Какво е общото между футбола и литературата? Ами това, че българският футбол днес може и да не става много за гледане, но пък се оказа годен за четене.
С това ще се запомни и футболната 2018 година в България. През нея най-популярната игра у нас ненадейно се настани на пазара на спортна литература. Първо излезе автобиографията „С ЦСКА в сърцето" на Аспарух Никодимов, последвана от абсолютния бестселър „Христо Стоичков - Историята" и „По моя начин" на Димитър Бербатов. Какво по-хубаво, когато три от най-големите фигури в историята пренесат публиката в добрите стари времена?
Но извън успехите си на литературния фронт българският футбол няма много за хвалене и през тази година.
Тя почна и свърши в Разград. На 15 февруари Лудогорец падна с 0:3 от Милан, а през декември стигна до 1:1 с Цюрих и отпадна от Лига Европа. Междувременно отборът стана шампион за седми пореден път. Извъртя трима треньори. Опротивя на всички заради бруталното подкрепяне от съдиите. Такова чудо не се помни дори от времената на соца, когато за Левски се свиреше по линия на МВР, а ЦСКА се ползваше с протекциите на мощното военно ведомство.
Но Лудогорец поне се оказа отбор, който може да вкара дузпа, когато му я свирят. В Левски даже и това не го умеят, ако се съди по някои мачове като например този със Септември (2:2) тази есен. А друга изпусната дузпа във финала за Купата на България срещу Славия лиши сините от трофея. Клетите им привърженици още не бяха виждали как един 42-годишен вратар рекордьор като Гошо Петков сам бие Левски, но и това трябваше да изтърпят. А славистите на възраст до най-малко 25 години за пръв път видяха отбора си да вдига купа.
Сините мъки не свършиха нито с отпадането от Вадуц в Лига Европа, нито с изгонването на италианския треньор Делио Роси.
Продължиха чак до Коледа, когато се оказа, че отборът е под заплаха за изхвърляне от турнирите на УЕФА. И има дело с искане за несъстоятелност, плюс два милиона неплатени данъци. На което от „Герена" отговориха, че са добре, ама ще се оправят. Ха дано!
И червените от ЦСКА не се радваха много. В началото на април те водеха в Разград с 2:1 и вече се виждаха шампиони, когато Лудогорец им вгорчи 70-годишния юбилей с болезнен обрат в последните минути за 3:2. А лелеяното участие в Лига Европа приключи след две загуби с по 1:2 от датския Копенхаген. Не даде резултат и смяната на треньора Стамен Белчев със странния сърбин с английско гражданство Нестор Ел Маесто. Последният не се оказа чак такъв маестро на футболните науки. Наложи се да му водят за консултант Люпко Петрович, който преди това се кълнеше като правоверен левскар, чийто крак никога няма да стъпи на „Армията".
Във футболната провинция на Първа лига тази година имаше поне три големи и хубави завръщания.
Във Велико Търново по всичко личи, че Красимир Балъков най-сетне ще прокопса в треньорския бранш, макар и начело на тим със скромни амбиции като Етър. Пристигането на Валери Божинов във Враца беше посрещнато със злобни реплики за „пълен провал", преди самоопределилият се за Императора да почне да пълни мрежите на съперниците, сред които и Левски. С него първенството стана по-интересно.
В началото на годината Илиан Илиев се прибра във Варна, и вече може да се похвали, че е научил Черно море да играе силно и грамотно.
С последните две победи над Левски тимът му завърши в шестицата и се класира на четвъртфинал за Купата на България. Запалянковците на „Тича" вече мечтаят за прегърнат трофея за втори път, както стана преди три години.
Същите сметки за купата обаче правят и в Пловдив, където Ботев показа нелош футбол съобразно изискванията на публиката си. Те опират до това отборът им да се опъва на софиянци и да бие градския съперник Локомотив (Пд), както стана в последното дерби под Тепетата, спечелено с 2:0.
За разлика от тях, положението на пловдивските локомотивци въобще не е за завиждане. Техният бос Христо Крушарски доведе такива футболисти и треньори от чужбина, че доскоро един от най-посетените отбори днес почти няма публика. Изглежда само въпрос на време някои мачове на „Лаута" да събират толкова зрители, колкото ходят на Верея и Септември.
Първа лига роди и световен прецедент! Витоша (Бистрица) без нито една победа през целия сезон остана в елита.
Оказа се, че въпросът е да имаш врял и кипял в баражите треньор като Костадин Ангелов - Лаптопа. Той изпълни успешно подобна мисия за четвърти път в кариерата си - да вкара отбор в по-горна група или да го спаси чрез бараж. Сега жертвата беше кандидатът за влизане от Втора лига Локомотив (Сф), пратен в нокдаун с гол в последната секунда на продълженията и довършен при дузпите. След този невъобразим триумф футболните шефове от софийското село още по-сензационно решиха да сменят Ангелов с Росен Кирилов. Противно на очакванията това се оказа отличен ход, и смелите бистричани ще зимуват на единадесето място, с цели шест победи и още два хикса.
За националния отбор на България годишният обзор включва пет месеца без нито един мач.
Всички останали играха, докато нашите стояха на празна ясла от края на март чак до септември. Това не говори много добре за уреждачите на приятелски мачове от БФС. Но пък след това хората на Петър Хубчев победиха Норвегия, Словения и Кипър в новия турнир Лига на нациите. Взеха още две равенства и завършиха втори в групата. Имат дори и шансове да се класират през плейофите на същия турнир за Евро 2020, тъй като в другите квалификации се паднаха в тежка група с Англия.
Най-леко и весело през цялата футболна година му беше на Боби Михайлов.
В средата на февруари го преизбраха за президент на БФС с 91.8% от гласовете. Това е резултат, какъвто навремето не беше по силите дори на изпечен апаратчик като Иван Славков - Батето. При това срещу Михайлов се изправи не кой да е, а бившият му съотборник от националния отбор Любо Пенев. Той очакваше подкрепа поне от ЦСКА, но на „Армията" се направиха на разсеяни. Вероятно защото Михайлов им беше обещал да помогне с лиценза за Европа, и в крайна сметка си удържа на думата. А за Любо остана да пие една студена вода.
В края на годината най-сетне и в нашия футбол се чу някакъв дебат дали да въведат системата за видеоповторения ВАР.
Казаха, че някой съдия най-сетне може да види каратистките изпълнения на Моци и симулациите за дузпа на Марселиньо. Босът на Славия Венци Стефанов обаче правилно пресметна, че футболните клубове нямат пари за такава екстра. Предводителят на белите поиска милионите за ВАР да дойдат от ФИФА и УЕФА, също както Европа ни дава пари да си строим магистрали. Отлична логика, ама де тоз късмет?
Все пак, ако по празниците ви липсва българският футбол, не е късно да отскочите до книжарницата. Вземете си автобиографиите на Ицо, на Митко, на Паро. Там става въпрос наистина за футбол.
