Всяка една демокрация рано или късно дава "бъгове". Това всъщност е нейното най-ценно качество, а именно, че няма амбицията за непогрешимост и съвършеност.
Народите са извървели дълъг път, докато търсят съвършената политическа система. Разбира се, не са я намерили. Но това, само по себе си, е достатъчен успех. Защото такава не съществува и всяко едно политическо инженерство, свързано с утопични мечти, е свършвало грозно - със счупени витрини и кръв. Справка: всички видове тоталитаризъм.
Една от "системните" грешки на демокрацията е заложеният в нея популизъм. Той може да е от агресивно или смекчено естество, да е "антиситемен" или институционално конвертируем, но така или иначе демокрацията и популизмът са първи братовчеди.
По-важното е, че те функционално си взаимодействат. Защото простата формула "2 е повече от 1" в политиката означава "мнозинство", а това изисква постоянен ангажимент към количеството.
А демокрацията не само в България е доказала, че мнозинството далеч по-лесно се струпва на улицата, отколкото, да кажем, в библиотеките.
Популизмът в България носи всички отличителни белези на европейския такъв. Тоест той е с националистичен привкус - расов и етнически. В неговата същност стои Аз-ът, който носи характеристиките на изключителността, а заобикалящата го другост, разбира се, няма как да се мери с него.
Унгарците нищо не струват, ако можехте да попитате Йорг Хайдер в Австрия. Унгарците нищо не струват, ако питате и Вадим Тудор в Румъния. Ние сме си супер, ще ви кажат в Унгария Виктор Орбан и Габор Вона, за разлика от австрийците и румънците, които нищо не струват.
Американският популизъм например е от друг тип. Особено след Барак Обама. Популизмът там е мечтателен, романтичен копнеж на онеправданото малцинство - волеизявление за еднаквост и равноправие.
Така както демокрацията предполага популизма, така самият популизъм абсорбира в себе си протестния вот. Разбира се, популизмът не се изчерпва с протестния вот и съдържа в себе си редица социо-културни предпоставки, които само „обогатяват" проявленията му. Но няма популистки феномен, в който да не се долавя следата на (поне глух) протест.
България има своя опит с популизма и протестния вот. Непосредствено след т.нар. промени от 1989 г. основните политически субекти тогава - СДС и БСП - също взеха на въоръжение популистката реторика. Години, в които партийната принадлежност се фаворизираше, за сметка на националността или вероизповеданието. С
лед това Жорж Ганчев роди странен популизъм, в който патриотизмът и бизнесът съществуваха неловко в компанията на речевия арсенал на БББ. И, ако, в известен смисъл, романтичният популизъм на БББ, а после на НДСВ бяха сравнително цивилизовани, то този на "Атака" през 2005 г. бе от по-вулгарно и агресивно естество. ГЕРБ, с типичното за лидера им поведение да „прескача" определени институционални практики и порядки, изгради цяла нова популистка (суб)култура в страната.
Всяка една от посочените партии акумулираше към себе си определен протестен вот. Протестното гласуване има много лица: гласуване за най-малкото зло, гласуване против системата, подкрепа за ирационалния "месия", който е отвъд статуквото, но ще подреди същото това статукво.
Отказът от гласуване е вече нещо друго. Това е най-сериозната индикация за недоверието сред пълнолетните граждани в партийната система и политическите елити. Това е критичен сигнал, който има свои стабилни аргументи.
Но какво иска популизмът? Този, който, въпреки недоволството си, участва активно в изборния процес. Иска повече държава на улицата и в икономиката. Повече участие на народа в държавата. Изобщо, популистите представят политиката шаблонно, абстрактно, като сблъскват една целокупност против друга такава: народът срещу корумпирания елит, например.
Социалното напрежение от февруари тази година стана достатъчно пословично за протестен вот, яхнат от популисти. Какво поискаха те вкупом? Одържавяване на ЕРП-ата, граждански квоти в съдебната власт, отзоваване на депутати и т.н.
Ако тези протести биха имали някакъв успех, то последствието от него би било само едно: привържениците на свободния пазар и капитализма, на политическото представителство и разделението на властите да получат свои поводи за протести.
