Известни и неизвестни традиции за Богоявление

Църквата отбелязва един от най-големите християнски празници Богоявление. На този ден Йоан Кръстител кръщава Ийсус Христос във водите на река Йордан, а Светият дух слиза от небето, за да покаже, че именно това е синът Божи.

От небето се възнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение".

След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец и започнали да вярват, за това денят се нарича още Богоявление.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.

В църквата се извършва служба и, придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят във водите, за да го хванат.

Вярва се, че този, който успее, ще бъде здрав и щастлив. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.

В Югозападна България денят се нарича Мъжки водици - защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. В Родопите същият ритуал се нарича хаскане по възгласа „ха-а-с-с-а”, с който придружават повдигането до 3 пъти на този, който е къпан.

След изваждането на кръста от водата, се чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет.

Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.

Останалото количество от старата светена вода се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият хляб остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата, заедно с бъклица вино и е наречен за минувачите.

Чемширените китки от миналогодишното Рождество се изгарят върху желязна повърхност, след което пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под трендафилов храст или овощно дръвче. Новите рождествени китки се поставят върху семейния иконостас, чието кандило е запалено от свещта донесена от църквата.

Обичаят за поливането на всички именници с вода се е запазил и до днес, като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление. На този ден имен ден празнуват всички с името: Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.

Според данните на НСИ броят на имениците, празнуващи на 6 януари, е общо 149 348 души. Мъжете са 78 253, а жените 71 095.

До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.

Вечерта на 5 срещу 6 януари е третата, последна кадена вечер и на трапезата присъстват само постни ястия. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, сурово жито и вино. За последен път се прикажда с тамян преди вечеря.

От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.

Може би най-интересният ритуал за богоявление е т.нар. Мъжко хоро, което мъжете от Калофер играят във водите на река Тунджа.

Всяка година там се събират хиляди хора, които да наблюдават събитието, а след това и сами да се включат.

Тази година на събитието имаше над 6000 гости, а във водите на Тунджа влязоха няколко десетки мъже и 10 деца. След като беше спасен, кръстът беше предаде на 11-годишния Драгомир от Калофер.

Тази година унгарски етнолози,  пратеници на ЮНЕСКО, наблюдаваха ритуала, тъй като той кандидатства за включване в списъка на световното културно наследство.

Новините

Най-четените