Петте най-големи съдийски тесли срещу България

Когато говорим за съдийски решения в ущърб на България, всеки би се сетил за онзи полуфинал срещу Италия в САЩ през 1994 г. Той обаче дори не попада в нашата класация...

Синьор Барласина ни изяжда два гола
България – Чехословакия 1:1, 7 ноември 1937 г., София

В квалификациите за световното първенство през 1938 г. във Франция българският отбор трябва да играе срещу Чехословакия. Световни вицешампиони от последния мондиал, чехите минават за велика сила. Затова стадион „Юнак” е пълен до дупка, а в ложата е цялото правителство, начело с премиера Георги Кьосеиванов. В средата на първото полувреме Любомир Ангелов-Старото вкарва чист гол за България, анулиран без всякаква причина от италианския арбитър Риналдо Барласина. Точно преди почивката Ржиха извежда гостите напред – 0:1. Този резултат остава почти до края, когато омърлушената публика вече се надига да си ходи. Точно тогава Бругер събаря в наказателното поле Никола Николов и съдията дава дузпа. Зад топката застава смелчагата Георги Пачеджиев-Чугуна и изравнява 1:1. В следващата атака става истинско чудо, когато Николов изстрелва страшен удар към чешката врата. Само където не им разпаря мрежата – 2:1 за България!

Всичко живо се прегръща по терена и на трибуните. На малцина прави впечатление, че съдията Барласина се изнизва от игрището, без да е подновил играта с удар от центъра. Запалянковците маршируват победоносно из София. По телеграфа от БТА също е пуснат резултат 2:1 за България. Повече от час след мача се разбира, че мачът всъщност е 1:1. Пред слисаните нашенци Барласина дава абсурдното обяснение, че уж надул свирката точно когато Николов е стрелял. На следващия ден вестник „Спорт” на Иван Селвелиев излиза със заглавие: „България бие Чехословакия с 2:1…? Но благодарение снизходителността на рефера Барласина резултатът остана равен 1:1”. Тъй като скандалният съдия е пътувал с аероплана, което е рядкост в онези години, по вестниците му отмъщават със следното стихотворение: „Ти със самолет пристигна, и със самолет замина, но два гола ни изяде, о, синьоре Барласина!”

Диев: „Това не беше футбол, а дивашки бокс”
България – Аржентина 0:1, 30 май 1962 г., Ранкагуа

Първият мач на България на световно първенство се превръща в истинска касапница, благодарение на испанския арбитър Хуан Гардеазабъл. Аржентинците повеждат още в първите минути с гол на Факундо, след което заиграват брутално под благосклонния поглед на рефера. Първият тежко контузен е Петър Величков от Славия. След него подкарват с ритници аса на Спартак (Пд) Тодор Диев-Дорчо. Нападателят получава тежък удар в окото, спукват му реброто и за него световното приключва. Същата съдба сполетява на терена и Христо Илиев-Патрата от Левски. По онова време смените не са позволени от правилника и тримата остават до края на игрището в осакатено състояние.

След мача гръмва голям скандал. Репортерите на европейските вестници на мача в Ранкагуа обвиняват рефера. Билдър Джой, пратеник на английския „Ивнинг Стар”, предава следното: „Българското дясно крило Диев ми показа следите от грубостите. Той вдигна фланелката си и видях ребрата му нарязани от аржентински бутони. Дясното му око бе подпухнало от удар с лакът и той промърмори: „Това не беше футбол, а дивашки бокс”. „Дейли Експрес” добавя: „Аржентинските касапи накълцаха българите! Жалка имитация на футбол на световно първенство. Аржентинците се бореха и бутаха с ритници и юмруци, които ги класираха като най-опасни грубияни в Чили”. „Дейли Хералд” добавя, че в мача е имало общо 76 фаула, от които 90% в сметката на Аржентина. Изпонаритани, българите губят с 1:6 следващия си мач срещу Унгария, а в последния си двубой завършват 0:0 с Англия.