Неслучайно партиите, които най-добре се котираха сред протестиращите, бяха "Атака", ВМРО и НФСБ. Те просто говореха на един и същи диалект - левичарски. На улицата се извърши симбиоза между протестиращите и популизма. Венчаха се на жълтите павета, а рейтингът на "Атака" скочи, докато протестиращите просто си подскачаха.
Няма значение, че въпросните партии са си залепили етикетите "десни". Те са изпълнени с ляво съдържание и идентични решения по текущите проблеми: строеж на АЕЦ "Белене", държавата (а не пазара!) като регулатор на пенсиите и заплатите, изгонване на чуждестранните концесионери, евроскептицизъм.
"Атака", например, е за "генерално пренасочване на българската икономика към Китай, Индия, Бразилия, Япония и Русия". ВМРО настоява за "незабавно спиране на приватизацията в БДЖ и "Български пощи". НФСБ пък щели да борят земеделието като впрегнели за каузата "БАН и българския научен потенциал". И изобщо цял арсенал от послания, с които БСП на Жан Виденов от 1996-а би се гордяла.
Протестният вот е именно това. Копнеж по популистки механизми, които са особено успешни в декларативната си част, но нямат своите основания в аргументите си. Лявото, погледнато в исторически план, е корифей на лозунговата политика. А пред лозунгите, ако питате протестиращите и популистите, всички сме равни!
Но не толкова равни, колкото ни прави плоският данък. Затова той, сами се сещате, трябвало да бъде премахнат.
Протеста не беше популистки,а просто протест на хората в една държава, роптаещи срещу факта, че се е скапала до основи. А тия "яхащи" глупости минаваха само в София,щото явно не им е ясно там за кво претестират,което е нормално предвид,че столицата е най-добре развития град в България....което само по себе си е доста грешно решение. Всички лъжат,всички крадът,това е ясно....със сигурност няма страна в света с идеално управление, НО подчертавайки факта,че не сме страна от 3тия свят (макар фактически погледнато да не се различаваме много от тях) и сме в Европа, в ЕС и т.н. ....се предполага,че управляващите ще полагат поне елементарна логика и ще поддържат болшинството население поне в сравнително доволно състояние. Подчертавам - НЕ щастливо (защото просто няма такъв вариянт и за тва е виновен човека изцяло),а поне на приличен минимум - да има не голяма,но поне достатъчна заплата,нормални данъци и да му се зачитат правата и да се отнасят нормално с него,за да може да мисли и да се грижи за повече от първите 1-2 нива от пирамита на Маслоу (не си и мечтая за 5тото).Това са елементарни неща,които едно общество се нуждае,за да си живее живота нормално,21 век все пак. А политическите игри нито ще спрат,нито ще измислят нещо ново и невиждано до сега,тяхна цел както винаги е да разграбят каквото могат,всички са наясно с това и за сега не се е намерила страна която да се справи с тази глупост. Но политиците НИКОГА не трябва да подценяват толкова хората,защото става страшно. И това през февруари бе само мирен протест,не трябва да го забравяме... оставете политиките на бат ви Бойко тиквата и Станишев,да се плюят колкото искат,буквално на хората не им пука и никога не им е пукало. Важното е държавата да работи и да се грижи за хората, боклуци в НС винаги ще има,за съжаление и ще се тикат между хората да си пробутват лъжите,но това не прави народа популистки или ляв или десен или син или жълт или къвто там и да го боядисвате - народа иска да живее що годе достойно! Това е,другото е вятър приказки.
1) Още от малки сме научени, че демокрацията е избори. АМИ НЕ Е ТАКА! В Древна Елада политиците са се избирали за мандат от 2 години. През това време спират да вършат каквато и да е работа и градовете им плащат заплата. След 2 години се избират ДРУГИ хора да управляват и старите НЯМАТ ПРАВО НИКОГА ПОВЕЧЕ на мандат! 2) Когато прогледнем и видим, че т.нар. "демокрация" в България, не е нищо друго от умело използване на държавните ресурси( които се изчерпаха) и точене от народа, когато ти се отворят очите е БЕЗУМНО да гласуваш за КАКВИТО И ДА Е "ДЪРЖАВНИЦИ" 3) В 3 Щата в САЩ (Един от които Оклахома) е гласуван закон, според който Една независима партия може да се финансира от дадена фирма с МАКСИМАЛНО 200 000 $ !!! НЕКА ДА ВИДИМ КАКВА ПОЛИТИЧЕСКА КАМПАНИЯ ЩЕ НАПРАВЯТ БЪЛГАРСКИТЕ ПЛИТИЦИ С 200 000$. Може би ще им се наложи да потърсят повече спонсори и ИСКАТ НЕ ИСКАТ ще започнат да защитават и средният бизнес! 4) Никакво ПРЕИЗБИРАНЕ на РАЗОРИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ през последните 20 год. ЕДИНСТВЕНОТО СМИСЛЕНО НЕЩО Е ПРОТЕСТЕН ВОТ!
