В Италия има една интересна, но неособено престижна индивидуална награда, наречена "Златен бидон". Въпросният бидон се връчва на най-безличния и слаб чужденец в Серия "А" за изминалата година, който не е оправдал хвърлените за него пари.
От 2009-а насам носители на алтернативната награда са били футболисти като Рикардо Куарешма (Интер), Адриано (Рома), Диего Форлан (Интер), Никлас Бендтнер (Ювентус), Итурбе (Рома), Кондогбиа (Интер), Белдофил (Интер), Габриел Барбоса (Интер) и актуалния носител на приза Никола Калинич, състезавал се за Милан.
Но нека оставим настрана италианското калчо и да разгледаме какво е положението в българската Първа лига и има ли кандидат-бидони по родните терени.
Лудогорец отново е първи и се е запътил към осма поредна шампионска титла, въпреки че през трансферното лято 2018 бяха сключени няколко отчайващи сделки.
Драгош Григоре беше привлечен с цел да повиши конкуренцията в защитата на Лудогорец, но за шест месеца така и не направи дебют.
Румънският защитник имаше стара травма в петата и обиколи сума ти клиники и болници по време на лечението си. За месеците, в които беше контузен, определено е научил няколко професионални лекарски термина и имената на голяма част от обслужващия персонал и охраната в болничните заведения, които посети, но ние не научихме нищо за футболните му достойнства. В случая голяма заслуга за номинацията му за "Златен бидон" имат и хората от Лудогорец, които допуснаха в отбора да бъде взет хронично контузен футболист.
Като голямо разочарование задължително трябва да бъде определен и южноафриканският национал Мей Махлангу. Футболистът пристигна от ръмънския гранд Динамо Букурещ, но през есента трудно попадаше в групата на Лудогорец, а в малкото минути, в които стъпи на терена, не успя да убеди никого, че е голяма класа.
Стигаме и до най-голямото разочарование в селекцията на Лудогорец и изявен фаворит за "Златен бидон" на 2018 г. - Жуниор Брандао.
Твърди се, че шампионът на България е извадил 1.5 милиона евро за 70% от правата на бразилския нападател. Сериозна сума за мачлета в "Б" отбора на разградчани и четири отбелязани гола. Трансферното разочарование Брандао не успя да се пребори дори за място в групата на Лудогорец и бе върнат в родината си.
Като големия провал на ЦСКА може да бъде определен Евандро Да Силва. При подписването на договора с "червените" рекламата му беше великолепна. Изтъкваше, че е бил част от младежкия национален отбор на Бразилия до 20 години и дори е бил викан да тренира с мъжете от новия треньор Тите. Освен това нападателят се бил подготвял с олимпийския отбор на "селесао" редом до Неймар. Не си пролича да е било така и да е прихванал нещо от именития си сънародник. Ако Евандро продължава в същия дух, дебелият маркер на Гриша Ганчев вероятно ще влезе в употреба.
И вторият престой на Аймен Белаид в Левски беше разочароващ.
Не разбраха ли на "Герена" от първия път, че този футболист не притежава класата да носи синята фланелка? Неориантиран и муден, Белаид е отлична плячка за противниковите атакуващи състезатели. Именно той изигра главна роля при срамното 1:3 от Ботев Враца насред "Сухата река" и Славиша Стоянович закономерно му гласува вот на недоверие.
Бившият старши треньор на Левски Делио Роси усилено настояваше в отбора да бъде привлечен синът на легендата Ривалдо - Ривалдиньо, но едва ли след време някой в България ще си спомня за бразилския таран. Доста забавно за противниците на "сините" се получи когато големият Ривалдо дойде у нас специално за финала за Купата на България срещу Славия, за да гледа сина си, но Младши така и не попадна в групата...
През летния трансферен прозорец на "Герена" пристигна и словашкият здравеняк Мартин Полачек с амбицията да се утвърди като първи избор за вратарския пост.
