Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Референдумът на Алберта: Кой стои зад него и има ли шанс за отцепване от Канада

Референдумът на Алберта: Кой стои зад него и има ли шанс за отцепване от Канада Снимка: Getty Images

Канада е изправена пред едно от най-сериозните изпитания за единството си от десетилетия насам.

Богатата на петрол провинция Алберта ще попита гражданите си през октомври дали искат да останат част от страната или да бъде задействан процесът по организиране на обвързващ референдум за отделяне.

Премиерът на Алберта Даниел Смит обяви предстоящото допитване на 21 май в телевизионно обръщение и подчерта, че лично подкрепя запазването на обединена Канада. Въпреки това тя настоява за вота, за да бъде даден демократичен отговор на натрупаното обществено напрежение. Анализатори вече сравняват хода ѝ с този на бившия британски премиер Дейвид Камерън преди Брекзит.

През последните години в богатата на петрол провинция се наблюдава нарастващо сепаратистко настроение, а идеята за референдум набра скорост, след като над 300 000 души подписаха петиция с искане за провеждането му.

Какъв ще бъде въпросът на референдума?

Въпросът, който ще бъде поставен пред избирателите, няма да бъде просто "оставане" или "напускане".

Жителите на Алберта ще бъдат попитани:

"Трябва ли Алберта да остане провинция на Канада или правителството на Алберта да започне правния процес, изискван от канадската конституция, за провеждане на обвързващ провинциален референдум относно това дали Алберта да се отдели от Канада?"

От кабинета на премиера уточняват пред BBC, че гласуващите ще имат избор между две опции - вариант А за оставане в Канада и вариант Б за започване на правния процес по провеждане на обвързващ референдум за отделяне.

Така на практика вотът представлява своеобразен "референдум за референдум", а не директно гласуване за независимост.

Защо се стигна дотук?

Идеята за референдума идва след кампания на група жители на Алберта, които настояват провинцията да стане независима от Канада.

През последната година те организират обществени срещи из цялата провинция, а по-рано тази година започват гражданска петиция за отделяне, събрала над 300 000 подписа. Процесът е воден основно от сепаратистката група Stay Free Alberta.

Петицията обаче е блокирана от съд в Алберта по-рано този месец.

Съдия постановява, че провинцията е разрешила събирането на подписи за евентуален референдум за независимост, без да се консултира с местните индиански общности First Nations, чиито земи биха били засегнати при евентуално отделяне. Организациите на коренното население аргументират позицията си с това, че историческите им договори са сключени директно с канадската корона.

Междувременно бившият заместник-премиер на Алберта Томас Лукашук организира контрапетиция под името Forever Canadian, която е подписана от над 400 000 души.

Населението на Алберта е малко над 5 милиона души.

Премиерът Даниел Смит заявява, че е "дълбоко обезпокоена" от съдебното решение и няма да позволи "един-единствен съдия да заглуши гласа на стотици хиляди жители на Алберта".

По думите ѝ правителството вече е обжалвало решението, но "отлагането на въпроса само удължава един изключително емоционален и важен дебат".

За да избегне директен сблъсък със съдебното решение, Смит променя формулировката на въпроса така, че той да не задейства автоматично процес по отделяне.

Кои са сепаратистите?

Сепаратисткото движение е водено от собственика на оръжеен магазин Мич Силвестър от град Бонивил и адвоката Джефри Рат от Калгари.

И двамата са част от организацията Alberta Prosperity Project, която твърди, че икономическото развитие на провинцията е било спъвано от дългогодишното управление на Либералната партия в национален план.

Особено силно недоволство има срещу екологичните политики, които според движението възпрепятстват строителството на петролопроводи и използването на ресурсите на богатата на петрол провинция.

Сепаратистите смятат още, че Алберта дава много повече на канадската държава, отколкото получава обратно, както и че федералното правителство има прекалено голямо влияние върху вътрешните дела на провинцията.

Тези настроения са свързани с т.нар. "западно отчуждение" - усещането в западните канадски провинции, че федералните политици в Отава ги пренебрегват и не ги представляват достатъчно добре.

В самото движение обаче няма пълно единство.

Част от активистите виждат заплахата от независимост като средство за натиск върху Отава, докато други настояват за реално отделяне на провинцията. Някои дори заявяват, че биха подкрепили присъединяване на Алберта към САЩ.

