Падението на СС

Националният отбор на България е в дълбока криза. Червената лампа засвети с пълна сила, като тук не става въпрос за спортно-техническия аспект. Дори напротив. В контролите с Белгия и ЮАР, макар и да не стигнахме до пълния успех, се забеляза положителна промяна в сравнение с антифутбола, който сме свикнали да наблюдаваме години наред.

Кризата при родните "трикольори" е концентрирана изцяло в двамата, които "колят и бесят" - Станимир Стоилов и Наско Сираков. Знаменитият (поне според мнозинството "сини" привърженици у нас) дует съвсем загуби почва под краката си през последните десетина дни.

Прословутият дует СС газеше, докато бе начело на Левски, като успехите достатъчно добре говорят и потвърждават това. Докато тогава всичко вреше и кипеше в лагера на "вечния съперник" (ставахме свидетели на обърнати джобове, побоища между футболисти в съблекалнята, скандални интервюта пред медиите, компрометиращи клуба и т.н.), атмосферата на "Герена" бе на другия полюс - тишина, спокойствие, медиен комфорт, като за това основната "вина" бе в Сираков и Стоилов.

След това дойде годината, в която Мъри и Наско се сгромолясаха. Срамът в Европа и отпадането от  финландските "скиори", последван от загубената след рекорден 16-точков пасив от ЦСКА титла, доведе до тяхното прокуждане от Батков. Настъпи и времето им в националния, като не бяха малко тези журналисти със сини лещи, които чертаеха розовото бъдеще, възхвалявайки изповядвания от тях "правилен футбол".

В навечерието на поредния квалификационен цикъл националният ни тим е все по-обезкръвен.  Намиращият се в най-добрата си форма шампион на Турция Димитър Иванков се отказа преди няколко месеца. По този път пое и най-големият ни играч през новия век Димитър Бербатов, а за капак и едва миналият границата от 100 игрови минути с екипа на представителния отбор Иван Стоянов също си стегна багажа и постави точка (засега) на кариерата си при "лъвовете"...

Въпреки че единствено последният си призна за истинската причина, всеки средно интелигентен българин може да се досети, че и Иванков, и Бербатов не бяха очаровани от работата на Мъри и Наско. Дали някой от тримата щеше да каже "сбогом" при един стабилен, всяващ респект и стоящ стабилно на мястото си спортно-технически щаб? Видим факт е, че селекционерът и директорът са загубили всякакво уважение от страна на играчите, независимо дали са отбелязали рекордни 48 гола или са влизали за по 5-10 минути да поритат. Видимо е, че дори Сираков и Стоилов сами не си вярват, че могат да държат здраво юздите в мъжкия ни състав и при по кризисни ситуации да направят най-доброто за него.

Разликата между Сираков и Стоилов в Левски, и Сираков и Стоилов в националния е космическа. Дали Иванков, Бербатов или Стоянов са били прави или не в своя избор, не е вече толкова значимо. По-голямата беда е, че самолетът "национален отбор" няма пилоти. Привържениците чакаме и се надяваме този самолет да бъде приземен след две години на летищата във Варшава или Киев. Но за да стане това, трябва гориво. А то започна да изтича още преди да полети машината...

Новините

Най-четените