Българите са раздвоени по въпроса дали годините от Освобождението до 9 септември 1944 г. са били добри или лоши години за България. Еднакъв е процентът на хората, които искат да живеят след 10 ноември 1989 г. и преди 10 ноември 1989 г.
Това показват данните от национално представително проучване на изследователски център "Тренд", направено по поръчка на евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев. Изследването е проведено в периода между 18 и 26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни български граждани по метода "лице в лице".
Позитивните и негативните асоциации за периода от Освобождението до 9 септември 1944 г. са сравнително поравно разделени. От една страна се отчитат натрупвания около подема и развитието (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), но от друга страна споменът за националните катастрофи (8%), двете световни войни (6%) също са част от националния ни спомен за периода.
Интересен е моментът, че 44% от всички анкетирани не могат да направят никаква асоциация с този период като според социолозите това се дължи в някаква степен на по-слаби познания на респондентите за периода, както и на историческата му дистанция.
Общественото раздвоение на оценката за периода на следосвобожденска България ясно личи и на въпроса дали това са били добри или лоши години за България, като 31% смятат, че това са били добри години, докато 30% са на обратното мнение. Въпреки това 41% са на мнение, че в периода от Освобождението до 1944 г. България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценят (43%).
Относно комунизма историческата близост на периода е причина за това по-висок процент от запитаните да го асоциират с конкретни неща годините от 1944 г. до 1989 г.
Тук преобладават положителните оценки най-вече свързани със социалните постижения на комунизма – работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване(8%) и образование (7%).
След това идват негативните асоциации като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване (2%).
Същевременно с това мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, поради факта, че не са живели в този период. Дяловете на отказ да отговорят на въпроса сред най-възрастните са минимални, което до голяма степен формира обществената картина по този въпрос.
Мнозинството от запитаните (52%) са на мнение, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората, докато само 17% не споделят това мнение.
Поставени пред хипотетичен избор в кой период биха предпочели да живеят – в сегашния, след 10 ноември 1989 г. или в този преди промените. Обществото е напълно раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от опциите събира по 41% от отговорите.
Сериозна динамика се наблюдава обаче при различните възрастови групи. Само под една пета от хората между 18 и 39 г. биха предпочели да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години си искат обрано социализма.
Тествахме и отношението към различни исторически личности. Тук отчитаме няколко зависимости: положително отношение към фигурите от комунистическия период имат преимуществено по-възрастните хора, докато най-младите имат по-скоро отрицателно отношение към тях.
Не се забелязва съществена динамика при различните демографски групи, когато се определя отношението към личности от периода след Освобождението до 1944 г. Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-много високи стойности на отрицателни оценки. Положителното отношение към Желю Желев се споделя практически във всички възрастови групи.
Поредната статистическа „ала-баладжийница“ насочен към натройване на българите един срещу друг. Този път на възрастов и социално-поличически признак. Имам чувството, че освен да се поддържа висока „посещаемост“ на този сайт, статии от сорта се ползват за сверяване на часовниците на всичките тунеядци на българското общество, с неговите мисли и прения. Ето например слената простотия : „Сериозна динамика се наблюдава обаче при различните възрастови групи. Само под една пета от хората между 18 и 39 г. биха предпочели да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години си искат обрано социализма.” Как по друг начин да определя горния абзац освен като „простотия“. Тази глупава заигравка с цифри и думи всъщност е безмислена, защото най-просто казано българите от 19 до 39 годишна възраст хабер си нямат какво е било по времето на „соц“-а, за да представляват статистически значима извадка от населението. Хората в тази възрастова група нямат свое мнение по въпроса дали им харесва живота от 1944-та до 1989-та година. По тази причина те НЕ искат да живеят в това време. Подобен би бил резултата от проучване на тема „Искате ли да живеете в родово общинния строй“ или „....по времето на Цар Самуил“, например. Тъпа статия.;
До 1989 г. го "харесваха" 99 процента,нали?Значи има спад от 50 процента харесването му!
