Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Истинска или фалшива надежда за националите? 6 извода от победата над Холандия

Как постигнахме успеха срещу Холандия, какво е неговото значение, каква е заслугата на Хубчев и защо съперникът изглеждаше по този начин? Вижте шест извода от снощния мач... Снимка: Getty Images
Как постигнахме успеха срещу Холандия, какво е неговото значение, каква е заслугата на Хубчев и защо съперникът изглеждаше по този начин? Вижте шест извода от снощния мач...
1. На първо място е време да се порадваме, не бяхме били голям отбор от 15 или 20 години

Даже няма смисъл да гледаме как точно е дошла победата и какво ни носят спечелените точки в групата. На първо място е време да се порадваме, защото ударихме водещ европейски отбор. В каквото и състояние да е Холандия, тя е голяма футболна сила, а звездите й струват милиони. Един стегнат и дисциплиниран български тим излезе и ги накара да изглеждат смешни.

Помните ли кога за последно националите бяха побеждавали голям отбор в официален мач? Вярно, холандците ги бихме в контрола, бихме и Португалия неотдавна, точно преди да станат европейски шампиони. Но в официален мач кога за последно бяхме поваляли някоя от големите сили? Трябва да се върнем поне 15 години назад, когато ударихме Хърватия с 2:0 с голове на Стилиян Петров и Бербатов. Или 20 години назад, когато през 1997 г. бихме Русия с 1:0 и успехът ни класира на Мондиал 1998. Но даже хърватите и руснаците е трудно да ги броим за суперсили, така че се налага да си спомним юни 1995 г. и големия обрат срещу Германия от 0:2 до 3:2 в европейска квалификация. Това дава някаква представа за мащабите на снощното постижение.
Снимка: Getty Images
1. На първо място е време да се порадваме, не бяхме били голям отбор от 15 или 20 години

Даже няма смисъл да гледаме как точно е дошла победата и какво ни носят спечелените точки в групата. На първо място е време да се порадваме, защото ударихме водещ европейски отбор. В каквото и състояние да е Холандия, тя е голяма футболна сила, а звездите й струват милиони. Един стегнат и дисциплиниран български тим излезе и ги накара да изглеждат смешни.

Помните ли кога за последно националите бяха побеждавали голям отбор в официален мач? Вярно, холандците ги бихме в контрола, бихме и Португалия неотдавна, точно преди да станат европейски шампиони. Но в официален мач кога за последно бяхме поваляли някоя от големите сили? Трябва да се върнем поне 15 години назад, когато ударихме Хърватия с 2:0 с голове на Стилиян Петров и Бербатов. Или 20 години назад, когато през 1997 г. бихме Русия с 1:0 и успехът ни класира на Мондиал 1998. Но даже хърватите и руснаците е трудно да ги броим за суперсили, така че се налага да си спомним юни 1995 г. и големия обрат срещу Германия от 0:2 до 3:2 в европейска квалификация. Това дава някаква представа за мащабите на снощното постижение.
2. Тактически бяхме перфектни

Петър Хубчев беше подготвил отлично футболистите за мача, а те си бяха научили урока, особено във фаза защита. Двете отбранителни линии се държаха близо една до друга, с много старателно подсигуряване по фланговете и стремеж към постоянен числен превес в невралгичните зони. Пресирахме холандците, щом минеха центъра, а когато вземехме топката, опитвахме да преминаваме в атака максимално бързо.

Така създадохме няколко хубави атаки в първия половин час, вкарахме и двата гола с любезното съдействие на съперниците. Постепенно българският отбор отпадна физически и хубавите комбинации бяха заменени от безцелни изритвания напред – за щастие тогава вече Холандия не беше способна да се върне в мача. Но не случайно и самият Хубчев подчерта след мача колко голям проблем е физическото състояние на играчите.

Сега е моментът обаче да наблегнем на положителното и да обърнем внимание на начина, по който Ивелин Попов се връщаше чак до своето наказателно поле, за да помага в защита, както и на усилията на централните защитници Божидар Чорбаджийски и Васил Божиков да спечелят борбата с Бас Дост. Представянето на 21-годишния Чорбаджийски заслужава специално внимание – той трябва да получава повече игрово време в ЦСКА-София, вместо да остава на пейката за сметка на отстъпващи му по класа и никому ненужни чужденци. 
Снимка: Getty Images
2. Тактически бяхме перфектни

Петър Хубчев беше подготвил отлично футболистите за мача, а те си бяха научили урока, особено във фаза защита. Двете отбранителни линии се държаха близо една до друга, с много старателно подсигуряване по фланговете и стремеж към постоянен числен превес в невралгичните зони. Пресирахме холандците, щом минеха центъра, а когато вземехме топката, опитвахме да преминаваме в атака максимално бързо.

