Ще ви разкажем две истории за една професионална кариера във футбола.
Първата е за увенчания с всякакви отборни и индивидуални трофеи Лотар Матеус - железният боец, символизиращ доминацията на Германия в световния футбол в началото на 90-те години и определен от Диего Марадона като най-трудният съперник, срещу когото е играл.
Втората е за треньора Матеус, който претърпява провали или си тръгва преждевременно от отбори по цялото земно кълбо, постоянно игнориран от родните германски клубове.
От края на кариерата си през 2000 г. като играч на американския Ню Йорк Метростарс (днешните Ред Булс) Матеус, който в момента води националния тим на България, си мечтае за работа в родината си. Но Бундеслигата явно не го иска, а той вече е на 50 и е по-възрастен от 13 от 18-те треньори на елитните немски отбори. Изглежда, че времето му за това вече е минало и на мода е новото поколение.
Клубовете от Германия са мнителни към него. През пролетта се говореше за интерес на Мюнхен 1860, който сега е във Втора Бундеслига, но не се стигна до нищо конкретно. Навремето се споменаваше името на Айнтрахт (Франкфурт), а също и на Нюрнберг, където Лотар бе на крачка да започне, но привържениците на клуба от Бавария протестираха заради това, че той е символ на техния местен съперник Байерн.
Но има и още нещо, което попречи на Матеус да оглави Нюрнберг. Което обяснява как може би най-добрият немски футболист за всички времена след Франц Бекенбауер не може да си намери работа в своята страна. Заради което не го искат и в неговия Байерн. Истината е, че в отбора, известен като "ФК Холивуд", халфът бе истинска холивудска звезда. Неговият личен живот бе, а и все още е, водеща тема в булевардната преса, при това с любезното му сътрудничество.
Матеус се е женил четири пъти - за последно през януари 2009 г. в Лас Вегас за 21-годишна украинска манекенка, с която се запознал година по-рано на бирения панаир Октоберфест. Когато се разделиха и с нея, той отново се появи в жълтия "Билд". "Винаги има някаква история, свързана с жена. И Матеус сам си споделя всичко за своите любовни афери", казва Филип Зелдорф, футболен репортер на "Зюдойче Цайтунг", "Той става за смях с личния си живот. Беше велик играч, не е лош човек, но е малко наивен".
Друг фактор, възпрепятстващ назначението на Лотар в Бундеслигата, е самата му треньорска биография. В нея има успешни моменти, но шокира с краткостта на периодите начело на отборите. След края на състезателната си кариера той води номадски живот, "опъвайки палатка" в Австрия (на два пъти), Сърбия, Унгария, Бразилия, Израел и сега в България. Една година обикновено е много време за него да остане на едно място - независимо дали причината е уволнение, преминаване на друго, по-привлекателно място, финансови спорове или лични мотиви, както той обясни внезапното напускане на Атлетико Паранаензе.
Краят на тези пет седмици в бразилския град Куритиба са най-ниската точка в кариерата на треньора Матеус, поставили под голяма въпросителна неговия професионализъм.
А тя започна с очаквания той да стане новият Бекенбауер, след като, подобно на Кайзера, и Лотар беше всепризнат лидер на терена. През декември 2002 г. Матеус пристигна в Белград, където оглави Партизан след един неуспешен сезон начело на Рапид (Виена). "Черно-белите" бяха начело в класирането, когато германецът пое отбора, а на края на първенството завършиха с 19 точки пред вечния враг Цървена звезда. Несъмнена е заслугата на Лотар за историческото първо класиране на сръбски клуб в груповата фаза на Шампионската лига, след като отстрани Нюкасъл начело с Боби Робсън. Срещите с Реал (Мадрид), Порто и Олимпик (Марсилия) в групата за първи път привлякоха вниманието върху бившата десетка в качеството му на треньор.
Тогава обаче той взе първото от грешните си решения на новото поприще. През декември 2003 г. Матеус напусна, за да поеме националния отбор на Унгария. Една неуспешна квалификационна кампания по-късно и двете страни се разделиха по взаимно съгласие.
Следващата му работа бе в Атлетико Паранаензе. След едва седем мача там Лотар каза на шефовете си, че неотложно му се налага да замине за Германия и никога след това не се върна, а изпрати оставката си по факса. От клуба разкриха, че им е завещал и неплатена фактура за телефонни разговори за 6000 долара...
"На футболното игрище невинаги е слънчево, понякога има и облаци", каза Матеус след загубата на България от Беларус миналия месец. Работата му там започна с победа над Уелс през септември, но след това представянето на отбора се влоши. През юни българите загубиха в приятелска среща и от сборния тим на остров Корсика. След загубата от беларусите немецът призна, че не е могъл да заспи...
Често срещано обяснение за неуспехите на велики футболисти на треньорската скамейка е, че те не могат да търпят по-ограничените възможности на възпитаниците си. Матеус бе уникален полузащитник, той имаше най-мощното присъствие в епохата на физически мощния футбол - ранните 90-те години. В Италия коронова тогавашната ФРГ със световната титла и бе избран за най-добър футболист в Европа и света. Изигра 150 мача за националния си отбор и държи рекорда за най-много мачове на мондиал - общо 25 срещи на 5 първенства! Игра и на 4 европейски, като през 1980, едва на 19, бе част от тима на ФРГ, спечелил континенталното отличие. Единствената голяма титла, която му липсва, е клубен шампион на Европа. Той бе на крачка от трофея с Байерн на инфарктния финал в Шампионската лига през 1999 г., но бе сменен 4 минути преди края при резултат 1:0, след което Манчестър Юнайтед осъществи прочутия си обрат в добавеното време!
Невъзможността да започне работа в родината си обаче се оказа траен комплекс за Лотар и няма признаци това положение да се промени скоро. Сега големият шампион е зает със задачата да намери начин как България да постигне първата си в историята победа над Англия.
На снимките на личния си уебсайт Матеус изглежда като потомствен аристократ. Един футболен принц без трон, който да наследи, и който все още не може да разбере, че времето на монархиите отмина...