Мексиканец съсипва олимпийския финал
България – Унгария 1:4, 26 октомври 1968 г., Мексико Сити

На олимпийските игри в Мексико `68 българският национален отбор на треньора Георги Берков стига чак до мача за титлата. В полуфинала храбреците от България бият мексиканските домакини пред 50 000 техни привърженици с 3:2 след три страхотни гола на Петър Жеков, Начко Михайлов и Цветан Веселинов-Меци. Финалният двубой срещу Унгария се провежда пред 75 000 зрители на стадион „Ацтека” в столицата Мексико Сити. След 20 минути игра България вече води с гол на Веселинов. В този момент на сцената излиза мексиканският арбитър Диего де Лео. Отначало гони Веселинов за нищо. После абсурден червен картон получава и Кирил Ивков след двубой за топката във въздуха с унгареца Дуляй. Разгневен, Начко Михайлов хвърля топката и за беда уцелва рефера по главата. И на него червен! Останали с 8 души на терена, българите губят с 1:4.

Мексиканската публика побеснява срещу сънародника си. Налага се играта да бъде спряна, тъй като ядосаните зрители хвърлят към терена възглавничките си за сядане. Световната преса настръхва срещу несправедливостта. „Диего де Лео провали олимпийския финал, който иначе се очертаваше да бъде много интересен”, коментира „Франс Футбол”. Знаменитият английски журналист Брайън Гленвил пише специална статия в испанското издание „Мундо Депортиво” за двойния аршин на Де Лео. Българските футболисти плачат при награждаването, докато им окачват сребърните медали. Малката им утеха поне е, че същата вечер борецът Боян Радев катурва румънеца Мартинеску на тепиха и печели втората си олимпийска титла.

Кръв по терена на „Лансдаун роуд”
Ирландия – България 2:0, 14 октомври 1987 г., Дъблин

Дълго време мачовете между България и Ирландия са нещо като филм на ужасите. При българската победа с 2:1 през 1977 г. в София става голямото сбиване, завършило с четири червени картона и милиция на терена. Две години след това, отново на „Васил Левски”, нашите печелят с 1:0, но чупят крака на Джими Холмс. Ирландецът едва не умира в самолета на прибиране към Дъблин. Най-нажежена е обстановката обаче през 1987 г., когато двата тима спорят за място на европейското първенство. България печели двубоя в София с 2:1, но вторият мач на стадион „Лансдаун роуд” остава в история с пролятата кръв на игрището. При това под благосклонния поглед на холандския арбитър Ян Кайзер, който дори не счита за нужно да вади картони. „Търсеха победата с най-брутални средства. Падне наш играч на земята, минава някой от противниците и го рита по главата за по-сигурно!”, свидетелства приживе д-р Димитър Гевренов, на когото ръцете цял мач са в кървища.

Първият пребит е защитникът на Левски Петър Петров, той губи съзнание след саблен удар от нападателя на Ливърпул Джон Олдридж. Вратарят ни Антонио Ананиев-Банана пази до 55 минута с отекъл глезен. Точно тогава Пол Макграт от Манчестър Юнайтед го удря с лакът в главата и Ананиев получава комоцио. Заменилият го Илия Вълов отнася свиреп ритник в темето от Рей Хютън от Ливърпул и завършва двубоя с пукната глава. Чак в последните минути реферът гони Брейди, когато едва не отсича крака на Аян Садъков. Завършваме мача със загуба 0:2, която по-късно се оказва фатална за класирането ни, и на Евро `88 отиват ирландците. Същата вечер в Дъблин един човек не спи цяла нощ. Това е д-р Гевренов, който дежури край леглата на петима тежко контузени играчи, да не би някой да получи мозъчен кръвоизлив. И до днес участниците в онзи мач са категорични, че съдията Ян Кайзер е умишлено е допуснал всичко това.

