Постепенно вярата на българските мюсюлмани в Аллах е отслабнала, но наред с това се е увеличило разбирането им, че ислямът е единствената вярна религия. Това сочи проучване на "Алфа Рисърч", което сравнява нагласите на мюсюлманите в страната през 2011 година и през 2016 година.
Данните дават представа за промените, настъпили в общността за последните пет години. Проучването е проведено в края на 2016 година.
Българските мюсюлмани остават сред най-бедните представители на обществото, като член на семейство получава под 250 лева при над 62% от респондентите, а под 800 лева получават близо 35%.
Спрямо 2011 година се е увеличил процентът на тези, които разчитат на финансова помощ от чужбина, за да се издържат.
През 2016 година все повече мюсюлмани вярват, че в населеното място, в което живеят, няма перспектива за младите, а масово семействата на младите са емигрирали в Турция или в Германия.
Ако семейството остава от водещо значение за българските мюсюлмани, нараства процентът на тези, които през 2016 година отдаващ важна роля на религията.
Интересни са нагласите на българските мюсюлмани към ролята на жената в семейството. Въпреки че над 50 на 100 от анкетираните не одобряват носенето на бурка или никаб, то разбиранията за задълженията на жената в дома се променят. Ако през 2011 година това мъжът да участва наравно с жената в домашните задължения и грижата за децата се вижда като напълно приемливо от повече хора, то през 2016 година има около 10% повече мюсюлмани, които мислят, че ролята на мъжа не е такава. По-ниска е толерантността и към развода, гледането на дете без брак и аборта.
Има промяна в отношението на мюсюлманите към смесените бракове. Противниците на брак между мюсюлманин и християнка са 33%, а между мюсюлманка и християнин - 40%. Останалите или одобряват безусловно (респективно 37% и 28%) или поставят решението в зависимост от обстоятелствата (и в двата случая около 31%).
Макар че има малък спад в процента на хората, които вярват в Аллах, увеличават се тези, които вярват, че има висша сила. През 2011 година 57.9% от мюсюлманите смятат, че няма само една вярна религия, всички големи световни религии съдържат някои основни истини, то 5 години по-късно 47.3 процента са на това мнение. За сметка на това се увеличава процентът на мюсюлманите, които смятат, че ислямът е единствената вярна религия.
Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия.
Повече хора през 2016 година са заявили, че не са религиозни, но има и ръст от 8 процентни пункта на дълбоко религиозните. През 2016 г. е измерен и делът на тези, които се молят по пет пъти на ден - 8.8%. Може де се предположи, че именно това е най-дълбоко религиозната група.
Най-религиозни са най-бедните - 99% от живеещите в гетата мюсюлмани са заявили, че религията е най-важна в техния живот. Нараснал е делът и на религиозните сред младите (50% отдават голямо значение на религията в своя живот). Наблюденията в теренните проучвания сочат, че тя се засилва по линия на пребивавалите в чужбина.
За петгодишния период има ясно очертана тенденция на по-голямо придържане към правилата. Тези, които не постят по време на Рамазан, са намалели с повече от 10 пункта и са 30% през 2016 г.; тези, които ядат свинско, са намалели с повече от 10 пункта (25% през 2016).
Интересно е отношението на мюсюлманите към бежанците. Оказва се, че 38% от българските мюсюлмани вярват, че България не трябва да приема бежанци. 39% са по-благосклонни, но при условие, че приемът на бежанци бъде по квоти от ЕС или чрез ограничения от държавата.
Българските мюсюлмани са светски настроени
Според 57% от българските мюсюлмани вярват, че техните конфликти трябва да се решават в съда и отхвърлят шариата като регулатор на правни спорове. Едва 0.7% виждат в него нормативен източник, който да се прилага при спорове в общността.
Същевременно е налице тенденция на известно отчуждаване от държавата и нейните институции. Има съществен спад в разбирането, че децата трябва да се възпитават в уважение към страната, в която живеят: голямо значение на това отдават 75% (88% през 2011). Вече не се интересуват от политика 52%, а през 2011 са били 30% - процес, който е общ за българските граждани през изминалите пет години.
Голямо влияние върху религиозността на българските мюсюлмани имат духовните лидери, получили своето образование извън България. 43% изказват предпочитание религиозните дейци да получават образованието си в български духовни учебни заведения, като за петгодишния период има спад с 13 пункта. В същото време се е увеличил с 5 пункта - на 12% - делът на тези, които смятат, че това трябва да става в Турция. 6% предпочитат за духовно образование Саудитска Арабия.
Доверие към Ердоган и Турция
Предвид геополитическата ситуация, има значителен ръст на доверието сред българските мюсюлмани към Турция - от 58.8% през 2011 година до 68.4% през 2016 година. Мнозинството от българските мюсюлмани вярват в Реджеп Ердоган .
Все пак повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат - 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения - от тях 18% преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията, а 11% - като ликвидиране на опасното влияние на Фетхуллах Гюлен. Други 24% по-скоро не одобряват действията на турското правителство - от тях 12% смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите, и други 12% - че се нарушават човешките права.
Проучването показва още, че за последните пет години има увеличаване на нетолерантността към тероризма. 89% го осъждат при всички случаи, а само 1.1% вярват, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан. Все пак 2.8% от анкетираните имат позитивно отношение към „Ислямска държава".
След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия. За петгодишния период то е нараснало с 8 пункта и достига 65%.
