Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ЦСКА при Гриша Ганчев: Вечно втори, тормоз над Левски, радост и срам в Европа

Гриша Ганчев не успя да прекрати хегемонията на Лудогорец, но се пребори за разрешителното за нов стадион Снимка: start-photo.bg
Гриша Ганчев не успя да прекрати хегемонията на Лудогорец, но се пребори за разрешителното за нов стадион

Ерата на Гриша Ганчев в ЦСКА приключва.

След период на слухове за промяна в собствеността, в последния ден на април фамилията Ганчеви официално обяви, че предава "червения" клуб на нов собственик.

Така в края на деветия си сезон на "Българска армия", Гриша Ганчев и синът му Данаил се оттеглят като акционери в ЦСКА.

Според разпространеното съобщение, те прехвърлят безвъзмездно акциите си на фондация "Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука", която вече притежава 80% от собствеността на "червените".

Зад фондацията стои бизнесменът Валтер Папазки, собственик на компанията WINBET.

Вече текат редица слухове за намеренията на новата власт и за сформирането на екипа, който ще ръководи ЦСКА оттук нататък.

Но бъдещето тепърва ще се изяснява, а оттеглянето на Гриша Ганчев и Данаил Ганчев е повод за равносметка на последните 9 години от съществуването на армейския клуб.

ЦСКА претърпя всякакви катаклизми от 1989 г. до днес, но Гриша Ганчев си тръгва като най-дълго задържалия се собственик.

Популярният бизнесмен влезе в клуба през лятото на 2015 г. покрай бурните събития, пратили ЦСКА при аматьорите във "В" група заради огромните дългове и невъзможността да се покрият изискванията за лиценз.

Финансовото затъване на най-титулувания български клуб беше започнало години по-рано и завърши с катастрофалния сценарий със слизане в аматьорските групи.

Тогава Ганчев се появи като спасител на ЦСКА заедно с Юлиан Инджов, пое съсипания клуб, изгради изцяло български състав и под ръководството на треньора Христо Янев спечели безапелационно "В" група, както и Купата на България.

ЦСКА обаче избра да не минава през "Б" група и от 2016 г. сложи "тирето" чрез новото дружество ПФК ЦСКА-София, което използва лиценза на Литекс, слял се преди това с Чавдар (Етрополе).

Целта беше да не бъдат наследени дълговете на старото дружество, но това вкара споменатото "тире" завинаги във фолклора на противниковите привърженици.

Истината е, че по-късно през годините Ганчев все пак изплати сериозна част от дълговете на старото ЦСКА, особено сумите, дължими на играчи. Бяха дадени и 8 милиона лева за правото да бъде използвана оригиналната емблема. 

Но старото дружество обяви фалит и с това потънаха дълговете към НАП и държавата.

Дали ЦСКА имаше друг път към спасението и дали "тирето" можеше да бъде избегнато - за това споровете едва ли някога ще приключат. Но е факт, че Гриша Ганчев решително се зае с една неблагодарна задача и стабилизира занемарения клуб.

Феновете вярваха, че той разполага с необходимите средства и амбиции да разбие хегемонията на Лудогорец в българския футбол, но това така и не се случи.

И в следващите 9 години Ганчев натрупа както позитиви, така и негативи като собственик на "червените".

Спечелените трофеи бяха оскъдни за репутацията на ЦСКА като гранд - бяха спечелени всичко на всичко две Купи на България.

Освен през 2016-а, другият триумф беше през 2021 г. след финал срещу Арда. Два бяха и загубените финали, а особено болезнен беше този от Левски през 2022 г., когато ЦСКА отстъпи с 0:1 без да отправи точен удар.

Шампионска титла така и не беше спечелена. 

От една страна - обяснимо заради присъствието на Лудогорец. От друга - все пак разочароващо, когато говорим за гранд и когато вземем предвид очакванията на публиката.

Както вече споменахме, годините след 1989-а бяха тежки за ЦСКА, а големите успехи остават все по-далеч в миналото. За последните 35 години шампионските титли са само 6, докато преди промените те бяха цели 25.

При Гриша Ганчев ЦСКА стана почти постоянният втори в крайното класиране.

В изминалите седем години бяха отчетени шест втори места, а през 2021 г. не само Лудогорец, но и Локо Пловдив изпревари "армейците", които останаха с бронзовите медали. 

През настоящия сезон 13-тата поредна титла на разградчани е единствено въпрос на време, докато въпросът пред ЦСКА е дали ще се пребори с Черно море за второто място и дали ще намери сили да грабне още веднъж Купата на страната.

Всяка година първенството се развива по общо взето сходен разочароващ за цесекарите сценарий, но трябва да се отчете и че на два пъти те бяха изключително близо до титла, като и в двата случая пропуски от дузпи ги лишиха от голямата цел.

През 2018/19 Али Соу пропусна от бялата точка в дербито с Лудогорец, а накрая тимът му завърши само на точка зад първенеца.

2022/23 беляза нов силен поход към титлата, но болезнения пропуск направи Иван Турицов при равенството 1:1 с ЦСКА 1948. Това позволи на Лудогорец отново да триумфира с точка преднина.

Участието в евротурнирите при управлението на Гриша Ганчев също е противоречиво и донесе както някои паметни мачове и престижни победи, така и неприятни провали.