Така създадохме няколко хубави атаки в първия половин час, вкарахме и двата гола с любезното съдействие на съперниците. Постепенно българският отбор отпадна физически и хубавите комбинации бяха заменени от безцелни изритвания напред – за щастие тогава вече Холандия не беше способна да се върне в мача. Но не случайно и самият Хубчев подчерта след мача колко голям проблем е физическото състояние на играчите.

Сега е моментът обаче да наблегнем на положителното и да обърнем внимание на начина, по който Ивелин Попов се връщаше чак до своето наказателно поле, за да помага в защита, както и на усилията на централните защитници Божидар Чорбаджийски и Васил Божиков да спечелят борбата с Бас Дост. Представянето на 21-годишния Чорбаджийски заслужава специално внимание – той трябва да получава повече игрово време в ЦСКА-София, вместо да остава на пейката за сметка на отстъпващи му по класа и никому ненужни чужденци.
3. Почеркът на Хубчев си проличава

Това беше едва четвъртият мач на селекционера начело на България. Във всички срещи дотук той показа, че има ясен и конкретен тактически план как да проведе двубоя и как да измъкне нещо от всеки съперник. При загубите от Франция и Швеция дори нямаше възможност да си подбере необходимите му футболисти и трябваше да използва повиканите от предшественика му Ивайло Петев. В Париж поведохме, но твърде бързо зоновата ни защита се разпадна и получихме четири гола. Срещу шведите не дадохме почти никакви поводи за оптимизъм и отнесохме тройка.

За домакинството срещу Беларус Хубчев вече сам избра състава си и постигна една незаслужено подценявана победа с 1:0. Е, след снощния успех вече ще се гледа с друго око на работата му. Очевидно е, че той разчита на дисциплина, на максимално раздаване от футболистите, на точна тактика за неутрализиране на противника. Разбира се, доста неща го затрудняват, най-вече неспособността на българските футболисти да задържат някакво адекватно темпо на игра за 90 минути. Но в общия тон на умерен оптимизъм, можем да кажем, че Хубчев изглежда подходящ треньор за националите – макар че и други преди него започнаха добре...
Снимка: Getty Images
3. Почеркът на Хубчев си проличава

Това беше едва четвъртият мач на селекционера начело на България. Във всички срещи дотук той показа, че има ясен и конкретен тактически план как да проведе двубоя и как да измъкне нещо от всеки съперник. При загубите от Франция и Швеция дори нямаше възможност да си подбере необходимите му футболисти и трябваше да използва повиканите от предшественика му Ивайло Петев. В Париж поведохме, но твърде бързо зоновата ни защита се разпадна и получихме четири гола. Срещу шведите не дадохме почти никакви поводи за оптимизъм и отнесохме тройка.

За домакинството срещу Беларус Хубчев вече сам избра състава си и постигна една незаслужено подценявана победа с 1:0. Е, след снощния успех вече ще се гледа с друго око на работата му. Очевидно е, че той разчита на дисциплина, на максимално раздаване от футболистите, на точна тактика за неутрализиране на противника. Разбира се, доста неща го затрудняват, най-вече неспособността на българските футболисти да задържат някакво адекватно темпо на игра за 90 минути. Но в общия тон на умерен оптимизъм, можем да кажем, че Хубчев изглежда подходящ треньор за националите – макар че и други преди него започнаха добре...
4. Спас Делев изобщо не е приключил за футбола

А какво да кажем за Спас Делев? Изгонен от Берое, заедно с Хубчев, отдавна отписан и осмян, повечето футболни фенове едва ли могат да произнесат името на отбора, за който играе в полската Екстракласа. Не беше толкова отдавна времето, когато нямаше отбор и поддържаше форма на любителските теренчета в Студентски град. Но той все още е само на 27 г. и може да даде нов тласък на кариерата си. И то не толкова заради самите голове, които вкара на Холандия, а заради движението си по терена и заради мястото, което Петър Хубчев му намери в този национален отбор.
Снимка: Getty Images
4. Спас Делев изобщо не е приключил за футбола

А какво да кажем за Спас Делев? Изгонен от Берое, заедно с Хубчев, отдавна отписан и осмян, повечето футболни фенове едва ли могат да произнесат името на отбора, за който играе в полската Екстракласа. Не беше толкова отдавна времето, когато нямаше отбор и поддържаше форма на любителските теренчета в Студентски град. Но той все още е само на 27 г. и може да даде нов тласък на кариерата си. И то не толкова заради самите голове, които вкара на Холандия, а заради движението си по терена и заради мястото, което Петър Хубчев му намери в този национален отбор.
5. Холандците бяха трагедия, май няма да докарат и до баражите

Без да се омаловажава постигнатото от българските футболисти, отборът на Холандия представляваше жалка картинка. И то не само в моментите, в които просто България не им позволяваше да играят и блокираше успешно атаките им, но и в тези случаи, в които нашите защитници увисваха, предоставяха пространство, а „лалетата” имаха възможност да комбинират и да покажат класа. Холандия владееше топката през над 70% от времето, играеше в нашата половина и си размени шест пъти повече пасове, но успя да уцели българската врата за пръв път чак в 57-ата минута.

