Комисията за защита на личните данни излезе с решение, в което аргументира като законосъобразно изнасянето на данни като имена, възраст, дата на раждане, финансово или имотно състояние, когато се извършва за осъществяване на свободата на словото и правото на информация - при зачитане неприкосновеността на личния живот.
Повод за това решение е жалба на строителната фирма "Артекс" срещу сайта "Биволъ", в който беше поместена база данни с клиентите на фирмата.
От "Артекс" критикуват публикуването й с аргумента, че в нея се съдържа "чувствителна информация за непублични личности". Пред КЗЛД се задават четири въпроса - дали е законосъобразно публикуването и предоставянето на свободен достъп до информация с адрес на жилището без предварително съгласие; дали е законосъобразно публикуването на информация за възрастта, датата на раждане и пълните имена на физически лица; дали е законосъобразно разпространяването на информация за финансово и имотно състояние на физически лица, които не са публични личности и не са дали предварително съгласие; дали е законосъобразно да се ползват данни от публични регистри с възможност за детайлно търсене по лична информация.
От комисията посочват, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право и се прилага в равнопоставеност с другите основни права съгласно принципа за пропорционалност.
"Анализирайки обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора на сайта (чл. 25з, ал. 2, т. 3 ЗЗЛД), прави впечатление, че базите данни и търсачките към тях на сайта съдържат информация, включително лични данни, от публични източници, като Търговски регистър, Имотен регистър, регистри за обществени поръчки, оперативни програми на ЕС, декларации по ЗПКОНПИ и др.
"При условие, че законодателят е предвидил въпросните данни да бъдат публично достъпни, може да се приеме, че той е извършил и преценка, че тяхното разкриване или обществено оповестяване не би оказало негативно влияние върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име", се казва в становището на комисията.
КЗЛД посочва още, че "без съмнение, обработването на данни, насочено към разкриването и оповестяването на случаи на вероятна корупция, злоупотреба със служебно положение или с финансови средства от държавния бюджет или от бюджета на ЕС е действие в публичен интерес, което отговаря на засиленото обществено внимание и чувствителност по тези теми".
"В този смисъл следва да се отчете обстоятелството, че информация като възраст и/или дата на раждане на дадено лице в контекста на журналистическо проучване може да послужи като индикатор за допълнително разследване, например ако при закупуване на недвижим имот е налице видимо разминаване между възрастта на субекта и финансовите възможности, с които обичайно разполага лице на сходна възраст, от една страна, и размера на сделката, от друга", се казва в решението.
По казуса с публикуването на данни за частни лица без връзка с разследвани публични фигури, от КЗЛД посочват, че "в Указанията за запазване на неприкосновеността на личния живот в медиите на Съвета на Европа, за журналистите няма абсолютна забрана да пишат за тях, дори и без съгласието им, ако това би способствало за изясняване на въпрос от обществен интерес".
"В този контекст, ... евентуалното публикуване на техните лични данни следва да бъде съобразено с принципа на свеждане на данните до минимум, включително цялостното им анонимизиране, ако това е приложимо в конкретната хипотеза. Това принципно положение не ограничава по никакъв начин правото на съответната медия или журналист да обработват по друг начин личните данни, по-специално за целите на журналистическо разследване, както и да публикуват данни на тези лица, за които в хода на въпросното разследване се установи, че имат отношение към публичния дебат".
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 58, параграф 3, б. „б" от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за защита на личните данни изразява следното:
1. Обработването на лични данни за журналистически цели, в това число информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно състояние, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, съответната медия или журналист нямат задължение да изискват предварително съгласие от субекта на данни.
2. Последващото обработване на лични данни, придобити от публичен регистър, който е предназначен да предоставя информация на обществеността, следва да е съобразено с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.
3. По правило, данните на лица, които не са публични личности, не са обект на журналистическо разследване и нямат пряко отношение към дебат от обществен интерес, следва да бъдат публикувани от съответната медия или журналист в анонимизирана форма. Ако това е неприложимо от гледна точка на осъществяването на свободата на изразяване и упражняването на правото на информация, тогава публикуването следва да се извърши при спазване на принципа за свеждане на данните до минимум.