През 2018 г. в Лига Европа бяха елиминирани Рига и Адмира Вакер, а ЦСКА се представи достойно и срещу Копенхаген, макар че отпадна.

През следващия сезон бяха отстранени Титоград и Осиек, но еврокампанията завърши доста безславно с отпадане от Зоря Луганск.

2020/21 донесе значим пробив в групите на Лига Европа. 

Първоначално бяха елиминирани малтийският Сайрънс, БАТЕ Борисов и Торшавн от Фарьорските острови, за да се достигне до плейофа срещу Базел.

Срещу швейцарския гранд ЦСКА записа страхотен успех с 3:1 като гост, с който влезе в груповата фаза, а това определено беше един от най-щастливите моменти в периода на Ганчеви.

В групата българският тим постигна още една забележителна победа - над Рома у дома с 3:1.

В гостуването на италианците пък завърши при нулево равенство.

Останалите резултати в тази фаза обаче бяха посредствени и ЦСКА загуби от Клуж и два пъти от Йънг Бойс, за да отпадне от надпреварата.

През 2021/22 феновете отново празнуваха влизане в групова фаза, този път в Лигата на конференциите.

За целта бяха отстранени Лиепая, Осиек и Виктория (Пилзен), но в групата представянето беше отчайващо и срещу Рома, Зоря и Бодьо Глимт бяха записани общо 5 поражения и едно равенство.

В следващата кампания в Лигата на конференциите ЦСКА преодоля два съперникови тима, но този път плейофът с Базел беше спечелен от швейцарците след 1:0 и 0:2.

През лятото на миналата година дойде най-ниската точка за ЦСКА на Ганчев със срама срещу скромния Сепси.

Румънците надделяха в Лигата на конференциите с общ резултат 6:0, а за "армейците" това беше изравнен антирекорд в клубната история.

На местната сцена Гриша Ганчев има защо да се гордее с резултатите на неговия ЦСКА срещу Левски.

И бизнесменът не пропусна да се похвали с пост в социалните мрежи, в който припомни своята статистика във Вечното дерби - 26 мача, 11 победи за ЦСКА, 11 равни, 4 победи за Левски.

В последните две дербита "червените" отново демонстрираха, че са далеч по-състоятелен отбор от историческия съперник.

Упреците към Ганчев обаче не са малко и започват от хаотичното назначаване и уволняване на треньори, което практически не позволи в Борисовата градина да бъде изграден някакъв стабилен футболен проект.

18 треньорски смени за 9 години са твърде много, откъдето и да го погледнем.

Извъртяха се легенди на клуба като Димитър Пенев, Любослав Пенев и Стойчо Младенов. Те обаче така и не получиха време и особено доверие.

През треньорския пост минаха и анонимни чужденци като Милош Крушчич, както и странният Нестор Ел Маестро, получил цели два пъти шанса да води ЦСКА.

Само двама бяха тези, към които беше проявено достатъчно търпение да изкарат един цял сезон заедно с подготвителните лагери. 

Първият беше Христо Янев, но при кампанията във "В" група. Вторият беше Саша Илич и той си остана най-близо от всички до спечелване на титлата.

Хаос в управлението се забелязва и при селекцията, за която не е съвсем ясно кой носи отговорност. 

До един момент Стойчо Стоилов беше натоварен със задачата, но стана твърде неприемлив за феновете и това доведе до напускането му. Някои твърдят, че продължава да селектира в сянка.

Самият Гриша Ганчев неотдавна се определи за "главен скаут", но независимо кой върши тази дейност, трансферната политика буди множество въпроси.

Поне до един момент неуредици имаше и в маркетинговата политика, и в отношенията с медиите.

Голямата победа на Ганчев обаче си остава спечелената битка за нов стадион.

Бизнесменът оставя не само финансово стабилен клуб, но и такъв, който строи съоръжение без да чака помощ от държава или община.

За да се издейства разрешително за строеж се премина през изтощително дълъг процес, беше преодоляна съпротива от редица страни, бяха убедени всички необходими институции.

Стадионът тепърва ще се строи и отговорността за него вече ще бъде върху новите собственици, но поставянето на началото беше огромно изпитание, с което досегашният бос се справи. 

Като цяло, не е лесно да се постави една крайна оценка за последните 9 години на "Българска армия".

Някои ще изтъкнат, че доминацията над Левски в този период се дължи повече на състоянието на "сините", отколкото на силата на "червените".

Наистина ЦСКА на Гриша Ганчев се изправяше предимно срещу немощен Левски, който се бори за оцеляването си и който така и не сглоби консистентен и силен състав.

В същото време, "армейците" отстъпиха в най-важното Вечно дерби за този период - финала за Купата на България през 2022 г.

По същия начин обаче може да се погледне и на съревнованието между ЦСКА и Лудогорец.

На Гриша Ганчев му се падна да управлява ЦСКА в години, в които най-организираният, стабилен и щедро финансиран клуб беше този от Разград. Това обяснява и липсата на титла с "червените" във витрината на собственика.

Стартирането на процеса за новия стадион обаче си остава неговата голяма победа и никой не може да му я отнеме.

След всичко изброено, в крайна сметка успех или провал беше управлението на Ганчев? Ще срещнете различни отговори на този въпрос, а както обикновено, истината вероятно е някъде по средата.





 

Най-четените