Холандците не приличаха на отбор, а на сбирщина от застарели звезди и неориентирани младоци, които не показват никаква задружност и никакъв хъс, за да обърнат негативния резултат. Ако преди мача някой ви беше казал, че две балонни топки към Спас Делев ще ни донесат два гола, щяхте дълго да му се смеете, но точно това се случи, като особено първото попадение беше щедър подарък от направилия кошмарен дебют 17-годишен защитник Матийс Де Лигт и неориентирания вратар Йерун Зут. Гледайки какво представлява холандският отбор, не е учудващо, че във втори пореден квалификационен цикъл имат сериозни проблеми. И след провала си в европейските квалификации, нищо чудно и сега да не достигнат дори второто място и баражите.
Снимка: Getty Images
5. Холандците бяха трагедия, май няма да докарат и до баражите

Без да се омаловажава постигнатото от българските футболисти, отборът на Холандия представляваше жалка картинка. И то не само в моментите, в които просто България не им позволяваше да играят и блокираше успешно атаките им, но и в тези случаи, в които нашите защитници увисваха, предоставяха пространство, а „лалетата” имаха възможност да комбинират и да покажат класа. Холандия владееше топката през над 70% от времето, играеше в нашата половина и си размени шест пъти повече пасове, но успя да уцели българската врата за пръв път чак в 57-ата минута.

Холандците не приличаха на отбор, а на сбирщина от застарели звезди и неориентирани младоци, които не показват никаква задружност и никакъв хъс, за да обърнат негативния резултат. Ако преди мача някой ви беше казал, че две балонни топки към Спас Делев ще ни донесат два гола, щяхте дълго да му се смеете, но точно това се случи, като особено първото попадение беше щедър подарък от направилия кошмарен дебют 17-годишен защитник Матийс Де Лигт и неориентирания вратар Йерун Зут. Гледайки какво представлява холандският отбор, не е учудващо, че във втори пореден квалификационен цикъл имат сериозни проблеми. И след провала си в европейските квалификации, нищо чудно и сега да не достигнат дори второто място и баражите.
6. Има ли смисъл да гледаме класирането и да се надяваме на нещо?

Поглед към класирането предизвиква най-малкото гордост. След изиграването на половината мачове от квалификациите сме на трето място, на две точки пред Холандия, само на точка от шведите и на 4 от фаворита Франция. Оставащите мачове обаче не са никак обнадеждаващи – гостувания на Беларус и Люксембург, където нищо не ни е гарантирано, гостуване и на Холандия, където „лалетата” едва ли ще пропуснат да вземат реванш за снощи. Домакинските ни мачове са срещу Франция и Швеция, от които също трудно ще вземем нещо. 

Въпреки успеха над Холандия, да си правим сметки за някакво второ място и участие в баражите изглежда по-скоро смешно. Най-вероятно ще завършим на предварително очакваното четвърто място, затова е по-важно да гледаме играта на тима, а не събраните точки. 
Снимка: Getty Images
6. Има ли смисъл да гледаме класирането и да се надяваме на нещо?

Поглед към класирането предизвиква най-малкото гордост. След изиграването на половината мачове от квалификациите сме на трето място, на две точки пред Холандия, само на точка от шведите и на 4 от фаворита Франция. Оставащите мачове обаче не са никак обнадеждаващи – гостувания на Беларус и Люксембург, където нищо не ни е гарантирано, гостуване и на Холандия, където „лалетата” едва ли ще пропуснат да вземат реванш за снощи. Домакинските ни мачове са срещу Франция и Швеция, от които също трудно ще вземем нещо.

Въпреки успеха над Холандия, да си правим сметки за някакво второ място и участие в баражите изглежда по-скоро смешно. Най-вероятно ще завършим на предварително очакваното четвърто място, затова е по-важно да гледаме играта на тима, а не събраните точки.

Малко очаквана, но толкова приятна изненада!

Българският национален отбор показа борбеност, храброст и тактическа грамотност и надделя с 2:0 над Холандия на „Васил Левски".

Два гола на дълго отписвания Спас Делев донесоха успех над голяма европейска сила в официален мач - нещо, което не се беше случвало поне от 15-20 години.

Холандците изобщо не играха като отбор и многомилионните им звезди изглеждаха безпомощни срещу стегнатия и добре подготвен български тим. А ние продължаваме да играем успешно срещу „лалетата" и да нямаме загуба в домакинствата срещу тях.

Но по-важното е, че националният отбор най-сетне даде поводи за оптимизъм и има някакви шансове да върне зрителите по трибуните.

Как стигнахме до успеха снощи, как Петър Хубчев успя да надиграе тактически холандците и какви са шансовете ни в групата след спечелените три точки?

Вижте в галерията шест извода от България-Холандия 2:0.

Най-четените