Намираме се в мрачни времена за българския футбол, в които обаче всеки светъл лъч блести с ослепителна светлина.
Сякаш безброй пъти е изговорено всичко за ниското ниво на школите, за некомпетентните треньори и липсата на млади кадри. Но на този фон един български специалист под 40 г. застана начело на хегемона в родния елит и мигновено възроди отбора, за да го изведе до исторически европейски победи.
Малцина очакваха Станислав Генчев, поставен като пожарен вариант след уволнението на Стойчо Стоев, да постигне толкова много с разградчани за по-малко от два месеца.
Който не познава Генчев, може да подцени приноса му за досегашните резултати и да го приравни към останалите треньори, които се изредиха в Разград напоследък.
Но бившият полузащитник е нещо повече от поредния помощник-треньор, попаднал на точното място в точното време, за да се пробва като старши - всъщност той е един от най-обещаващите млади наставници у нас, а богатият му опит от активните години на терена и наученото от големи имена в бранша са факторите, които показват, че този фурор в Разград не е случаен.
Как се разви футболният път на Генчев, за да достигне той от футболист на Левски и Литекс, през асистент на Красимир Балъков, чак до старши треньор на Лудогорец?
Генчев е роден в Дряново преди 38 години и футболната му кариера минава през доста възходи, триумфи, но и перипетии.
Юноша е на Локомотив (Дряново), но в осми клас преминава в спортното училище във Велико Търново и започва с Етър. В професионалния футбол пробива с екипа на Левски едва 18-годишен.
На "Герена" той за пръв път спечели шампионската титла и Купата на България, за първи път игра в евротурнирите и бързо се понрави на феновете като интелигентен и многообещаващ халф с универсални качества и вкус към атаката.
"Това е отборът, който ми е на сърцето, няма как да го отрека. На „Герена" ме изградиха като футболист, показаха ми професионалния начин на работа", признава Генчев. Но след като бе преотстъпен последователно на Спартак Варна, Велбъжд и Черно море, периодът му при "сините" окончателно приключи.
Последваха три забележителни години с Литекс, където Генчев взе Купата на България, а после достигна до 1/16-финалите в Лига Европа след преодоляване на груповата фаза под ръководството на Люпко Петрович.
В тези години той стигна и до националния тим, като още в дебюта си вкара победния гол в приятелски мач срещу Финландия. През 2008 г. дойде и моментът да се пробва в чужбина и изкара три години в румънския Васлуй.
Във Васлуй Генчев се изявяваше на всякакви постове в полузащитата, а понякога и като централен защитник и десен бек. На един мач срещу Омония Никозия в Лига Европа даже му се наложи да сложи ръкавиците и да бъде вратар в последните 10 минути.
С румънците той спечели турнира на УЕФА Интертото, който вече не съществува. Генчев беше обявен и за играч номер 1 на сезона за румънците, но през 2011-а напусна заради скандал с президента на клуба.
Когато завръщането в България беше на дневен ред, той избра новия проект на Лудогорец и не сбърка.
Генчев изигра два сезона за "орлите" и беше основен футболист при първите две титли на тима. "В Лудогорец се върнах вече като завършен футболист. Колективът беше страхотен, печелехме мачовете си с лекота. Там изпитах най-голямо удоволствие от играта", спомня си халфът.
Генчев завърши кариерата си на футболист с екипа на Етър през лятото на 2017 г., когато беше не само капитан, но и играещ старши треньор, а преди това и помощник на Георги Василев.
Тогава Генчев беше на 36, а именно на тази възраст кариерата си в Етър приключи и Ивайло Петев - който веднага след това стана треньор и пое Лудогорец, за да спечели първите две титли в историята на "орлите", и то със Станислав Генчев в състава си.
Генчев обаче изглежда като по-развита и осъвременена версия на Петев. В онзи свой последен мач за Етър халфът отбеляза втория гол за своите за равенството 2:2 с Несебър, а това попадение в крайна сметка класира "болярите" за Първа лига.
Така Генчев имаше възможност да насъбере първия си опит като старши треньор в елита до края на календарната 2017-а, после Красимир Балъков застана начело на Етър и Генчев се върна в ролята на помощник.
Когато Балъков беше назначен за национален селекционер в средата на май, изглеждаше сигурно, че именно Генчев отново ще поеме Етър. Той обаче избра да стане част от щаба на Стойчо Стоев в Лудогорец, за да се стигне не след дълго до големия му шанс начело на шампионите.
Във втория си период в Разград Стойчо Стоев не успя да намери подход към футболистите, опита да интегрира новите попълнения, но играта беше необичайно бавна, безидейна и тромава за стандартите на Лудогорец.