Негативното отношение на младите към онова време не се дължи на опит или на някаква придобита от знания и разсъждения убеденост, а на пропагандата. Толкова е елементарно. Ако бъдат попитани за "тогава", вероятно първото, което ще им дойде на ума е, че тогава не сме имали нищо /да се чудиш как сме оцелели/. И наистина е така - тогава нямаше богати, но нямаше и бедни, а бе - нищо нямаше. Сега си имаме всичко - беззаконие, ужасяваща ненаказуема престъпност, наркомани, бедност, при това сериозна, обхващаща вече над 50% от населението, имаме си и богаташи с джипове и с частни самолети и вертолети. Има бе, има. Когато има - има. Колкото до некадърниците и корумпетата, те сега са си много по-добре. За това и са едни от най-ентусиазираните хулители на онази система. Корупционната среда тогава не беше така богата и хранителна, както сега.
Но най-добре е обобщила нещата Пасарелка. Подобни публикации имат единствената цел да разединяват нацията и да настройват хората едни срещу други. С подобен ангажимент са се нагърбили и някои от коментиращите тук. А "елитът" ни не би имал нищо против. Това подхранва статуквото.
А ти знаеш ли? И как оцеля?
Свинчо, ето ти една мерителна теглилка за "обективната реалност",(!?),"тогава" и "сега". 150лв. преди "10-ти",днес се равняват на 800лв. Колко българи днес си докарват 800лв.? Когато минималната заплата стане 800лв. и въпреки това 41% от българите продължат да изпитват носталгия по соца,тогава вече можем да се притесняваме и да се питаме:"Защо?".
"Deowin" Забелязвам една странна тенденция у теб да се опиташ да оскърбяваш всеки, мислейки си че си много висша инстанция. Странно поведение за един вишист-финансист, наслаждаващ се на свободна Америка Щом за теб е важна свободата и демокрацията, а не парите, защо не си дойдеш у дома, розов палавнико ние вече сме демократични За розови палавници като теб винаги имаме един палав биберон
Ха-ха-ха-а-а-а! Розов палавник! Добре, много добре!
Свински, Предполагам, че 6 лв. за кило сирене имаш пред вид краве. Изкупната цена на кравето мляко за 2017 г. е някъде около 60 ст. за литър. При рандеман 6.50 - 7 литра краве мляко за кило сирене означава, че само за мляко ще ти трябват около 4.20 лева. След това имаш разходи за труд, мая, закваски, електроенергия за поддържане на температура при зреенето /което продължава няколко месеца/, амортизации на сгради, машини, заквасочници, резервоари, тръбни разводки /а последните три са все от неръждавейка/, допълнителни разходи за материали, транспорт, разходи по съхранение. Според теб ще може ли всичко това да се вмести в останалите 1.80 лв. за кило сирене? Ами не, разбира се. Цена от 6 лв. може да означава единствено, че сиренето е менте - вместо мляко е използвано палмово масло, третирано след това с бактерии. Продава се и истинско сирене, разбира се, но цената му варира между 11 и 12 лева за килограм. То може да струва и 3 лева килото, но само ако производството е субсидирано. По татово време беше. Сега не е.
Та Розови палавнико (естествена асоциация от милото животно на снимката ти ) не е приятно ако някой се опитва да те обиди, нали, предполагам че едва ли си задаваш въпроса как би се почуствал събеседника ти, когато прочете поредните ти умнотии. Когато чета всичките ти словоизлияния завършващи с поредното заключение, или намек че събеседника ти е дебил разбирам, че целта ти не е да водиш дискусия, ти искаш да докажеш на всички ни че си прав, и колко сме тъпи ние, че не разбираме този факт. В дискусиите има силни събеседници, има и слаби, но не тъпанари. Само, защото не ни харесва че някой не разбира или подкрепя гледната ни точка, не значи че е тъп. Сигурно си задаваш непрекъснато въпроса, защо хората около теб така и не могат да оценят очевидно доказаните ти истини. А може би причината е в теб, може и да си самотен генийй, а може и да си просто някой мислещ се за такъв. Интересно защо ако си гениий не си на някаква по видна за обществото позиция, предполагам пак са те недооценили. Самотно е там, нали, сред недооценените....
