Разработката „Червеи“ не изисквала СРС

Престъпленията по разработката "Червей" не предвиждат прилагане на СРС, каквото е разрешила Владимира Янева. Вчера ВСС я отстрани от поста председател на СГС на извънредно заседание, а днес главният прокурор Сотир Цацаров оповести бъдещи обвинения, както и че Янева не е в дъното на аферата.

Исканията и разрешенията за използване на специални разузнавателни средства по разработката "Червей" са били за леки престъпления по служба. Те не влизат в обхвата на деянията, за чието разкриване законът разрешава прилагането на СРС.

Това става ясно от разсекретения доклад на Националното бюро за контрол на СРС, с който "Сега" разполага. Документът е предоставен на депутатите, както и във Висшия съдебен съвет.

Четирите искания са подписани от Тодор Костадинов - по онова време директор на дирекция "Сигурност" в МВР. Срещу Костадинов се води разследване, но срещу него, както и срещу Янева, все още няма повдигнати обвинения.

От доклада на Бюрото става ясно също, че прилагането на СРС е продължило 300 дни, макар че максималният позволен по закон срок, е 120 дни. Не е осъществен и контрол от председателя на ДАНС, който има такова законово задължение.

"Ръководните позиции на участващите в процедурата длъжностни лица - директор на дирекция в МВР, пряко подчинена на министъра, председател на СГС, председател на ДАНС, са основание да се призюмира, че те притежават необходимата степен на правна грамотност, за да упражнят правомощия, свързани с ограничаване на конституционни права със СРС", пише в доклада.

Вчера бившият директор на ОДМВР - Бургас Милен Димитров опроверга изявленията на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, че не знаел за аферата „Червеи".

Димитров се яви на изслушване пред вътрешната комисия в Народното събрание и разказа, че през есента - октомври или ноември, е получил обаждане от тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев с искане за вътрешно съдействие във връзка с достъп до секретен сървър. Димитров допълни, че бившият директор на "Вътрешна сигурност" има повече информация.

"Изричното изискване беше достъпът да бъде секретен. Казах му, че не мога да реша на момента, защото нямам такъв достъп и трябва да бъде ангажиран един служител с право на достъп. Ставало въпрос за мониторинг на системата", каза още Димитров, според когото Лазаров е знаел какво се случва.

По думите на Димитров следващото задание е било да осигури подробен достъп на системен оператор, за което знаел и началникът на сектор КИАД (Контрол над информационната и административна дейност). Впоследствие той е започнал да сигнализира, че след посещение на въпросните техници се налага рестартиране на системата.

Новините

Най-четените