Една от най-интересните статии, които прочетох в последната седмица, бе написана от майка, която се оплакваше от твърде ранното професионализиране на играта в Англия. Въпросната жена бе шокирана от факта, че синът й - петгодишно хлапе, получил жълт картон за неволна игра с ръка. И че отказал да продължи участието си в мача, след като през второто полувреме установил, че от всички деца наоколо, само той е без фланелка на отбор - досрамило го.
Във въпросната статия имаше и мнение на експерт, който твърдеше, че дори бебета на 18-месечна възраст може да започнат да се занимават с физически упражнения, за да са по-готови за бъдеща кариера във футбола. И дори говореше за евентуалните им травми.
18- месечни!?
Деца, които току що са проходили, да се занимават с футбол?!
Без да обиждаме свръхамбициозните родители, се оказа, че заради тях в Англия вече почти не може да се играе футбол не-организирано. Ей, така след училище - правиш греди от две раници и озеленяваш джинсите си за ужас на майка си. Няма с кого - повечето хлапета тренират „професионално" и не искат да си губят времето с аматьори.
Статията, завършваше с мнението на друг експерт - някой си Нийл, който обаче беше напипал най-добре за какво става въпрос: „В Холандия треньорите учат децата първо да се забавляват и след това какво да правят с топката. Ние ги учим така, че да започнат да печелят много пари".
В Ниската земя, между другото, има над 10 000 лицензирани треньори от УЕФА. В Англия - 2679. Германия е лидер по този показател с 34 970 човека. Испания има близо 24 000 лицензирани треньори. Е, учудващо ли е тогава защо на Острова имат проблеми въпреки огромния паричен поток, който генерира футбола?
Сигурен съм, че без дори да става въпрос, така както е с обезвелосипедения Амстердам през Втората световна война, германците ще си признаят, че са взели нещо от холандската система. Какво и испанците - все пак школата на Барса и огромна част от структурата на клуба е изградена не от кой да е, а от Йохан Кройф.
Промяната е започнала тихо и потайно някъде в средата на 90-те - от това да печелиш на всяка цена към получаване на удоволствие от играта. И за футболистите, и за феновете.
И в момента забавлението и джентълменското отношение към съперника и играта като цяло се е превърнало в цел номер едно за германците. Затова и там всеки може да бие всеки, а средната възраст на отборите рядко надвишава 26 години. Затова и жестове като тези на Доминик Пайц и Бастиан Швайнщайгер са често срещани.
За какво става въпрос ли? Преди три понеделника Унион прие Бохум. Скучен мач от Втора Бундеслига, запомнен със счупения глезен на Матиас Конча. Бохум спечели с 1:0, но в началото на второто полувреме се случи знаменателен инцидент - дълго подаване към Чонг Тае-Се завърши със съдийски сигнал. Според рефера - игра с ръка, за което севернокореецът заслужава жълт картон.
Тогава въпросния Пайц (иначе типично немско ренде) отиде при арбитъра и много настоятелно започна да го убеждава, че е сбъркал. Че Тае-Се е играл чисто с глава и не трябва да получи жълт картон. И успя. А повторенията доказаха, че той е бил прав, а не реферът.
В сряда същото опита и Швайнщайгер. При това неговото действие дойде в много по-важен момент. В най-голямото дерби на Юга, в опита на Щутгарт да отнеме Купата от Байерн. Тогава, когато баварците водеха с 3:2 като гост, а до края оставаха 25 минути, националът опита да спести изгонване на Буларуз. „Не мисля, че нарушението му бе за втори жълт картон", каза Швайни в последствие. Реферът Майер обаче имаше други идеи и въпреки двеминутния спор изгони холандеца. Но идеята и в двата случая е ясна. Честно постигната победа (както всички ние знаем, но често забравяме) носи далеч по-голямо удоволствие от такава, взета след някой мръсен номер.
Затова и Бундеслигата е може би единственото голямо първенство в Европа, където в последните минути топката не се задържа около ъгъла на полето на съперника, за да се печели време. Просто е - ако си по-добър ще спечелиш и без тази минута бавене. Затова няма и ненужно лежане и търкаляне след нарушение. Потърпевшият става, ако може, изтупва се и продължава.
И може и да изглежда смешно, но е факт - духът на играта, такъв какъвто е бил някога в Англия и Шотландия, в момента е най-жив именно в Германия.