Джефри Рат казва пред Би Би Си, че според него Алберта има повече културни прилики с части от Съединените щати, отколкото с останалата част от Канада.

Той разкрива още, че е пътувал няколко пъти до Вашингтон, където той и други сепаратисти са се срещали с представители на администрацията на Доналд Тръмп, за да проверят дали САЩ биха подкрепили независима Алберта с кредитна линия.

Следи от руска намеса

Темата около референдума допълнително се усложнява от предупреждения за руска намеса в подкрепа на сепаратистките настроения.

Официален доклад на канадски изследователски институти, публикуван в началото на май 2026 г., предупреждава за координирана руска кампания през социалните мрежи. Подобно предупреждение отправя и Канадската служба за сигурност и разузнаване (CSIS).

Според съвместното проучване на DisinfoWatch, Global Centre for Democratic Resilience и изследователи от няколко канадски университета Русия активно се опитва да засили сепаратистките настроения в Алберта.

В доклада се твърди, че чрез държавната медия RT са били преведени близо 10 милиона долара на базираната в САЩ медийна компания Tenet Media.

С тези средства са били финансирани популярни американски десни инфлуенсъри като Тим Пул и Бени Джонсън, които започват активно да разпространяват послания за икономическата "експлоатация" на Алберта и идеи за евентуалното ѝ отделяне и присъединяване към САЩ. Самите инфлуенсъри твърдят, че не са знаели, че средствата идват от Русия.

Според Би Би Си руски мрежи за влияние масово разпространяват мемета и публикации, свързани със сепаратизма в Алберта.

Докладът посочва три основни внушения, които се прокарват онлайн - че сепаратизмът в Алберта е масов, въпреки че реалната подкрепа остава под 30%; че Отава икономически ограбва провинцията; и че независима Алберта би получила международно признание.

Директорът на канадското разузнаване Дан Роджърс официално предупреждава, че предстоящият референдум е особено уязвим към чуждо влияние и дезинформация.

От CSIS подчертават, че целта на Русия не е непременно Алберта да стане независима държава, а по-скоро да бъде дестабилизирана Канада чрез вътрешни конституционни кризи.

Какво следва?

Началото на процедурата по референдума поставя началото и на петмесечна кампания за поддръжниците и противниците на отделянето.

Даниел Смит заявява, че самата тя ще гласува Алберта да остане част от Канада. Според нея част от аргументите на сепаратистите са основателни, но провинцията вече е постигнала напредък в отношенията с Отава, включително по проекта за нов петролопровод до Тихоокеанското крайбрежие.

Канадският премиер Марк Карни също призова Алберта да остане част от страната.

"Докато променяме държавата, ролята на Алберта в този процес е ключова", заяви Карни през май.

Лидерът на канадските консерватори Пиер Поалиевър, който има силна подкрепа в провинцията и е роден в Калгари, също заявява, че партията му ще агитира за запазване на единството.

Междувременно сепаратисткият активист Джефри Рат изразява разочарование от формулировката на референдумния въпрос и дори заплашва да организира вътрешнопартиен вот срещу лидерството на Смит.

Индианските общности, обединени в организацията First Nations, също критикуват решението за референдум въпреки съдебното решение, определяйки действията на Смит като "недемократични" и "авторитарни".

Ако жителите на Алберта гласуват за отделяне, това няма автоматично да означава независимост. Процесът ще трябва да премине през сложни преговори с федералното правителство съгласно канадския Закон за яснота (Clarity Act), който изисква категорично мнозинство и ясна формулировка на въпроса.

"Ще приема резултата от този референдум. Затова ще водя активна кампания, за да убедя жителите на Алберта в моята позиция - че трябва да останем", казва Даниел Смит

Освен въпроса за независимостта, жителите на Алберта ще отговарят и на още девет въпроса, свързани с имиграционни реформи и по-голяма конституционна автономия на провинцията.

Колко силна е подкрепата за независимост?

Социологическите проучвания показват, че мнозинството от жителите на Алберта все още предпочитат провинцията да остане част от Канада.

Според проучване на Ipsos от януари около 28% биха гласували "да" на референдум за независимост, като част от тях определят подкрепата си като символична или условна.

Проучване на Abacus Data от март показва сходен резултат - 26% подкрепа за независимост.

Анкета на CBC от април пък показва, че подкрепата за отделяне на Алберта практически не се е променила през последната година.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Без спам. Можеш да се отпишеш по всяко време.

Най-четените