Българите са раздвоени по въпроса дали годините от Освобождението до 9 септември 1944 г. са били добри или лоши години за България. Еднакъв е процентът на хората, които искат да живеят след 10 ноември 1989 г. и преди 10 ноември 1989 г.
Това показват данните от национално представително проучване на изследователски център "Тренд", направено по поръчка на евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев. Изследването е проведено в периода между 18 и 26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни български граждани по метода "лице в лице".
Позитивните и негативните асоциации за периода от Освобождението до 9 септември 1944 г. са сравнително поравно разделени. От една страна се отчитат натрупвания около подема и развитието (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), но от друга страна споменът за националните катастрофи (8%), двете световни войни (6%) също са част от националния ни спомен за периода.
Интересен е моментът, че 44% от всички анкетирани не могат да направят никаква асоциация с този период като според социолозите това се дължи в някаква степен на по-слаби познания на респондентите за периода, както и на историческата му дистанция.
Общественото раздвоение на оценката за периода на следосвобожденска България ясно личи и на въпроса дали това са били добри или лоши години за България, като 31% смятат, че това са били добри години, докато 30% са на обратното мнение. Въпреки това 41% са на мнение, че в периода от Освобождението до 1944 г. България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценят (43%).
Относно комунизма историческата близост на периода е причина за това по-висок процент от запитаните да го асоциират с конкретни неща годините от 1944 г. до 1989 г.
Тук преобладават положителните оценки най-вече свързани със социалните постижения на комунизма – работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване(8%) и образование (7%).
След това идват негативните асоциации като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване (2%).
Същевременно с това мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, поради факта, че не са живели в този период. Дяловете на отказ да отговорят на въпроса сред най-възрастните са минимални, което до голяма степен формира обществената картина по този въпрос.
Мнозинството от запитаните (52%) са на мнение, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората, докато само 17% не споделят това мнение.
Поставени пред хипотетичен избор в кой период биха предпочели да живеят – в сегашния, след 10 ноември 1989 г. или в този преди промените. Обществото е напълно раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от опциите събира по 41% от отговорите.
Сериозна динамика се наблюдава обаче при различните възрастови групи. Само под една пета от хората между 18 и 39 г. биха предпочели да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години си искат обрано социализма.
Тествахме и отношението към различни исторически личности. Тук отчитаме няколко зависимости: положително отношение към фигурите от комунистическия период имат преимуществено по-възрастните хора, докато най-младите имат по-скоро отрицателно отношение към тях.
Не се забелязва съществена динамика при различните демографски групи, когато се определя отношението към личности от периода след Освобождението до 1944 г. Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-много високи стойности на отрицателни оценки. Положителното отношение към Желю Желев се споделя практически във всички възрастови групи.
Очаквах да са повече. Един нали каза, че дебилите са 80%.
Поредната статистическа „ала-баладжийница“ насочен към натройване на българите един срещу друг. Този път на възрастов и социално-поличически признак. Имам чувството, че освен да се поддържа висока „посещаемост“ на този сайт, статии от сорта се ползват за сверяване на часовниците на всичките тунеядци на българското общество, с неговите мисли и прения. Ето например слената простотия : „Сериозна динамика се наблюдава обаче при различните възрастови групи. Само под една пета от хората между 18 и 39 г. биха предпочели да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години си искат обрано социализма.” Как по друг начин да определя горния абзац освен като „простотия“. Тази глупава заигравка с цифри и думи всъщност е безмислена, защото най-просто казано българите от 19 до 39 годишна възраст хабер си нямат какво е било по времето на „соц“-а, за да представляват статистически значима извадка от населението. Хората в тази възрастова група нямат свое мнение по въпроса дали им харесва живота от 1944-та до 1989-та година. По тази причина те НЕ искат да живеят в това време. Подобен би бил резултата от проучване на тема „Искате ли да живеете в родово общинния строй“ или „....по времето на Цар Самуил“, например. Тъпа статия.;
До 1989 г. го "харесваха" 99 процента,нали?Значи има спад от 50 процента харесването му!
