Когато преди 19 години Литекс се появи на картата на "А" група, очакванията не бяха големи.
Шампион бе ЦСКА, воден от Георги Василев, а идващият от втора дивизия тим бе спечелил репутация на корав състав с доста бивши играчи на грандовете, както и хора с опит в елита, но неодобрени или отхвърлени оттук и там.
Знаеше се, че има добра организация и корав собственик - човек от онези времена в държавата, в които се родиха личности с тъмни силуети и неясни бизнес корени.
Но Гриша Ганчев и Литекс оцеляха и до днес, а и не само - клубът, който може и да изживява последните си дни, написа история.Четири титли за 18 сезона.
Нещо повече - Литекс изживя една от най-ярките метаморфози и смени в движение модела си, както вероятно не го е правил нито един друг клуб у нас.
В началото бе свръхамбицията.
Ловеч искаше да се докаже на всички, гонеше победи и титли, привличаше играчи и светила в треньорския занаят, действаше и по начините, толкова типични за родния футбол през 90-те...
След началото на новия век обаче Литекс изгради академия, създаде нова стратегия и я следва.
Основите са положени върху последователност в налагането на играчи, събрани в най-ранна възраст от цяла България.
В добавка първият тим винаги намира по 1-2 находки от Южна Америка, Словения или Занзибар - няма значение родното място на аса, които привлича за мижави пари.
И после продава за милиони
Моделът донякъде бе предизвикан от "неволята", като в един момент на хората в Ловеч явно им светна, че не са Реал Мадрид да гонят титли и купи на всяка цена.
За разлика от такъв тип грандове, Литекс не изкарваше пари от това, защото европейските му участия, с едно-две изключения, приключваха твърде бързо.
И клубът копира модела на средните отбори от Европа - не се напъвай за трофеи на всяка цена.
Прави солидни тимове със свои кадри и находчиви сделки на пазара, продавай скъпо, сглобявай пак тим, оставай в играта на върха, но без да ти е самоцел да си шампион на всяка цена.
Имената на продадените с огромна печалба съставят дълъг списък.
Ивелин Попов, Дока, Симеон Славчев, Радостин Кишишев, Светослав Тодоров, Миливое Новакович, Данило Асприля...
Според сайта transfermarkt, считан за енциклопедия по темата с футболните трансфери, приходите от продадени играчи навън от Литекс от 2000 г. досега са около 37,12 милиона евро.
В галерията ви показваме някои от най-добрите сделки на Ловеч за тези по-малко от две десетилетия.
За този период нито веднъж клубът не е изпадал в тежка спортно-техническа криза и винаги е в челото на класирането.
Това е печеливш модел.
Асприля подписа в ОАЕ тези дни за 2 милиона евро.
Предстоят още продажби и причината е, че Литекс няма да се върне в "А" група, откъдето бе изхвърлен.
А това може да означава, че и никога повече няма да го видим в елита.
Ако се вярва на неофициални информации, усилията на Ганчев и екипа му отиват вече към ЦСКА, а в Ловеч остава академията за таланти и дублиращ тим, който да ги обиграва.
Два тима с едно ръководство в "А" група няма как да има по правилата на ФИФА и БФС.
Ако се разиграе този сценарий, ще бъде жалко - това ще значи край на едно явление във футбола ни, независимо дали го харесвате или не.
Фактът е, че Литекс изгради играчи, изигра паметни мачове срещу грандовете, първи разби двуполюсния им модел, наложи политика на работа, различна от познатата досега.
Гръбнакът на националния тим в момента, каквото и да е нивото му, е изграден също от играчи, минали през Ловеч и извадени от там в чужбина.
Ивелин Попов, Станислав Манолев, Георги Миланов, Николай Бодуров, Петър Занев, Симеон Славчев...
В добавка, Литекс за тези години спечели доста пари.
Защото реши да загърби сляпата алчност за трофеи като самоцел и опита да превърне футбола в бизнес.
