Какво е общото между Фиорентина, Наполи, Хофенхайм, Ливърпул и един българин?
Истината е, че тази странна комбинация си има не само форма, но и име. Преди обаче да стигнем до личността, събираща в себе си този изискан футболен деликатес, нека изброим съставките от рецептата и да разясним начина на приготвяне.
„Работя като пекар. Смесвам нещата, слагам ги във фурната и после виждам дали са вкусни“, е една от паметните реплики на треньора на Хофенхайм Юлиан Нагелсман – човек, който си е спечелил статута на един от най-добрите „пекари“ във футбола.
Философията, младежката смелост, страстта в очите му и понякога детинската наивност на специалиста са толкова хипнотизиращи, че предизвикват възхищение.
Младост, амбиция – първите две съставки от ястието
Именно тези качества, съчетани с разбирането на факта, че възрастта е просто число, са присъщи и за един друг треньор, изкачващ се по стълбата на играта – Ивелин Петков, който води юношите до 17 години на Монтана.
Той не се страхува от мечтите си, не се притеснява да изкаже целите си на висок глас и никога не би се поставил в позицията на аутсайдер. За него обстоятелствата са само извинение, което човек сам създава, ако не успее да намери.
Щипка увереност и талант
„Не се сравнявам с Нагелсман, но дано да стана най-младият в Първа професионална лига. На мен ми се смяха, когато казах, че искам да стана треньор, а сега ще ми се смеят, защото казвам, че искам да съм най-младият наставник. На мнение съм обаче, че е постижимо“, разказва българинът, който вече мина обучение в Ливърпул, където се срещна и с Кени Далглиш, а после разказа за преживяването пред SportCafe.bg
Наскоро Ивелин се завърна от друга мека на футбола – Фиорентина, където влезе в кухнята на втория отбор, състезаващ се в Примаверата, и прекара една седмица там благодарение на мениджъра Петьо Костадинов.
„Този път стажът беше друг, защото бе насочен само към втория отбор. Във Фиорентина организацията е по-различна, отколкото в Ливърпул, защото няма връзка с първия отбор. Наблюдавахме едноседмичен цикъл, а в събота гледахме мач от Примаверата срещу Бреша. После присъствахме на мач на първия отбор. “
„Първия ден отидохме в офиса на клуба и ни обясниха, че работата през седмицата е насочена към следващия съперник, докато в България всяка седмица се прави едно и също, независимо срещу кого играеш."
Лъжичка опит за баланс
В италианския тим Ивелин Петков разбира защо играта в защита е болната тема на всички на Ботуша:
„В Италия са вманиачени от играта в защита и изповядват идентична философия, защото повечето специалисти са от школата в Коверчано. Разбира се, добри са и във фаза атака. На тренировките отиграваха различни модули и комбинации без съпротива – правеха го до съвършенство. Отработваха и всевъзможни статични положения.“
„До голяма степен промених възгледите си за играта в защита. Във Фиорентина зоновата отбрана е изцяло ориентирана към топката, като бранителите напълно се абстрахират от позициите на противникови състезатели. Разбира се, в по-долните възрасти е различно – там играчите са концентрирани и върху топката, и върху съперника.“
Ивелин разказва, че в защита ситуациите се обиграват до степен, в която грешките са сведени до минимум, а противникът трябва да прояви класа, за да изненада с нещо.
Всъщност българинът има възможността отблизо да се запознае с иновативни методи на треньора на Наполи Маурицио Сари, които се прилагат във все повече отбори.
Ивелин признава, че е погълнат от уменията и поведението на Федериго Гуиди , който води втория отбор на Фиорентина и е работил заедно със Сари, заради което споделя сходни виждания за футбола.
Индивидуалност на вкус
Въпреки че научава много в чужбина, Петков държи на някои свои интерпретации на играта, но и вижда кои модели са успешни и е готов да ги вкара в действие:
„Аз съм прагматичен треньор. Ако имам отбор, който може да играе на контраатака, не ми пречи да дам владението на противника. Винаги обаче трябва да се гонят резултати. Резултатите пазят треньора. Колкото и да знаеш, на каквито и обучения да си ходил, цял свят да си обиколил, не записваш ли победи, губиш доверието на играчите и си тръгваш.“
„Един млад футболист трябва да се научи да играе под напрежение и да свиква непрекъснато да следва цели, така е в мъжкия футбол.“
„Нашата „В“ група трябва да се направи до 23 г. и максимум трима титуляри в отбор да са над тази възраст, а не да е сбирщина на залязващи футболисти. Идеята трябва да е да се дава път на младите, които да се изкачват нагоре, а не да се търси място за старите, които слизат надолу“, продължава Ивелин.
Прибавете страст и много, много работа
Всъщност най-интересното за този млад български треньор е, че може да говори увлекателно за футбол с дни, ако не го прекъснете, толкова е обсебен. Едва завърнал се от Флоренция, той е нетърпелив да демонстрира наученото и се надява скоро да отиде в Аякс.
„Не спирам да се уча и усъвършенствам. Помислил ли си, че знаеш всичко, свършен си. Непрекъснато търся възможност да трупам опит и се възползвам от всяка възможност. Надявам се един ден да видя как се работи и в испанските отбори.“
Разбъркайте всичко и почакайте
Ето, че футболният деликатес е готов – обещаващ млад треньор, преминал през кухнята на Ливърпул и Фиорентина, който носи в себе си философията на Маурицио Сари, но си е поставил за цел да е българският Юлиан Нагелсман. Bon Appétit!
Темата „Фиорентина“ сякаш отдавна е изчерпана, а Ивелин разпалено говори за любимата игра, препускайки мислено из цяла Европа. Намираме се на стадиона в Монтана, а момчетата му нетърпеливо го чакат за тренировка, защото вероятно и днес Ивелин ще ги изненада с нещо.
Дали във Флоренция по-лесно се сбъдват мечти?