Полякът Войчех спъва Пеневата чета
България – Швеция 1:1, 8 септември 1993 г., София

Възловият мач от квалификациите за световното първенство в САЩ `94 е поверен на поляка Рихард Войчех. България има нужда от победа на всяка цена, за да остане в играта за място на финалите. Заради контузии, наказания и вътрешни разправии в отбора ни не играя цели шестима важни футболисти, сред които вратарят Боби Михайлов, Наско Сираков и Любо Пенев. Пред повече от 40 000 запалянковци на „Васил Левски” предвожданите от Христо Стоичков българи се хвърлят в бесни атаки. Брутално подкосяване на Емил Костадинов в пеналта води до дузпа, от която Стоичков открива резултата. След това Мартин Далин изравнява след грешка на Трифон Иванов. Българският отбор обаче заиграва още по-яростно и изглежда, че вторият гол е само въпрос на време. В този момент се намесва съдията Войчех. Полякът отначало позволява на шведите да ритат най-грубо нашите, за което вади само един жълт картон на Андерсон. След това анулира чист гол на Красимир Балъков, както се вижда и от повторението по телевизията. После включилият се в атака Емил Кременлиев е съборен в пеналта. Чиста дузпа, само че полякът си трае. Асистент-арбитърът Кочар от своя страна почва да пуска шведите да атакуват, като не вдига най-малко три явни засади. В крайна сметка със зъби и нокти скандинавците устискват скъпоценната точка.

След мача всички от българската страна твърдят, че скандалните отсъждания са били поръчани лично от президента на УЕФА Ленарт Йохансон, за да бъдат облагодетелствани шведските му сънародници. „Съдийството не бе на нужното равнище, но не трябва да забравяме, че Ленарт Йохансон е швед”, натъртва разочарован Димитър Пенев. Същото казва и Христо Стоичков, когото по-късно викат на обяснения в централата на УЕФА. Всичко изглежда загубено, но гафът на Франция срещу Израел (2:3) връща шансовете на България, а победата с двата гола на Емил Костадинов на „Парк де пренс” подпечатва визите ни за САЩ `94.

Миналия петък ви представихме петте най-големи съдийски аванти, които българският национален отбор по футбол е намазвал в цялата си история.

Ред е да проследим и своебразния топ 5 на случаите, когато нашите са били ощетявани и ограбвани от представителите на футболното правосъдие.

Макар че най-известната съдийска „черна котка”, която ни е минавала път, е Жоел Киню, свирил мача Италия – България (2:1) в полуфиналите на САЩ `94, ще си позволим да оставим французина извън класацията. Все пак става въпрос само за една неотсъдена дузпа, макар и на полуфинал на световно първенство, и то след като вече ни беше дал друга. Кой е този, който ще свирне две дузпи за България, и то в такава важна фаза?

Но има ред други случаи, в които футболните арбитри са си правили истинска подигравка с българските национали. Изобщо не става въпрос за допуснати една или две грешки, а за тотално съсипване на мача и абсолютно нечестен резултат в неговия край.

И така, кои са големите душмани на футболна България през годините?

През 1937 г. италианският рефер Барласина ограбва отбора ни, като го лишава от заслужен триумф над световните вицешампиони от Чехословакия в София, присъждайки равен резултат вместо победа. А тя е щяла да бъде най-великата за България преди Втората световна война.

Какво да кажем за испанеца Хуан Гардеазабъл от Билбао, посякъл националния отбор на България в дебютния му мач на световни финали през 1962 г. в Чили? Няколко години по-късно мексиканецът Диего де Лео опропастява олимпийския финал на игрите през 1968 г. и вместо към България, шампионската титла заминава за Унгария.

Две десетилетия след това холандският арбитър Ян Кайзер допуска голямото кръвопролитие на стадион „Лансдаун роуд” в Дъблин, когато целият български отбор е осакатен при загубата си с 0:2 от Ирландия. А заради поляка Рихард Войчех насмалко Пеневата чета да гледа световното в САЩ `94 по телевизията.

Вижте подробностите в галерията.