Идеята на БФС да дари на болно дете парите от глобите на футболистите за неспазването на нареждане на селекционера Лотар Матеус след мача с Беларус е похвална.
Няма спор, най-важното на този свят са децата. Още повече, че сред виновните, макар и все още те да не са обявени официално от националния селекционер или от ръководството на футболната централа, сигурно има и някой родител. Който знае какво е детето ти да го боли и да не можеш да му помогнеш.
Само че в случая даряването на тези 16 000 лева или 8000 евро повече прилича на евтин популизъм. И на замазване на очите на българския запалянко. Най-вече защото националния отбор от доста време не изпълнява това, за което се събира. А именно - да играе с желание срещу всички съперници. Може и да не печели, но поне да показва желание, когато е на терена и защитава честта на България. В тима на Лотар Матеус такова нещо, поне напоследък, липсва.
Желание обаче не липсва, когато футболистите се наредят на опашка при Сашо Динев. Ако някой не знае, това е администраторът на националния отбор на България. Той се занимава с повечето организационни неща, когато играчите се съберат. И съответно той или помощниците му раздават парите на футболистите.
А те никак не са лоши - по 1000 евро на калпак за повикване в националния тим. Това означава, че всеки национал годишно си осигурява едни десетина хиляди евро. И за какво - да дойде на лагер-сбор, да тренира 3-4 дни, да яде и да спи. И накрая дори да не играе, пак е заработил нещичко.
Не че българските национали са обеднели. За тях тези пари са една почерпка в БИАД, „Найт Флайт" и тем-подобни заведения, които са любими на футболистите.
За някой друг обаче те могат да бъдат животоспасяващи. Повечето от нормалните българи, които блъскат от сутрин до вечер, не могат да изкарат 10 000 евро за цяла година.
Вярно е, че за това не са виновни националите, но не е ли по-добре и те да се замислят върху случилото се в Минск. Там станаха за смях първо на терена, където отбора на Беларус ги попиля. А после половината от тях решиха, че това не стига и отидоха на бар. Въпреки изричната забрана на Лотар Матеус.
Е, хванаха ги и ги глобиха. Само че кой ще глоби тези, които си легнаха след загубата и най-вероятно още на следващия ден забравиха за този мач. Не е ли по-добре след такива срамни за България срещи всички пари, които се полагат на играчите, да бъдат събирани?
Дали ще бъде за болно дете или за друга благотворителна дейност няма никакво значение. Важното е, че ще отидат при някой, който наистина се нуждае от тях и може да ги оцени.
А не да отиват при някои от футболистите на Матеус, които дори имаха наглостта да излязат пред медиите и да обявят: „Ами той ни забрани да ходим на бар, ама ние не го послушахме и сега ще си понесем последствията".
Впрочем самият германец също започва да изневерява на принципите си. И съответно да олеква. Бе обещал желязна дисциплина, но веднъж си затвори очите, след като футболистите откровено се подиграха с него.
Сега те знаят, че номерът им ще мине. Дори да им струва нови 1000 евро.