Много точни коментари, за разлика от статията, която стъпва на почти изцяло върху логически грешки, възприети от автора за аксиоми. За тоталното неразбиране на ляво и дясно в политиката, даже няма нужда да коментираме. По принцип, системната политика на облагодетелстване на една малка група от хора, за сметка на масата от народа. Дали ще му кажеш "демокрация", "капитализъм", "тоталитаризъм", или "комунизъм" по съществото си всички си приличат по този признак. И това не зависи от фактора, кой е на власт, а от мисленето на мнозинството в обществото. Типични примери за лява политика са: Канада и скандинавските държави, в някаква степен Англия, Венецуела, до някъде Бразилия и т.н. Държави като САЩ, Русия, Китай са си типично дясно ориентирани откъм управление. България също, винаги се е управлявала с дясна насоченост, независимо, какво се е пропагандирало, една малка група хора се е ползвала от безкрайни привилегии в сравнение с останалите. И това сме си го избрали и го поддържаме ние. За да има каквито и да е основи за ляво управление, трябва хората да поставят общия преди личния си интерес, а много добре знаем, че по нашите ширини, това никога не е можело да стане. За разлика от нас, скандинавците например имат дълга история, в която е било невъзможно всеки да оцелява сам за себе си и без обединени усилия, всички са обречени. Това е възпитало в тях друг начин на мислене, който ние няма как да проумеем истински.
* По принцип, системната политика на облагодетелстване на една малка група от хора, за сметка на масата от народа... е дясна политика. Жалко, че няма едит на постовете
Мрънкячите по-долу имахте цялото време на света да основете някоя партия с по-добри според вас послания, за която да можем да гласуваме всички заедно на тези избори, вместо за традиционните. Като всички са маскари, можеше да излезете с някакво послание, което да ви открои сред тези маскари. Само че се видя по площадите на протестите, че акъла не ви стига да измислите нещо, което дори да доближава традиционните партии, затова сега пак те са си на избори, а вие пак си мрънкяте....аз това виждам в коментарите надолу.
Това писание спокойно може да се нареди до "Реших да работя премиер". Поредният пичизъм за празниците, когато е наистина трудно човек да напрегне интелектуална мощ и да сътвори нещо смислено.
Христос воскресе честит, Ден на храбростта и Българската армия.Честит Гергьовден уважаеми Българи и Българки! ДаСМЕ НАЦИОНАЛИСТИ №14
Добра статия, дебилни коментари (повечето). Протестният вот е пълна кретения и бягство от отговорност под претенциозното покривало на псевдозаинтересованост. А това, че авторът не е обърнал внимание на популизма, използван и от СДС едно време, не прави анализа му грешен, а просто непълен. В България във властта има добре изразено редуване спасители - БСП, според мен точно защото хората се лашкат от едната крайност, лошо управление на БСП, към другата - вяра в поредните нови спасители, които набират сила и печелят изборите като просто заложат на някоя популистка карта, точно както е описал авторът. И все пак, въпреки че всички поредни спасители използват популизъм, между тях има и известни разлики. СДС бяха главно наивни мечтатели, но между тях имаше и кадърни хора. НДСВ бяха с добри намерения, но без опит в политиката и практически умения да управляват. Атака бяха просто превъплъщение на крайната омраза, без каквито и да било полезни качества (затова и не взеха властта). В ГЕРБ имаше малко способни хора, чиито умения обаче се губеха във фекалното блато, създадено от хора като ББ, ЦвЦв, Дянков и сие, невероятната гнусота на което, поне аз лично, оцених едва съвсем скоро покрай поредната порция скандали. Следва поредното управление на БСП и после - поредният спасител. Доста ми е интересно що за политическа твар ще се пръкне след 4 години като му дойде ред - струва ми се, че всички възможни спасителски платформи са вече изтощени.