Отпадането от Ференцварош още в първия предварителен кръг на Шампионската лига след две загуби предопредели съдбата на Стоев, а уволнението стана факт след едно нулево равенство със Славия.
Генчев беше поставен начело, естествено като временен вариант. Но в българския футбол сякаш най-силно важи максимата, че няма нищо по-постоянно от временното. А точно в Лудогорец на Кирил Домусчиев смяната на треньора преди ключов мач е любима част от репертоара.
Така Генчев за пръв път води Лудогорец в реванша с Марибор, който задължително трябваше да класира "орлите" в групите на Лига Европа, за да не бъде сезонът тотално провален в самото му начало.
Стартът на мача беше прекрасен, още в първите минути Лудогорец играеше на съвсем друга скорост от показваното при Стоев, а асовете Марселиньо и Кешеру осигуриха два гола аванс. Второто полувреме беше по-сложно, домакините тръгнаха на щурм и успяха да изравнят, самият Генчев показа колебания при воденето на мача, Лудогорец беше на косъм да изпусне спечелен двубой.
Но с треперене и щипка късмет, докоснал дебютанта Генчев, равенството 2:2 беше удържано, Лудогорец влетя в групите и оттогава досега посоката е само напред и нагоре.
Оттам нататък Генчев постигна забележителните осем поредни победи с отбора. Не всички бяха впечатляващи като игра, пък и успехи над Ботев Враца, Етър, Арда, Дунав и Нефтохимик няма как да направят кой знае какво впечатление.
Но на европейската сцена Лудогорец на Станислав Генчев твори история.
Великото 5:1 над руския гранд ЦСКА Москва с хеттрик на Клаудиу Кешеру е най-голямата победа на български отбор в групова фаза на евротурнирите. Тя беше последвана от категорично отмъщение срещу Ференцварош - 3:0 в Будапеща и съвсем друг облик на тима от този, който толкова скоро беше отпаднал от унгарците.
Генчев изведе един преобразен отбор с почти изцяло различни изпълнители - 8 нови титуляри в сравнение с гостуването на същия стадион през юли.
За да стигнем и до дербито в България срещу втория в класирането Левски, който с всичките си проблеми в момента е най-близо до "орлите" от цялата efbet Лига.
"Сините" подходиха смело в Разград, но Лудогорец спечели с 2:0 със спокойствие, рутина и значително по-висока класа от тази на съперника, без въобще да показва пълните си възможности. А опитните фигури продължават да играят като преродени и с пълно раздаване за отбора и своя треньор.
"Със сигурност ми помага страшно много това, че съм играл с някои от момчетата, защото през годините уважението се е запазило. Аз съм бил капитан на тези играчи", обяснява Генчев.
В целия този период треньорът остава доста сдържан и умерен. Няма как да е иначе, видял е и хубаво, и лошо във футбола. А и докато се наслаждава на триумфалния поход на Лудогорец, в националния тим емоциите са на противоположния полюс.
На Станислав Генчев се пада да бъде помощник на Красимир Балъков именно сега, когато търпим може би най-унизителния период в цялата история на националите и с всеки следващ мач те поставят нови антирекорди.
Но Генчев се учи и от успехите, и от несполуките. Смята се за късметлия по време на футболната си кариера, защото е работил с почти всички големи български треньори.
Сред тях Станислав споменава Димитър Димитров-Херо, Мъри Стоилов, Люпко Петрович, Вили Вуцов, Ивайло Петев, Георги Василев, както и Балъков. По време на престоя си в Румъния Генчев е попил от методите и на Хуан Рамон Лопес Каро, бивш помощник на Висенте дел Боске в Реал Мадрид, който даже и води "кралете" в няколко мача.
"Изключителни треньори, от всичките съм научил по нещо, което се опитвам сега да предам на моите футболисти. Най-важното е, че дисциплината в един отбор е решаваща и това, което каже треньорът, трябва да се изпълнява от всички играчи", разяснява концепцията си Генчев.
Признава обаче, че най-голямо влияние върху него е оказал Станимир Стоилов.
Във футбола нещата се обръщат изключително бързо, но поне за момента Генчев изглежда непоклатим на поста си, тимът му е почти сигурен за елиминациите на Лига Европа, а в България няма кой да отнеме шампионския му трофей.
Намери ли Лудогорец своето дългосрочно решение за треньорския пост? И намери ли най-сетне българският футбол голямо име от младата генерация треньори?
За отговори е рано, но самият факт, че такива въпроси възникват, говори достатъчно за възхода на Генчев.
Ако футболът ни ще тръгва в различна посока от сегашната, са нужни повече нови лица в занаята като него.
