са впечатлени, а самият Улрих по-късно е освиркан, когато излиза на сцената да представи Blink-182.
Вътре в самата група нещата също не вървят добре. Басистът Джейсън Нюстед напуска през януари 2001 г. след конфликт с останалите членове на Metallica, които не са доволни от това колко време отделя той на новия си проект Echobrain.
Малко преди да напусне, Нюстед коментира в свое интервю за Playboy, че се чувства "почти задушен" в групата, с което сам подпечатва последвалата раздяла.
За капак на всичко, малко след като Metallica влизат в студиото за записите на новия си албум през юни 2001 г., фронтменът Джеймс Хетфийлд е принуден да влезе в клиника за рабихилитация, за да лекува зависимостта си към алкохола.
Това е и един от най-мрачните периоди за групата, като Хамет и Улрих признават, че изобщо не са били сигурни дали бандата ще продължи да съществува.
Докато Хетфийлд се лекува, той е прекъснал целия си контакт с външния свят, включително и с двамата си приятели, които нямат идея какво се случва с него.
"Бях започнал да си мисля, че най-лошото може да се случи. Честно, чудех се дали това не е краят на Metallica", споделя Ларс Улрих в интервю за сп. Kerrang! през 2003 г.
През това време вокалистът успява да се отдаде на размисъл за това кой е той самият и какви са неговите лични приоритети.
"Рехабилитацията ме научи на приоритети. Не знаех нищо за живота. Не знаех, че мога да живея по различен начин от това, с което бях свикнал", споделя Хетфийлд пред Kerrang!.
Към онзи момент той познава предимно живота на рок звезда в група - концерти, турнета, диви партита и спорни житейски решения. Именно този период на размисъл в крайна сметка е факторът, който вдъхновява създаването на "St. Anger". А преломният момент идва на рожденият ден на Кърк Хамет.
Партито е изненада от неговата съпруга, а за китариста най-голямата емоция идва, когато сред лицата на присъстващите разпознава Хетфийлд. Това е първият път, в който двамата се виждат от месеци, и за Хамет това е момент на голямо вълнение.
"Да го видя беше един от най-хубавите рождени дни, които съм имал. Дори сега се разчувствам, когато говоря за това", казва той пред Kerrang! в интервю за излизането на "St. Anger" през 2003 г.
Скоро след това Metallica отново влизат в студиото, като Джеймс вече има много ясна идея за това какво трябва да представлява новият им албум.
Макар фронтменът никога да не е говорил открито за вдъхновението зад текста на заглавната песен St. Anger, мнозина приемат, че тя е израз на натрупания гняв от миналото и опит да се освободи от него.
В текста има препратки към по-ранни песни на групата като "Hit the Lights" и "Damage Inc.", а образът на "St. Anger around my neck" се тълкува като метафора за гнева, който той носи.
Както по-късно става ясно от документалния филм "Some Kind of Monster", записите са напрегнати и неприятни за всички замесени.
Новото, различно звучене на Metallica провокира много спорове. Хетфийлд и Улрих постоянно се карат за нещо - от организацията на записите, през звука на албума, та до "коуча по личностно развитие" Фил Таул и това каква ще е неговата роля за творческия процес.
В същото време Хамет споделя, че се чувства маргинализиран от решението да се премахнат китарните сола в албума.
Въпреки цялото напрежение албумът малко по малко се оформя и придобива вид.
На фона на готовия продукт групата започва да демонстрира сила и единство, като недоволният иначе Хамет в официално интервю заявява, че не се е гордял толкова с нов албум от "Черния" албум насам.
Първият тест пред публиката идва със заглавното парче "St. Anger", избрано за първи сингъл.
Видеото към него е заснето в затвора Сан Куентин - ход, който и до днес изглежда като едно от най-силните решения в тази иначе спорна ера. Режисирано от Брендън Малой, то показва Metallica, която свири на живо пред стотици реални затворници.
Суровият, почти документален стил, липсата на дистанция и усещането за реална опасност дават на видеото тежест, която времето не успява да изтрие.
"Имаше жени, които дойдоха с нас, но трябваше да бъдат ограничени в определена зона, защото беше твърде опасно дори да бъдат видени", разказва Хамет пред NME през 2021 г.
Самата песен излиза на 27 май 2003 г., малко преди албума, и веднага разделя публиката.
Част от феновете виждат в нея завръщане към по-агресивния звук след по-меките "Load" и "ReLoad". Други обаче не могат да приемат новото звучене - особено прословутия "метален" звук на барабаните.
Критиката също се разцепва. От NME говорят за "героично бруталното отражение на яростта", докато Pitchfork са безпощадни, като описват барабаните на Улрих като "високочестотен шум, който игнорира основните принципи на ритъма", а китарите на Хетфийлд и Хамет като "преминали през повече обработка от котешка храна".
И въпреки това "St. Anger" постига нещо, което малко "провалени" албуми могат да си позволят - продава над 6 милиона копия и оглавява Billboard 200. Заглавната песен влиза в топ 10 във Великобритания за първи път от години.
"St. Anger" подпечатва новата епоха в съществуването на Metallica, в която хем е модерно да ги "мразиш" и да твърдиш, че "са се продали" и вече не стават, но същевременно с това бандата да е непоклатим колос на музикалната сцена.
С времето албумът се превръща в един от най-разделящите в историята на метъла. За едни - грешка, за други - необходим катарзис.
Но ако се върнем към онзи конкретен момент - Metallica в затвор, свирещи с ярост пред стотици затворници - едно е сигурно: харесва ти или не, това беше момент, в който групата не просто издаде албум, а оцеля.