До 1989 го харесваха по-малко от 41%. Всички некадърници и корумпета след него му вдигнаха рейтинга.
Какво чакате?Да станат 100 процента ли за да признаете своят грях към българския народ?
Хм... Преди се е живеело зле, а цели 41% искат да се върне тогавашното положение. Това май много ясно показва сега колко по-зле е положението!
>ясно показва сега колко по-зле е положението Не точно. Ясно показва колко хората си мислят, че сега е по-зле положението. В България разликата между усещането на хората и обективната, измерваема реалност е доста съществена.
Де Овинчо е прав.Не е важно усещането.Важно е измерването.А кой мери?Ами Кирияк Стефчовците.
Ако имаш проблем с измерването, измери сам или намери някой, който мисли като теб, да го направи вместо теб. При изумяващото изобилие от данни от измервания с добре разяснени методологии, аз съм склонен да се осланям на тях. Ти, от друга страна, видимо си склонен да ги отречеш всичките защото не ти пасват на дневния ред. Твое право. Само недей да лъжеш, че данните са единствено такива, защото всичките измерващи имат някакъв дневен ред, различен от твоя - това е възможно, но не и статистически вероятно.
Негативното отношение на младите към онова време не се дължи на опит или на някаква придобита от знания и разсъждения убеденост, а на пропагандата. Толкова е елементарно. Ако бъдат попитани за "тогава", вероятно първото, което ще им дойде на ума е, че тогава не сме имали нищо /да се чудиш как сме оцелели/. И наистина е така - тогава нямаше богати, но нямаше и бедни, а бе - нищо нямаше. Сега си имаме всичко - беззаконие, ужасяваща ненаказуема престъпност, наркомани, бедност, при това сериозна, обхващаща вече над 50% от населението, имаме си и богаташи с джипове и с частни самолети и вертолети. Има бе, има. Когато има - има. Колкото до некадърниците и корумпетата, те сега са си много по-добре. За това и са едни от най-ентусиазираните хулители на онази система. Корупционната среда тогава не беше така богата и хранителна, както сега.
Но най-добре е обобщила нещата Пасарелка. Подобни публикации имат единствената цел да разединяват нацията и да настройват хората едни срещу други. С подобен ангажимент са се нагърбили и някои от коментиращите тук. А "елитът" ни не би имал нищо против. Това подхранва статуквото.
>тогава не сме имали нищо /да се чудиш как сме оцелели/ Как сме оцелели?? Елементарен survivorship bias - наблюдаваш единствено тези, които са оцелели. Знаеш ли колко са измрели от "прекрасната" система на здравеопазването? Знаеш ли колко са измрели от "несъществуващи" престъпност, мизерия, глад, затвори и концлагери Знаеш ли колко са намерили преждевременна кончина по пътища, строежи и заводи заради "чудесни" стандарти на безопасност? Не. Защото не ги наблюдаваш, те са отдавна в гроба. А ти малоумно попляскваш с ръце и се радваш на системата, както чудесно е илюстрирано тук: goo.gl/wKztXb
А ти знаеш ли? И как оцеля?
Знам за единични случаи, които са в гроба заради гореописаните причини, но и знам достатъчно, за да осъзнавам отлично, че единичните случаи не е редно да се обобщават (не го правя), но и че survivorship bias съществува и трябва да се взима предвид. Това ти или не го знаеш, или не го взимаш предвид, защото не ти е удобно на дневния ред, в който соца е бил чудесен период във всяко едно отношение. Ако пък искаш да говорим за метрики, които всички знаем, защото са публична информация с добре дефинирана методология - такива има обилни. Любимата ми такава е средната продължителност на живота, защото отразява множество важни фактори.
Свинчо, ето ти една мерителна теглилка за "обективната реалност",(!?),"тогава" и "сега". 150лв. преди "10-ти",днес се равняват на 800лв. Колко българи днес си докарват 800лв.? Когато минималната заплата стане 800лв. и въпреки това 41% от българите продължат да изпитват носталгия по соца,тогава вече можем да се притесняваме и да се питаме:"Защо?".