Малко над една четвърт от българите декларират, че рециклират отпадъци, едва 4% от българите са направили големи промени в навиците си, които да помогнат за опазването на околната среда, а 2/3 от българите са разтревожени по отношението на замърсяването на въздуха и питейната вода.
Това са част от изводите на последното проучване на общественото мнение, проведено от Изследователски център "Тренд" между 1 и 8 февруари по поръчка на в. "24 часа". Проучването проведено сред 1004 пълнолетни български граждани по системата на Двустепенна гнездова извадка след предварителна стратификация по региони.
Мнозинството от българите са на мнение, че в последните години няма промяна в околната среда в населеното място, където живеят – 46%. 14% посочват, че в последните години има подобряване в тази посока, а 27%, че се влошава състоянието на околната среда.
23% от българите очакват състоянието на околната среда в следващите 5 години да се подобри, там, където живеят, докато 19% са на противоположното мнение – очакват да бъде по-лошо. 40% са на мнение, че състоянието ще бъде същото както е в настоящия момент. Младите хора са в по-голяма степен оптимисти за сметка на по-възрастните.
Темата за чистотата на въздуха е особено актуална в последно време в публичното пространство. 40% от българите посочват, че въздухът в последните десет години в тяхното населено място е станал по-мръсен. Толкова са и тези, които посочват, че не се е променил (41%). Малко над две трети от живеещите в Столицата посочват, че въздухът в станал по-мръсен в последните десет години.
От "Тренд" коментират, че в проучването са били заложени няколко индикатора, по които да се измери степента на тревожност на българите по темата за околната среда. 64% се тревожат за замърсяването на въздуха, докато 31% посочват, че тази тема не ги притеснява.
Относително идентична е ситуацията и при замърсяването на питейната вода. Общо 63% изразяват тревожност по темата. Висока степен на тревожност се отчита и по отношение на замърсяването на реките, където 65% посочват, че се тревожат. 70% от живеещите в малките населени места изразяват такива притеснения. Две трети от българите посочват, че се тревожат и от замърсяването на почвите, а 25% не споделят такова притеснение.
Най-нисък дял на тревога се отчита по отношение на свлачищата, където 39% се тревожат от свлачища, в населеното място, в което живеят, докато 42% посочват, че не се тревожат.
Най-висок процент от хората посочват, че се тревожат за обезлесяване, сеч или измиране на горите – 73%. 66% пък посочват тревога по отношение на нарастването и на битовите отпадъци. Малко над половината от българите имат притеснения и по отношение на нарастването на промишлените отпадъци.
Близо половината от българите (47%) посочват, че смятат себе си по-скоро за природозащитник, докато 30% са на обратното мнение. Тук трябва да имаме предвид и престижността на отговора да определиш себе си като човек, който пази природата, което неминуемо повишава отговорите на природозащитниците, без те реално да правят определени стъпки в посока на опазването на природата.
По отношение на степента на образование, то хората с висше образование в най-голям дял определят себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със средно образование, които дават този отговор – 46% с такава степен на образование.
Когато говорим по темата за опазването на околната среда е важно да имаме предвид и вземането на лични решения и действия на всеки отделен човек. Едва 4% от българите посочват, че са направили големи промени в навиците си, които да помогнат за опазването на околната среда. 45% посочват, че са направили малки промени, докато 37% от българите посочват, че не са направили никакви промени.
Междувременно относно това, което самите хора правят за опазването на околната среда, 26% декларират, че рециклират отпадъци. Това са съответно по-млади и по-образовани хора. Мнозинството (68%) не рециклират отпадъци. Тук, разбира се, трябва да имаме предвид и нивото на възможностите за рециклиране на отпадъци. 22% от българите посочват, че купуват и биоразградими продукти.
72% посочват, че ползват енергоспестяващи крушки, докато 26% не го правят.
Две трети от българите спестяват вода. Данните показват, че това са в най-големи дялове по-възрастните хора и трябва да поставим хипотезата, че това се прави по-скоро от финансова, а не от екологична гледна точка.
41% от българите, най-голям дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в следващите 10 години. Висок е делът (23%) на тези, които не могат да преценят.
Заглавието ме хвърля в тъч. 1/4 рециклират отпадъци. КАК? През моето юношество почти всички българи рециклираха старите вестници като тоалетна хартия и след това ги изгаряха. В тоалета на родителите ми още има специално огнище за което. А рециклирането е сложен промишлен процес, не по силите на отделния гражданин. Той може само да сортира отпадъците за по-лесно рециклиране. Но у ннас и това не може. Предназначих 4 отделни съдинки за различни отпадъци. Като сляза да ги изхвърля виждам контейнер с надпис "пластмаса, хартия и метал"?!? С гумена клапа, която пречи да влизат котки и да се хвърли боклукът. Има и един за бутилки и буркани. Разноцветните контейнери, като тия на заставката, съм виждал само по летищата (знам само варненското и софийското) и във фоайетата на някои супер маркети. А в Германия съм виждал и отделни контейнери за зелени и кафяви бутилки. У нас опираме до сортиране от циганите, да има някаква файда и от тях.
Докато може да е полезно да се знае, че 1/4 от българите рециклират някаква част от отпадъците си, информацията би била доста по-полезна ако беше по-пълна. Например, каква част, кои отпадъци, и, основно, какво се случва с тях след това? >след това ги изгаряха Буквално най-вредният за околната среда начин да се оттървеш от хартия, която дори хвърлена на бунището ще се разложи за седмица-две като повечето друга органична материя. >В тоалета на родителите ми още има специално огнище за което Което хвърля доста ярки и описателни краски относно обстановката, в която си израснал.
А прасчо е израсъл в бъкингамския дворец и си е бърсал гъза с копринени кърпички. Които след това е рециклирал собственоръчно. Пази, Боже сляпо да прогледа.
Говорим за твоето детство, не моето. Не ти е комфортно, затова се опитваш да прехвъриш фокуса ли? Какво ново...
Говорим за рециклиране на отпадъци в наше време а не за моето или твоето детство. В България а не на о-в Утопия.
Главно за това говорех и аз в първия си коментар, но ти го игнорира и пожела да се фокусираш само върху последното изречение, което не беше нищо повече от странично на темата наблюдение. Очевидно наблюдение, което ти бръкна сериозно в здравето, обаче.