Още с дебюта си срещу Вадуц фитнес маниакът сгафи жестоко. По време на сезона гафовете и детинските грешки на Полачек валяха една след друга, което накара феновете на Левски да се шегуват, че всеки удар във вратата на любимия им отбор е голов. Въпреки огромния си ръст, набеденият за вратар словенец допускаше невъзможни грешки при центрирания в наказателното си поле, изглеждайки като Тирион Ланистър с вратарски ръкавици.
В пловдивския Ботев се чудят как да разкарат без пари "дупката" Диего Окампос. Бразилският нападател беше смазан от убийствената ефективност на головия жокер Стивън Петков, който бе продаден в Португалия. Последният шампионатен мач на Окампос бе на 10 ноември срещу Септември, а последният му гол - две седмици след Великден миналата година. Въпреки молбите на ръководството на "канарчетата" двете страни да се разделят по взаимно съгласие, Окампос се дърпа, вярвайки силно, че около Великден пак ще му върже.
С идването на Бруно Акрапович в градския съперник Локомотив се напълни с бидони, повечето от които спукани. Но за без пари - толкова. Нали народът е казал, че на харизан кон зъбите не се гледат.
В Дунав кого ли не пробваха, но е цяло чудо да случат на качествен чужденец. Цял отбор от бразилци, нигерейци, тунизийци, французи, сенегалци и т.н. мина през Русе, но никой не успя да остави трайна следа в отбора. Единственото, което ще се помни, ще са вицовете за тях, които се разказват в Малката Виена. Въпреки десетките несполуки, Дунав не се отказва да търси още и още кандидати за "Златния бидон".
Но безспорният №1 носи името Зитуни (първото му вече е забравено и ще остане забутано години наред в прашясалите архиви на клуба). Алжирският халф притежаваше невероятното умение да се крие зад противниковите играчи и по този начин да се изолира от играта. Когато топката някак си попаднеше в него и не я изгубеше след три секунди некординиран дрибъл, коронната му дисциплина беше дългият диагонален пас. Освен всичко това, Зитуни си загуби документите и ръководството на "драконите" публикува съобщение в официалната страница на клуба във Facebook с молба ако бъдат намерени, да ги предадат в канцеларията на стадиона.
Бразилските сънародници на "краля" Пеле - Глаусио Силва и Луиш Кладио, са достойни подгласници на алжирския бидон Зитуни.
И двамата нападатели не отбелязаха гол, докато играха за Дунав. Първият дойде с някакво напомпано клипче от YouTube и се отчете единствено с това, че от малкото наказателно поле щеше да причини комоцио на вратаря на Септември.
Клаудио пък пропусна да отбележи гол от пет метра на празна врата срещу Славия. Георги Петков е голям вратар, но не го бяхме виждали с поглед да промени посоката на изстреляната от главата на брезилеза топка. Е, видяхме и това... Заради магическите си заложби ветеранът се завърна в националния отбор. Какво стана с матирания Клаудио ли? Ами няколко дни след пропуска беше освободен от Дунав и по всяка вероятност е в родината си в очакване на карнавала в Рио.
Във Верея е пълно с играчи, заслужаващи да бъдат номинирани за "Златен бидон".
Дезорганизацията в клуба е пълна. Смяна на треньори, тотална анархия, напускащи футболисти и мижави пет точици в актива на старозагорци. Ако в тима бяха селектирали футболисти от Втора и Трета лига, едва ли резултатите щяха да са толкова плачевни. Затова Верея заслужава един голям "Златен бидон" за цялостно творчество.
Видно е, че в почти всеки роден тим има поне една голяма чуждестранна издънка. Дори във водещите отбори пробиват или се опитват да пробият незнайно по какви критерии селектирани футболисти. Изтърка се от повтаряне през годините, но пак стигаме до абсолютната истина, че по-добре е да развиваме родни млади играчи, а не да спасяваме мечтите на отдавна потънали на футболното дъно бидони "made in еди къде си".
