Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Краят на протеста

След няколко победи недоволството на публиката на ЦСКА май ще се окаже "буря в чаша вода" Снимка: Getty Images
След няколко победи недоволството на публиката на ЦСКА май ще се окаже "буря в чаша вода"

Този уикенд е по-специален. И не защото ЦСКА за първи път началото на сезона има възможност да влезе в Топ 5. А защото бурният протест срещу управлението на пернишките шефове е на път да окапе, както есенните листа наоколо. И да премине от масове псуване и обиждане в тихо мърморене. Както и повечето подобни - справка протестът на феновете на Левски срещу Тодор Батков. А колко различно изглеждаше само преди три седмици... Всички на стадиона обиждаха собствениците, искаха да ги бият след мача с Рапид, събра се комитет, подготвяше се революция. Но господата Борисов и Иванов с няколко бързи хода сломиха съпротивата. 

Първо действие: смяната  на Гьоре и Костадинов, последвана от победата в Перник, съчетана с  боя над Главата. Класика -  махат се двамата виновници за слабите мачове и ЦСКА бие. "Как?" е друг въпрос, още повече той е изместен от грандиозен скандал. Дясната ръка на Дучето е набит от Калоян Стоянов. Което, колкото и цинично и абсурдно да звучи, е адски правилно от гледна точка на Титаните. Защото разцепва протестиращите - публична тайна е, че не всички от Сектор „Г" са на едно мнение с шефовете си. Както е и в Сектор „Б" между другото.

Второ действие: на публичното не-гледане на мача ЦСКА - Берое  се събират толкова хора, колкото  и на протеста срещу отнемането на лиценза за Европа по времето на Александър Томов. Ясен знак за твърдото ядро, с което разполага едната страна. По същото време обаче червените бият драматично старозагорци с 3:2 и се появява надежда за излизане от кризата. Тя е официализирана след успеха над Рапид. Който, ако трябва да сме честни, срещу ЦСКА игра на нивото на Берое (ако не и по-слабо). За повечето хора обаче победите са знак за обръщане на палачинката. Все пак вече и футболистите са получили всичките си пари, а ТИТАН АС обявява и начало на ремонт на „Армията".

Трето действие: революционерите се събират, но са осмяни публично от публикации в подходящи приближени медии . Комитетът, така или иначе, няма подходяща кандидатура за нов собственик и иска управлението да е по мъглявата испанската формула, която обаче далеч не е толкова лесно приложима или релизируема. Протестиращите не се възползват и от факта, че Костадинов е върнат в управата, а Борисов се излага с интервю в познат стил по Ринг.бг.

Четвърто действие:  ЦСКА бие и в Благоевград. Въпросът как отново е на заден план  - все пак Пирин падна и от Левски - няма нищо по-нормално от това да загуби и от червените. Макар и те да са изморени и да не показват нищо повече, отколкото по времето на Гьоре. Но пак са без скъпоплатените туристи от чужбина. И вече имат четири поредни победи.

Пето действие: по щастливо стечение на обстоятелствата по времето на възхода на вицешампионите Левски влиза в криза и само за няколко кръга губи комфортния си аванс пред червените - от 12 точки, разликата е сведена само до четири.

Така повечето причини за масов протест са отпаднали. Резултатите вече са добри, големият враг е съвсем наблизо и може отново да отнася подигравки (излез на сцената и се поклони, Иво Иванов!), идват три много важни мача, на които няма как да се протестира. Особено на този с Бешикташ, когато ще има и най-много хора на стадиона. Освен това, въпреки дългогодишното си познанство с Дучето и някои други хора от комитета „Протести до дупка", те също сбъркаха - защото не са алтернатива на настоящото управление.

И така само за три седмици, Вятърът на промяната се сведе до буря в чаша вода. Която ще бъде забравена още по-бързо при добро развитие на нещата напролет. Справка - Левски. Всъщност подобни „драматични" и водещи до нищо протести далеч не са патент само на сини и червени. През годините феновете на почти всички отбори имаха поводи, причини и възможност да протестират. И резултатът винаги беше един и същ - на босовете не им пукаше. Защото те знаят - серия от добри резултати праща протеста в миналото. Особено като протестиращите нито имат пари, нито кандидат за мястото на върха. Така че, кой е изгонил този или онзи са глупости. „Гробокопачите" винаги си тръгват сами. По една много проста причина - парите. Които или се изпаряват или очакваните финансови потоци така и не потичат в правилната посока.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените