Заглавията продават - "Шок! ЦСКА фалира!" и малко по-неземетръсното "ЦСКА е пред фалит" изпълниха за незнайно кой път публичното пространство.
Босовете казали на играчите, че няма да има заплати, а клубът фалира съвсем скоро. Феновете молят с декларация новите спасители да добутат поне до края на сезона. Малко като в латино сериал, само дето не се очертава хепиенд.
Да, няма новина - ЦСКА е пред фалит, около фалит и в реално състояние на фалит вече 3 години, след като дотам го докараха управлението на "Титан" (5 години) и краткият, но неособено здравословен престой на Александър Томов в клуба.
Няма дружество или фирма в света, което се управлява с годишен бюджет, в който графа "Разходи" се пълни с около 9-11 милиона лева, а тази с надпис "Приходи" едва събира 2-3 милиона. Разликата няма откъде да дойде.
Та ЦСКА фалирал, значи. Най-новото развитие е, че никой не знае кой ще е собственик, след като господата Петър Манджуков и Юлиан Инджов не искат, въпреки че притежават акциите.
Феновете, които също притежават акциите (ако следите публикациите в медиите, наистина излиза, че поне 200% са тези книжа) търсят бос. Но не искат чичко паричко и т.н.
Да се стигне до тази ситуация не е лесно - малко като във вица: "Спокойно, корабът потъва, вода има за всички".
ЦСКА умишлено не е оставен да фалира досега, като дори фактът, че НАП в момента прави щателна проверка на всички дела на клуба, би следвало да означава, че дружеството ще бъде обявено в несъстоятелност.
Няма как да е иначе при над 10 милиона лева задължения само към държавни институции. На тях се трупат ежедневни лихви, защото да дължиш 10 милиона не е като да дължиш 10 лева.
Е защо не фалира? Защото никой няма изгода от това по веригата. Ще се наруши статуквото и твърде много хора ще са гневни, а това ги прави непредвидими.
Манджуков и Инджов вероятно проклинат деня, в който са се хванали на хорото. В момента да вземеш ЦСКА като собственик означава да си приготвиш едни 20-25 милиона, които да покрият сериозната част от задълженията, пробойните, първите и най-важни инвестиции в база (която да почне да връща после пари) и структура. И да осигурят оперативните разходи поне за първата година.
Трябва ти и отбор, както и да се плаща редовно на служителите. Говорим за месечен бюджет от поне 450 000 лева, или към 5 и нагоре милиона лева на година. И това не за отбор-шампион, а за такъв, който да е в играта. Плюс останалите харчове около отбор и клуб - поне по 7 милиона на година отиват за ЦСКА.
Насреща няма нищо - клубът няма активи освен емблемата и фенската си маса. Стадионът и базата не са на ЦСКА, отборът не е конвертируем - най-много около милион лева да се вземат от играчите. Единственият сигурен приход са тв правата, които са трохи, в сравнение с разходната част - не повече от 800 000 лева на година.
Евротурнири няма да има, защото клубът няма как да получи лиценз за тях, а и вече не е сигурно дали ще е в четворката и ще се класира. А в евротурнирите има свежи пари, които могат да помогнат чувствително за управлението на един закъсал клуб.
Е, какво получаваш ако вземеш ЦСКА - разходи, плащания, плащания...
В момента в България няма човек, който да се хване с такава задача. Твърде взривоопасно е, твърде лесно може да загуби много пари в ямата, оставена от "Титан" и доровена от Томов.
Но ЦСКА е нужен - както и Левски - за да има равновесие. На никой в държавното управление не му трябват и тези драми, за да бъдат насложени при ежедневните около банкова система, съдебна реформа, скандали в здравеопазването и обществено недоволство по кой ли не въпрос. Айде поне футболът и зрелищата да ги има, като хлябът е кът!
БФС също не иска ЦСКА да се появи в окръжните аматьорски групи. Тв правата бяха продадени твърде добре за качеството на продукта, но е ясно, че това се дължи единствено на червеното и синьото в него.
Без един от двата най-популярни клуба няма сериозен интерес към първенството. Няма и смисъл от платен канал. Системата няма да работи.
Така агонията продължава, дълговете растат лавинообразно, защото не се погасява нищо сериозно по тях.
Спасението на ЦСКА е в чуждестранна фирма с широк инвеститорски интерес у нас, която да отделя пари и да направи работещ мениджърски модел и екип на управление. Това за момента звучи като чудесно... и невъзможно да се случи въжделение.
На ЦСКА му трябва чудо. Но не такова като от 2013-а. Тогава на 2 дни от отиване в аматьорския футбол се появи Томов. Сега клубът е на същото положение, просто записа още две години от живота си.
Е, чакаме да видим кой ще е следващият спасител. И дали ще е пак някой, който да увеличи агонията, или наистина човек с план - и много пари.