Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пази Боже от юбилеи в ЦСКА

Когато имат кръгла годишнина от създаването си, все нещо лошо им се случва.

1968: С празни ръце и 2:7.

Навръх 20-ата годишнина на привържениците на ЦСКА хич не им е леко и весело. Шампион става Левски, с три точки повече, а сребърните медали не греят никого. В турнира за Купата на Съветската армия тимът на треньора Стоян Орманджиев отпада от бъдещия носител на трофея Спартак (Сф). А за да бъде всичко още по-ужасно, през есента идва прочутата загуба от Левски с 2:7 и последвалите подигравки.

1978: Няма купа, няма титла.

Пълен кошмар за червените навръх 30-ия им рожден ден. За две седмици ЦСКА губи първо Купата на Съветската армия, а след това и шампионската титла. Съветският трофей е проигран във финала срещу Марек, загубен с 0:1 след прочутия гол на Севдин: „в 30 минута, от 30 метра, пред 30 000 зрители, по случай 30-ата годишнина на ЦСКА“, както разправят на майтап левскарите. Малко по-късно в коша заминават надеждите и за шампионската титла. Загубата на ЦСКА от Академик в Свищов с 0:2 е напълно достатъчна за Локомотив (Сф) да триумфира като първенец на България.

1988: Два на нула, три на два!

И на 40-ото си десетилетие цесекарите не виждат много хаир. Годината почва с потресаваща загуба от Левски с 0:3 за Купата на Съветската армия. При това не къде да е, а на „Народна армия“, в дома на ЦСКА. Месец по-късно е второто вечно дерби за годината, известно като „Два на нула, три на два“. Любо Пенев и Емо Костадинов вкарват два бързи гола само за осем минути игра, но след това сините обръщат резултата до 3:2 в своя полза. В края на сезона шампион става Левски. Единствената утеха за армейците е победата над сините с 4:1 във финала за Купата на България.

1998: Катастрофа след катастрофа.

Половинвековният юбилей минава в съвсем минорно настроение. Няма как да бъде иначе, при положение, че представянето на ЦСКА е истинска катастрофа. Петото място в „А“ група е последвано от звучен шамар във финала за Купата на България срещу Левски, игран пред 50 000 зрители на националния стадион. Червените са разгромени с 5:0 и берат голям срам. В края на годината идва и най-голямата загуба на ЦСКА за всички времена, тази от Литекс в Ловеч с 0:8. Мрачен юбилей, завършил с отрязване на гредите на „Армията“.

2008: Ритник с лиценза.

60-ата годишнина от създаването на ЦСКА преминава при невиждани салтанати. Босът Александър Томов – Лупи харчи с размах за тържествата, кани на „Армията“ ред знаменитости. А тимът на Стойчо Младенов може да се похвали като най-силен у нас за сезона, спечелил заслужено титлата. Но празненствата свършват, а дълговете остават. На 4 юни БФС обявява, че ЦСКА не получава лиценз за участие в турнирите на УЕФА заради борчове към НАП. Томов е прогонен с камъни от стадиона, а отборът е разпродаден по бързата процедура.

Не им върви на цесекарите и това си е. Изгониха ги от турнирите на УЕФА, а за капак тръгнаха лошо през новия сезон.

Уж се канеха да печелят шампионската титла навръх 70-годишния си юбилей идната пролет, но с тази игра като от мача със Славия (1:1) просто няма как да стане.

А и пази Боже от юбилеи в ЦСКА

Когато имат кръгла годишнина от създаването си, все нещо лошо им се случва. Едни от най-унизителните им загуби са все на юбилейните им чествания. Или ще изпуснат титлата по най-тъпия начин, или ще се изложат срещу Левски, или нещо друго.

Като изключим 1958 г., когато стават шампиони, червените берат много ядове във всички годишнини от създаването си.

Вижте в галерията мрачните юбилеи на ЦСКА.

   

Най-четените