Ха-ха-ха! Данъци! Тук вече яко се изложи. За такъв размер на субсудиите, покрити с данъци означава да съм бил велик баровец, но това тогава нямаше как да стане. Субсидиите тогава не идваха от данъци, а от преразпределяне на печалби /печалба знаеш ли какво е?/ от други отрасли. Държавата ни тогава имаше развита промишленост, генерираните печалби от която позволяваха част от тях да бъдат преразпределени като субсидии в селското. Тогава им казвахме дотации. И не само да се субсидират цените на хранителни продукти, но и да се промени структурата на населението - от 80% селско и 20% градско през 40-те години, това съотношение се обърна през 80-те години. А ти осъзнаваш ли, че от икономика малко разбираш. Тя не е само математика и статистика.
Сиренето беше истонско, защото имаше вкус на истинско. Разбира се може да е било масова халюцинация, която никой не е измерил нали "розов палавнико".
Продължаваш да не осъзнаваш, че от икономика не разбираш или ако разбираш, то е пренебрежимо малко. "Нищожните" печалби позволяваха хлябът да се продава за 25-30 ст., при себестойност 1.20-1.30 лв. И веднъж поне се опитай да проумееш, че БВП е подвеждащ показател. Показателят, който трябва да те интересува, господин "икономист", не е БВП, а БНП. Няколко пъти тук обяснявах защо, но изглежда не си разбрал, защото си бил зает да се любуваш на себе си. Не мисля пак да обяснявам - чети в нета и /най-важното/ мисли. А най-добре вместо нета - чети книги по въпроса. И да не забравиш да мислиш.
Интересно защо се пропуска /вероятно умиишлено/, че срещу "нископлатения" труд човек получаваше безпллатно образование, здравеопазване и относително добре поддържана армия - т.е. национална сигурност. Не се налагаше да харчи от заплатата си за тези неща, освен за лекарства и някои учебници, книги и тетрадки, чиито цени също бяха субсидирани. Сега трудът е още по-ниско платен, но със заплатата се плаща за всичко, но на несубсидирани цени. Е? В условията на монетарна система, не е възможно всички отрасли да са печеливши, ако държавата претендира да е цивилизована и развита. За да осигури леснодостъпен обществен транспорт, електроснабдяване и пр. цените следва да са ниски, а това означава преразпределяне на доходи и печалби от едно място към друго. И въобще, тези дебати са безсмислени, ако не се осъзнае, че обществото е един организъм, в който всички органи са свързани и взаимно зависими. Фиксиране на вниманието върху който и да е от тях като "най-важен", върху друг пък като "губещ и излишен" и пр., води до дисфункции, туморни образувания /не дай си Боже/ и т.н.
Сам, Нищо няма да ти превеждам, защото не си социално слаб и има какво да ядеш. А това че си безработен, при тези обстоятелства най-вероятно означава, че си частник - богат, но всъщност безработен. Макар и не всички частници да са такива - някои работят заедно с работниците си, но това са редки случаи - нещо ме съмнява при теб случаят да е такъв. А и тази система не допуска дори и мисъл за някаква солидарност, нали така, Сам? Но ако не си частник и в тази система бъдат внесени някои изменения, като например държавата да придобие поне 40% участие в капитала на крупни, стратегически, печеливши компании, въведе се прогресивна скала за данъчна тежест, тогава, Сам ти пак няма да бъдеш социално слаб и ще има какво да ядеш, дори и да си безработен. Ако пък системата се промени съществено, дори и само да наподобява онази, предишната, тогава, Сам, ти няма да бъдеш социално слаб, винаги ще бъдеш нахранен, облечен прилично, ще имаш жилище, достатъчно свободно време и ... най-важното, Сам - никога няма да бъдеш безработен /това, последното май те хвърли в ужас, а?/. И още нещо, Сам - не си размахвай сметката насам-натам, да не я налази някой руски хакер.